Georgi Stankov
Показват се публикациите с етикет Последни новини. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Последни новини. Показване на всички публикации

09 септември 2015

Омачът и сиренето от Черничево влязоха в световния каталог Ark of Taste

От 2007г. досега този блог и Фейсбук групата постигнаха много. Преди всичко - изградиха истинска общност от черничевци наблизо и далеч. На второ място, направиха Черничево по-известно, отколкото е било преди. На трето място - станаха платформа за споделяне на богата и разнообразна информация, свободно достъпна за всеки, който се интересува. И резултатите говорят сами: един обикновен краеведски блог вече има 67 000 посещения от десетки страни. Затова мисля, че е време Черничево здраво да стъпи на световната карта. Трябва повече народи по света да научат за това чудно място. Но как да стане това? Ето един от начините: 

Рецептите за омач и сирене от Черничево вече фигурират в международния каталог Ark of Taste.

Ark of Taste е проект на световноизвестното движение Slow Food. Каталогът представлява списък на уникални, но застрашени от изчезване в модерния свят местни храни, кулинарни практики, породи животни и растителни сортове. Храните, включени в списъка, трябва да бъдат културно или исторически свързани с конкретен район, местност, културна общност или традиционна технология за производство. Комисия, излъчена от Фондация Slow Food, отсява заявките за включване. Ark of Taste буквално се превежда като "ковчег на вкуса", което е пряка аналогия с Ноевия ковчег - нещото, което спасява живота по време на потопа. Ark of Taste има за цел в ерата на глобализацията да съхрани наследството на традиционните местни култури по света, които днес отстъпват на Fast Food-модата, масовото производство и образците от рекламите и филмите. Бира вместо айрян - натам вървим още от времето на хайтовия разказ "Когато светът си събуваше потурите."

От сайта на Ark of Taste можете да се запознаете със съкровищата в Ноевия ковчег на храната по света. И разбира се, можете да посетите картата на България, където вече има омач и сирене от Черничево. Увовлетворението ми е огромно!

Ето го и пълните текстове за омача и сиренето на английски език в Ark of Taste:


Omach is type of handmade pasta found in the area of Chernichevo in the Eastern Rhodope, in southern Bulgaria. The product is made from wheat flour and water. After mixing the dough, it is pinched and rolled between the hands until unevenly shaped, small, bite-sized pieces (about 1-2 cm) are formed. The pasta can then be used fresh or dried for later use. The name comes from the word омачквам, which is the local word meaning “to knead” or “puddle.” Omach is related to trienica/триеница (which comes from the word трия meaning “rub”), a similar product popular in the Thracian Valley and Ludogorie region.



Omach is typically served in a type of stew with water, olive or sunflower oil or butter, onion, red pepper powder and salt. White brined cheese and bread may also be added. Omach, along with other forms of pasta, has been a staple food in Bulgaria for centuries. It was traditional prepared as Lenten fare, as well as in poor times as breakfast or as the main dish of the day. Cooking dishes into hot soups, stews or gruel was the typical Bulgarian way of cooking pastas and flours in medieval times. Today, omach is still not sold commercially, and is mainly prepared for personal or family use. It is being replaced, however, by industrially made and imported pastas. The traditional product is regarded as old-fashioned and looked down upon, especially by younger generations.

CHERNICHEVO CHEESE 


In the village of Chernichevo, in the Kardzhali province in the Eastern Rhodope Mountains in southern Bulgaria, a semi-hard cheese is made following a traditional production method that does not include rennet. The cheese may be made with cow or sheep’s milk, which is coagulated only with airan, a product made from kiselo mljako (Bulgarian yogurt) made from cream and water. Kiselo mljako, meaning, “sour milk,” is a fermented product containing the well-known bacterium Lactobacillus bulgaricus. This traditionally produced yogurt becomes sour several days after preparation. The more acidic the airan, the easier it is to produce the coagulation of the curd for the cheese, and the stronger the flavor. 

When making the Chernichevo cheese, coagulation occurs almost instantly when airan is added, and then the fresh cheese curd is strained and washed. The curd is kneaded, salted, formed into small cakes and pressed under a stone. The finished cheese is kept refrigerated and dry until consumption. From about four liters of milk, about 200-300 grams of cheese can be produced. Production quantities, however, depends on the diet of the dairy animals. When pastures are richer, a larger quantity of higher quality cheese may be produced. 

Production of rennet-less cheese is quite rare in Bulgaria. It provides an advantage, because cheesemakers to not have to acquire or store animal rennet, and airan is quite popular and widely accessible, rendering production of this cheese relatively easy and affordable. Dairy production and animal husbandry are important industries in the Rhodope Mountains, and local people were famous for their herding abilities and the possession of flocks of hundreds of animals (mainly sheep). In the times of the Ottoman Empire they were primary suppliers of meat and milk products for the Tzarigrad (the King’s city, modern day Istanbul). 

Nowadays village communities little left to show for that legacy, after the wars in the beginning of 20th century and the later Communist rule which nationalized agriculture system. People of Chernichevo Village, mostly seniors, keep several animals mainly for private use, and so this particular rennet-less cheese cannot be found for commercial sale. Today, a regular supply of industrially produced cheeses has affected younger consumers’ preferences. Younger generations do not appreciate the taste of some of the local “old-fashioned” products. There is fear that this cheesemaking process and the final product will be lost if not passed on to younger producers.

26 август 2013

От 2011 до 2013 - какво се промени в Черничево през това време?

Знам, че ако питаш хората в Черничево какво се е променило в живота им напоследък, повечето ще ти кажат, че нищо не се е променило, или ще заговорят за промени към по-лошо. На пръв поглед може и да е така, пък и къде ли не е така днес по Българско?  Но ако погледнем внимателно, ще открием една много хубава промяна:

На събора през 2011г. групата за автентичен фолклор към Народно читалище "Бяло море 1929" в с.Черничево излезе да пее в състав от 8 певици. Те не носеха носии и имаха по-беден репертоар. 

                           
                                            2011г.                                                                                  2013г.

На събора тази година - на 24 август 2013 - певиците в групата бяха 14. Всички са с носиите си и имат богат репертоар с нови и нови черничевски песни! Участвали са в няколко регионални фестивала, печелили са отличия, а само след две седмици им предстои участие в международния фолклорен фестивал в гр.Неделино!

Групата за автентичен фолклор в с.Черничево.    Снимка: Янушка Узунова
Възхищавам се на тези черничевки! В много отношения жените в Черничево са по-напредничави от мъжете и признавам, че ми е минавало през ума да го кажа гласно: черничевските мъже трябва да се поучат от жените!

===================
Първото видео е записано от Маргарита Енчева - Иванова от Пловдив. 
Второто видео е записано от Стефан Стоянов от Кърджали.

19 август 2013

Разорението на Черничево през 1913г. и 100 години след това

На 28 юли тази година заедно с кмета на село Черничево г-н Асен Тилкиев и с председателя на читалищното настоятелство на читалище "Бяло море 1929" г-н Динко Дяков участвахме в предаването "Прокудени от бащин край" по телевизия "Скат" с водещ Стоян Райчевски. 

"Прокудени от бащин край" е популярно историческо и краеведско предаване, посветено на тежката бажанска участ на прогонените българи от тези части на старото българско землище, които днес не са в територията на България. Предаването разказва за историята на селища и родове от Северна Добруджа и Влашко, Поморавието и Западните покрайнини, Вардарска и Егейска Македония, Одринска и Беломорска Тракия. 

Дойде времето и историята на село Черничево - едно прославено, но страдалческо гнездо на българщината - да получи заслуженото си представяне пред целокупната българска общественост. Това се случи благодарение на инициативността на Динко Дяков, който предложи да потърсим г-н Райчевски. 

Благодаря на г-н Райчевски - един от най-значимите български родоповеди на всички времена - както за предаването на 28 юли, така и за обещанието за следващо предаване за Черничево, а също и за това, че осигури този запис, който можем да споделяме с приятелите на Черничево от близо и далеч. 




Говорим за природата на Черничево, за хвойните и Лекоото вризче, за древните тракийски долмени, изследвани от Георги Нехризов и Георги Кулов, за останките от средновековна крепост, изследвана от Иван Балкански, за тъжните песни за еничари и юнашките песни за борба, за имената на селото през епохите, за прекрасната църква "Св.Атанасий", за училището, за възстановеното читалище, и най-вече - за повода за предаването - ужасното, чудовищното изтребление на жителите на село Черничево през 1913г. Те погинаха, но споменът за тях остава!

Това е Черничево. Дух, който не умира!

07 март 2013

Google Street View в Черничево

автор: Georgi Stankov

От вчера сензационната иновация Google Street View работи на територията на България. Т.нар. "Гугъл уличен изглед" ни позволява виртуално да се "разходим" по улиците на любимото ни село Черничево!

Google Street View ечаст от Google Maps. Можете да управявате посоката на движение с мишката. Ето Ви една изходна точка: 


Вижте по-голяма карта

Приятна разходка!

29 август 2011

Три песни от събора в Черничево, 27 август 2011г.

автор: Georgi Stankov

Три народни песни от с.Черничево, изпети от местната самодейна група на традиционния селски събор. Изпълненията бяха записани от Маргарита Енчева-Иванова и ми бяха предоставени от Красимир Москов Кирев.






08 ноември 2010

Отзиви за статията в списание "Родопи"

автор: Georgi Stankov

Излизането на първата статия за Черничево в специализирано издание от двайсетина години насам породи вълна от положителни реакции. 

Първо, редакцията на списание "Родопи" хареса материала и в лицето на заместник главния редактор доц.Гиневски ни отправи покана да продължим да публикуваме на страниците на списанието. 

Второ, научната общественост отново прояви интерес към Черничево. Д-р Георги Митринов, старши научен сътрудник в Института по български език на БАН, ни изпрати два прекрасни текста. Първият разглежда развитието на краеведството в контекста на информационното интернет общество и се спира на нашия блог като илюстрация на тази тенденция. Вторият текст има много висока (според мен) научна стойност, защото разглежда черничевския говор на фона на останалите наречия в Родопите.

Трето, аудиторията на списание "Родопи",  съставена от любознателни и културни люде (например екипът на Окръжната библиотека в гр.Кърджали), изрази задоволството си от появата на статия за селото в периодичния печат. Успокоява ни фактът, че има кой да чете графоманските ни усилия  :)

---------------- 

Благодарим на г-н Митринов, че написа статията във връзка с Черничево и блога "Черничево" като носител на "модерното краеведство". Тя беше публикувана първо в блога "Георги Митринов", където има сбирка от различни статии на учения. Следва линк към текста:

Следва: втората статия на г-н Митринов, посветена на една особеност на  черничевския диалект - членуването на съществителните и прилагателните думи!

07 ноември 2010

Представяне на Черничево в списание "Родопи"

автор: Georgi Stankov

Статията "Въведение в Черничево" (сп."Родопи" бр.3-4/2010г.) стана първата публикация за село Черничево, публикувана в специализирано издание през последните 20 години. Авторът съм аз.

Няма да преразказвам статията - тя е синтез на много от нещата, за които в блога съм писал "на парче". За интересуващите се: списанието би трябвало да е в наличност в библиотеките на Смолян, Кърджали и Пловдив, както и в Народната библиотека в София. 


----------------------------

По-долу ще направя опит да разгледам появата на цитираната статия в контекста на развитието на българското общество, на краезнанието и на дуневедството* през последните две десетилетия. 

Черничево дълги години отсъстваше от страниците на специализираната краеведска литература. За това имаше обективни причини. Без да изчерпвам всички възможни, ще посоча три: 1) спирането на списание на "Родопи" с главен редактор Николай Хайтов; 2) значителното отслабване на публичния интерес към краезнанието като последица от разместването на социалните, културните и икономическите пластове в нашето общество; 3) недостатъчната предприемчивост сред потомците на черничевци за съхраняване на паметта на селото и за представянето му пред академичните среди и пред широката общественост. 

Бавно и трудно, но устойчиво, през последните три - четири години започна положителна промяна. 

Първо, в Смолян започна издаването на списание "Родопи", което дава заявка да продължи традициите на старото, хайтовото списание. Вярно, засега заявката е по-голяма от резултата, но началото е положено. Списанието е съвместно издание на Смолянския филиал на Варненския свободен университет и на Областната управа на Смолянска област. На страниците му намират място проучвания на уважавани изследователи: доц. Христо Гиневски, д-р Румен Ковачев от Ориенталския отдел на Националната библиотека, езиковедът доц. Георги Митринов от Института по български език на БАН и други.

Второ, в обществото се увеличи интересът към различни теми от историята на българските земи и народност. Макар и маргинализирано в сериозните медии, краезнанието надига глава чрез алтернативните медии. Блогове, форуми и групи във Фейсбук бележат тази промяна. Имам лични наблюдения върху този процес и ще ги обобщя така: има хора, и то млади, в творческа възраст, за които връзката с родовото минало е важна и които си казват "Ако чакаме животът в България да се подобри, да нямаме никакви грижи и тогава да си направим родословните дървета, да се съберем на родови срещи и да напишем нещо за родните си села, може и да не доживеем такова време. По-добре да започнем още сега!" 

Трето, започнахме да се учим и на социално предприемчество. Може би преходът от епохата на соца, когато всичко беше осигурено, подредено и предвидимо, беше притъпило изобретателния черничевски дух. Черничевските потомци се окопитиха и адаптираха към усповията на XXIв. Търсят и намират начини, а с труд и постоянство резултатите идват.

---------------------
дуневедство - новоизкована дума, с която ще маркираме всички дейности по събирането, систематизирането, запазването и разпространяването на информация за Черничево.

12 август 2009

Парламентарни избори 2009 - резултатите от Черничево

автор: Georgi Stankov

След като избраха депутати в Европейски парламент, през лятото на 2009г. черничевци гласуваха повторно - този път за българско народно събрание.

Благодарение на въздесъщите протоколи на ЦИК, научаваме, че на 5 юли в секция № 091500064 от 341 избиратели са гласували 174. За мажоритарни кандидати са подадени 170 действителни гласа, а 4 бюлетини са невалидни. За пропорционални кандидати има 169 действителни гласа, 5 гласа са недействителни.


Вот за мажоритарни кандидати:

Филип Симеонов Саръев - "Ред, законност и справедливост" - 11 гласа
Мирослав Маринов Каварджиков - ПП "Лидер" - 4 гласа
Вежди Летиф Рашидов - ГЕРБ - 65 гласа
Ахмед Демир Доган - ДПС - 30 гласа
Димитър Василев Аврамов - "Атака" - 11 гласа
Милко Петров Багдасаров - "Коалиция за България" - 44 гласа
Васил Томов Дончев - НДСВ - 2 гласа
Минчо Генов Минчев - "Българска лява коалиция" - 0 гласа
Стоян Иванов Христов - ПП "Зелените" - 0 гласа
Милен Димитров Парасков - "Национално движение за спасение на Отечеството" - 0 гласа
Георги Христов Бонев - "Български Национален Съюз - НД" - 0 гласа
Веселин Методиев Петров - "Синята коалиция" - 2 гласа


Вот за партийни листи:

"Ред, законност и справедливост" - 10 гласа
ПП "Лидер" - 2 гласа
ГЕРБ - 60 гласа
"Движение за права и свободи" - 29 гласа
ПП "Атака" - 29 гласа
"Коалиция за България" - 47 гласа
СПС "Защита" - 0 гласа
НДСВ - 2 гласа
"Българска лява коалиция" - 0 гласа
ПП "Зелените" - 0 гласа
ПД "Социалдемократи" - 0 гласа
ПП "Другата България" - 0 гласа
"Национално движение за спасение на Отечеството" - 0 гласа
"Български Национален Съюз - НД" - 0 гласа
"Синята коалиция" - 6 гласа
"За Родината - ДГИ-НЛ" - 0 гласа

09 юни 2009

Резултати от изборите за Европейски парламент

автор: Georgi Stankov

В сайта на Централната избирателна комисия за европейски парламент са публикувани резултати от гласуването на 07 юни 2009г. От 347 избиратели в Черничево са гласували 109 души. Всичките 109 бюлетини са действителни.
Резултатите са:

Ред, законност и справедливост - 1 глас.
ГЕРБ - 20 гласа.
ДПС - 26 гласа.
Атака - 10 гласа.
Коалиция за България - 35 гласа.
СПС "Защита" - 1 глас.
НДСВ - 5 гласа.
Българска социалдемокрация - 2 гласа.
Българска нова демокрация - 4 гласа.
Синята коалиция - 4 гласа.
Чавдар Иванов Николов - 1 глас.

17 май 2009

Нова група в социалната мрежа Facebook

автор: Georgi Stankov

От няколко дни във Фейсбук съществува група "Черничево". В нея ще обменяме идеи, ще планираме и осъществяваме съвместни дейности, ще събираме и споделяме повече знание за миналото и настоящето на селото.

Групата е отворена и в нея може да се включи всеки, за който Черничево е скъпо и важно.

08 декември 2008

Съборяни

автор: Georgi Stankov

С голямо закъснение... най-накрая все пак намирам време да ви покажа 8 прекрасни снимки, направени по време на събора в Черничево, на 23 и 24 август тази година.

Снимките са споделени от нашия приятел Стефан Стоянов от Кърджали, когото вече споменах тук и тук.
Благодарим ти, Стефане!

На хоро в двора на новото училище

Съборяни на трапеза

Изглед от селото

Лъвовете пред старото училище

Изглед от селото

Селски двор

Къщата на рода Толоеви

Какво и от кого ли пази оградата...


* * *
Повече снимки от Черничево вижте в сайта Images from Bulgaria.

28 януари 2008

Продава се заставата в Хамбардере

автор: Georgi Stankov

Заставата в Хамбардере се продава! Това става ясно от обявите в сайтовете за имоти в интернет. След няколкогодишно изоставяне, едно от наследствата от епохата на социализма в нашия край може би скоро ще се сдобие с нов собственик. Заставата представлява комплекс от сгради, разположени в красива местност само на 7-8км. източно от селото. По-долу публикувам съдържанието на обявата за продажбата на прочутата застава "Хамбардере":

Цена: 259 000 евро
Цена/кв.м.:
26 евро
Квадратура: 10 000кв.м.

Плътност: 30%
Кинт: 1.2
Кота корниз: 10

Атрактивен имот със статут на "Вилно селище за ловен туризъм", подходящо за развитието на ловен и риболо
вен туризъм в района на Източни Родопи. В непосредствена близост до Гърция, обграден от Държавно едродивечово стопанство 4530 хектара и множество язовири. Възможно финансиране по Програми на ЕС от Министерството на земеделието и продоволствията, МРРБ, МОСВ, МТСП.
Локация:
Имотът се намира на 30км. от Крумовград, 45 км. от Граничния пунк за Гърция - Ивайловград и 60км. от Маказа. На 20км. се намира с.Аврен, където предстои да бъде изграден през 2008г. КПП з Гърция.
Забележителности:
- Резерват за белоглав лешояд "Студен кладенец" - 30км.;
- Паметници на културата "Армира" и "Лютица";
- Тракийските археологични комплекси "Перперикон" и "Татул" - 60км.;
- Язовирите "Кърджали" и "Студен кладенец" - 50км.;
- Язовир "Ивайловград" - 40км.;
- Бяло море - Гърция - 90км.
Дейности:
- Ловен и риболовен туризъм - в района се намира Държавно едродивечово стопанство 4530 хектара;
- Рекреационен туризъм;
- Конна езда;
- Фотосафари;
- Селскостопанска дейност /ферма за овце, крави, щрауси и др./.
Описание:
Имотът е в регулация със статут на Ловно вилно селище, върху който има изградени 6 масивни постройки, с обща застроени площ от 920кв.м., които са разположени върху 10000кв.м. земя;
- два склада 80кв.м.;
- гараж с две клетки 88кв.м.;
- външна тоалетна 15кв.м.;
- жилищна сграда 132кв.м., състояща се от два двустайни апартамента с кухни и един едностаен с два санитарна възела и една баня;
- клуб склад 138кв.м.;
- административна сграда 472кв.м. и един полуподземен етаж 60кв.м. - състояща се от 12 стаи, голям коридор, столова с кухня, баня, тоалетна и сушилна.
До имота минава асфалтов път, водещ към двата гранични пункта Маказа и Ивайловград. В близост има два микроязовира и малка река, подходящи за риболов. Така също на 100м. разположено и едно от многото "чакала" за обстрел на едър дивеч /диви прасета, елени, лисици, зайци, пернат дивеч, вълци и др./.

Може да допълним още, че освен всички изброени забележителности, в Хамбардере има и множество долмени. Ето тук съм писал за тях. А на възвишението Църквище има останки от основите на средновековна църква, както и от некропол.
Разбира се, продажбата на заставата отваря една доста по-обширна тема - за бъдещото развитие на района. Изглежда екологичният туризъм в момента е като че ли единствената надежда за инвестиции в Черничево. Тютюнът може и да е средство за препитание, но истината е, че на все повече млади хора вече не им се работи такава работа. Всеки търси други възможности за реализация. А Черничево има ресурси да развива екологичен, селски, ловен и както щете го наречете туризъм - Бяла река например е едно прекрасно място! Ами околните върхове и бърчини!
Дано с продажбата на заставата да се открият и нови работни места за хората от Черничево!

09 ноември 2007

Местни избори 2007г.

автор: Georgi Stankov

Местните избори в Черничево отминаха.
В страницата на Централната комисия за местни избори могат да се видят резултатите.
На първия тур от изборите, който се състоя на 28 октомври, няма излъчен победител. Четиримата издигнати кандидати получават следните гласове при 269 действителни бюлетини /представени са по реда на номерата в интегралната бюлетина/:
№2. Асен Ангелов Гуджев /Българска социалистическа партия/ - 94 гласа или 34.94%.
№3. Валентин Атанасов Карапачов /Движение за права и свободи/ - 69 гласа или 25,65%.
№8. Кольо Иванов Стаматов /коалиция "Конституционен форум за Крумовград": ГЕРБ, Демократи за силна България, Национално движение Симеон Втори, Атака/ - 37 гласа или 13,75%.
№9. Стоян Илиев Чавдаров /инициативен комитет/ - 69 гласа или 25,65%.

Прави впечатление, че кандидатът на ДПС взема доста проценти, въпреки че в селото няма ни един турчин... Радващото обаче е, че останалите кандидати, взети заедно, получават значително повече гласове. От четиримата на балотаж отиват първите трима. Причината за това необичайно събитие е, че никой не е получил над 50% от гласовете, а освен това двама души имат равен брой гласове на второто място.

И така, на 4 ноември черничевци гласуваха повторно. Ето резултатите при 297 действителни бюлетини:
Асен Ангелов Гуджев /БСП/ - 137 гласа или 46,13%.
Валентин Атанасов Карапачов /ДПС/ - 81 гласа или 27, 27%.
Стоян Илиев Чавдаров /инициативен комитет/ - 79 гласа или 26,60%.

Така досегашният кмет Асен Гуджев ще има още един кметски мандат.

И малко "жълти" нюанси в предизборната битка:
Оказва се, че според Комисията по досиетата кандидатите на БСП и ДПС в близкото соц-минало са били сътрудници на Държавна сигурност. Асен Гуджев се радвал на творчески псевдоним "Радой", а Валентин Карапачов се подвизавал под името "Ясен". Малко цитати от пресата:
тук и тук.

22 август 2007

17 и 18 август 2007г. - на събор в Черничево

автор: Georgi Stankov

Сбъдна се едно мое отколешно намерение - да отида на редовния събор, който става в края на месец август в с.Черничево. Тази година беше малко поизтеглен напред - за 17-18.08.2007г. Няма да се спирам на сергиите с дрънкулки за деца и жени, нито на обичайните скари и бира. Ще отбележа само, че музиката беше "на живо", изпълнена от оркестър "Родопска младост" с ръководител Мануш Саръев. Приветствия произнесоха зам.-министърът на регионалното развитие Димчо Михайлевски и кметът на община Крумовград - Себихан Мехмед.

Интересните неща бяха други. Например, изживях голямото удоволствие да видя как потомците на старите християнски и мюсюлмански родове от Черничево заедно играят българско хоро - нещо, които навремето в държавата на шериата е било невъзможно, защото имамите и ходжите са забранявали.

Другото ценно нещо за моя личен интерес беше срещата с роднини - от Хаджимарковския род. Сближихме се със семейството на една моя трета братовчедка, с която имаме общи прапрадядо и баба. Това са Комня, Веселин и Антон Ламбреви от Кърджали.

Това, което обаче най-много ме впечатли, беше присъствието на едно
семейство помаци - гости от Гърция
- оказа се, че били приятели с едно българомохамеданско семейство от Черничево. За хората от някогашното село Хадживиран бях чувал от черничевските овчари, които през последните години, свободни от погледа на граничарите, редовно пасат стадата си покрай границата и така общуват с комшиите. Навремето, през 40-те години на 20в., един овчар от Хадживеран, наречен Курназов, пасял козите и овцете на черничевци. Когато обаче БКП върнала Беломорска Тракия на Гърция и границата изведнъж разделила Родопите от беломорските пасбища, доста добитък /включително и на моя род/ останал в гръцко, в Хадживеран. Това село е на около 5-6 километра от Черничево, ако хванеш напряко през поляните и горичките. Заради границата и липсата на ГКПП, гостите бяха били дългия път до Свиленград и оттам - към Крумовград и Черничево. Днес Хадживиран си има гръцко име - Версини. Местните обаче наричат селото си Аджурен /развалена версия на Хадживеран/.

Кое ме шокира при тази среща? Бяха 5 души - едно цяло семейство от мъж и жена с две дъщери, както и един мъж - женен за сестрата на жената. Първо, облеклото на жените. Като изключим по-малкото момиче, майката и голямата щерка бяха облечени от глава до пети, и на главите си носеха кърпи. Девойката беше много красива. Представете си икона с най-нежното лице на Богородица, с хубави бадемови очи и изписани вежди.

Всъщност, нормално е за едно селце на края на Гърция, където цивилизацията е останала - за добро или за зло - доста встрани, хората да се носят по старите си верски обичаи.
Обаче истинският шок беше от това, че те...

не говореха български.

Или по-точно - разбираха, но не искаха да говорят. Чел съм, че по някаква турско-гръцка спогодба /може би Лозанската?/ мюсюлманите в Гърция минали под общ знаменател и така за всички било договорено учение на турски език. Сега обаче нагледно видях и разбрах за какво става дума. В Гърция пълзи

постепенно потурчване на помаците.

Турция ги "държи" с общата религия, със задължителното обучение на турски език, с претенцията да защитава правата им като мюсюлмани. Мои познати от Черничево ми казаха, че по-младите поколения помаци в Гърция се определят като "турци", а само старите се наричали "ахряни" /това е старото название на родопските българомохамедани/. Всъщност, знае се, че десетилетия наред гръцкото правителство се отнася с помаците като с турци и едва от няколко години се сети да признае с половин уста, че всъщност помаците са славофони, но все още не признава, че говорят български диалект.

И резултатът е видим - пораженията върху самовъзприемането на тракийските помаци са жестоки. От едни просто дълбоко вярващи мюсюлмани /в което няма лошо/, се превръщат в турци! Като ги питах дали знаят стари народни песни /защото ревностно търся и записвам такива/, главата на гостуващото семейство ми каза:

"Стари песни нема."

Въсщност има стари песни, но са на изчезване. Емо е мой много добър познат черничевец /самият той е българомохамеданин/, който е ходил в гръцка Тракия и ми каза, че по тамошните помашки села само старите мъже пеели местните песни, наследени от дядовци и прадядовци. Младите карали предимно на турски и загърбвали едновремешните обичаи.

Пък какви турци са, можете да прецените сами - дори оригиналното турско име на селото си Хадживеран са го нагодили към езика си, та е станало Аджурен...

За моя баща беше интересно да разбере, дали гостите познават Курназови, които едно време гледали животните на Черничево. Този Курназов, който е бил овчар, веднъж вдигнал малкия ми баща и го сложил на гърба на един голям еркеч... Та това беше един от вълнуващите детски спомени на баща ми. И виж ти, оказа се, че Курназови са се преместили в Гюмюрджина /Комотини/ и един от тях бил на около 90 години. Той питал Емо жив ли е още бай Станко, който едно време бил мюдюрин /кмет/ на селото. Питал също

дали си стои старата круша до къщата на бай Станко...

А тя наистина си е там все още дава плод! Беше приятно, че някой някъде още помни дядо ми...

Помолих гостите от Хадживеран да ги снимам, но бащата не се съгласи, особено за дъщерите му /а Ви уверявам, по-голямата е приказна красавица. Право е казано, че хубавият кон и под съдран чул се познава/. Затова снимах само баджанака му - Мехмед /на снимката долу/. Той е дружелюбен 34-годишен българин /е, надали се осъзнава като такъв/, който е женен, има четири дъщери и работи като строител. Макар че е родом от Хадживеран, сега се е преместил в по-южно село, където има повече работа /този процес на икономическа миграция е доста засилен в крайните северни села на Тракия/. Общителен и сладкодумен, Мехмед свободно се впусна с разговор с мен и /като изключим нововъведените научно-технически термини, различните културни натрупвания и липсата на познания за книжовния български език у него и за местния диалект - у мен/ може да се каже, че добре се разбирахме! Както самият Мехмед каза,

"трябват две месечини да се разбираме съвсем добре".

Сиреч, с малко практика, приказката ни ще тръгне като по вода.
Проблемът е, че тази практика не е само до него и мен, тя е необходима хиляди помаци, които живеят в Гърция и са под заплахата да загубят езика на дедите си... и с това окончателно да се потурчат... за съжаление. Тези тъжни мисли се виеха в главата ми, наред с радостното вълнение от срещата със загубените и забравени наши сънародници - мюсюлмани.

LinkWithin

Blog Widget by LinkWithin