Georgi Stankov

02 юни 2018

Описание на Черничево в "Мастанлийски окръжен вестник", 1928г.

По време на изследователските си търсения за миналото на Черничево, преди години изчетох цялото течение на сп."Родопи", съхранявано в библиотеката в Хасково, намерих важна книга и в Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив, стигнах по един повод и до Народната библиотека в София. Публикациите в този блог почт изцяло са плод на личните ми проучвания - на оригинални статии, книги на просветни и революционни дейци от началото на 20 век, спомени, дори старо издание на БАН с народни песни от 30-те години на 20 век.

Отделно от това, което сам си намирах, до мен стигаше и информация и по други пътища - чрез лични срещи, чрез онлайн кореспонденция и т.н. Така преди няколко години ми предадоха писмо, адресирано от журналиста и общественик Кирил Попгеоргиев до директора на черничевското училище Цано Лазаров.

Кирил Попгеоргиев не е случаен човек - както сам споменава в писмото си, той е син на свещеника Георги Стоянов - родом от Аврен, но служил известно време в Черничево и след това в Кърджали. Благодарение на отец Георги Стоянов до нас е стигнала историята как през лятото на 1889г. източнородопските села се отделили от Вселенската патриаршия и се присъединили към Българската екзархия. Описал съм тази история още през 2009г. в публикацията си "Отделянето на Черничево от Цариградската патриаршия".

През 1981г. Кирил Попгеоргиев научил, че се готви честване на 100-годишнината на училището в Черничево и решил да сподели с местния училищен директор Лазаров някои сведения - две свои статии и една статия от 1928г. от учителя П. Ризов в "Мастанлийски окръжен вестник" (Мастанли е тогавашното име на Момчилград). Именно последната статия Попгеоргиев препечатал на новобългарски (с правописните правила, въведени през 1945г.) в писмото, което пратил на Цано Лазаров.

Сканирах целия текст на писмото и го споделям с вас. Това е вероятно най-старото описание на бита и манталитета на черничевци. Някои констатации не са особено приятни. Например:

Жените селянки не отстъпват по нищо на своите мъже - неуки, невежествени. ... Изобщо както в полската и в домакинската работа се влага повече мускулна сила, отколкото разум и научните познания.
... Въпреки тази привидна религиозност, селяните проявяват недружелюбност един към друг. Рядко човек ще види засмени и весели лица и открити сърца. Населението е недоверчиво и с ирония посреща съветите на учителя, агронома и лекаря. 

Цялата статия си заслужава четенето!

Кирил Попгеогиев Стоянов пише до Цано Лазаров from Georgi Stankov

Резюме на статията:

Бит: черничевци живеели в къщи, на които долният етаж бил обор за животни, а горният бил жилище на хората (потвърждавам: старата ни къща до Станковата круша е била такава). На жилищния етаж имало голяма стая с огнище - там се готвело през повечето време, това била един вид всекидневната на семейството. До всекидневната имало стая, служеща за склад. Осветлението както за животните, така и за хората било недостатъчно.
Домовете се зидали предимно от местен ломен камък, от същия тип камъни правели и плочите (тиклите) за покрива.
Основните храни били: царевичен (качамак, според мен) и ръжен хляб, каша от царевично брашно и ошаф (сушени плодове).
Гледали се малоразмерни крави, които не давали много мляко, нямало коне и биволи, товарните животни били магарета и катъри. Из горите имало много диви свине, които допълвали менюто на местните християни (ако са ловци).
Основните отглеждани растителни култури: местни сортове плодни дръвчета с малки на размер плодове, но пък с голям добив; царевица, ръж, малко черници (заради бубите) и малко тютюн (значи преди 90 години все още тютюнът е нямал това стопанско значение, което имал в по-късни години!); някога имало лозя, към момента на писане на статията били занемарени и силно намалели.
Прането се правело на реката, в големи корита, в които се смесвали всички дрехи.
Песните били по-монотонни, без особено веселие; рядко се играели и хора. Като цяло, това допълва образа на черничевци като мрачни, затворени хора.

История: споменава се разорението от 1913г., при което селяните били принудени да бягат и след това "намерели всичко съсипано, разграбено и отвлечено" от башибозука. От тогава (15 години след събитията) местните жители не могли да възвърнат предишното си благосъстояние. Според автора, в околностите на селото няма никакви старини, освен един каменен мост на реката, който бил разрушен. Всъщност мостът е от османско време, но нищо не е посочено за долмените, за разрушения параклис на Клисе сърт, за останките от крепостта.

Природа: камък за строителен материал; желязна руда;  вълци, лисици, сърни, диви свине; пепелянки, усойници, смокове; костенурки.

29 март 2016

Инициатива за ремонтиране на църквата "Свети Атанасий" в с.Черничево

Фейсбук групата "Черничево" започва кампания за събиране на средства, с които да ремонтираме църквата "Св. Атанасий." Вярваме, че щом е за църквата, заедно можем да се справим.

Сегашното положение на храма е тревожно - покривът тече от няколко години, а оградата се руши. 

Църквата трябва да оцелее - наследили сме я от хората преди нас, длъжни сме да я предадем на хората след нас. Тя не е само за едно поколение. През 19-и век животът не е бил по-хубав, по-богат и по-спокоен, но дедите ни са имали силен дух и здрава вяра. Затова храмът не е само Божи дом - той е и паметник на духа. Понякога си казвам, че ако оставим този паметник да падне, ще поругаем паметта на предците си, и в такива моменти ми става болно. Но после си казвам, че няма да позволим това да се случи. 

Тази снимка показва част от щетите: оградата
се руши, но по-лошото е,  че покривът протече
 и водата се стича и по стените
И може би това е значението на наближаващия Великден за нас - да осъзнаем, че сме благословени с трудностите, изпитанията и предизвикателствата, защото те изграждат характера и извисяват духа. Пред очите ми минават лица и имена на обикновени черничевци, които скромно и без приказки постоянно вършат работа - за едно, за друго, за трето. Сега заедно трябва да свършим нещо голямо. Очакваме помощта на всички, които милеят за тази светиня. Вярваме в тях, вярваме във всеки от вас. Можем да успеем!

Повече за църквата: тук

ИНИЦИАТИВНА ГРУПА ЗА РЕМОНТ НА ЦЪРКВАТА "СВ. АТАНАСИЙ" - С.ЧЕРНИЧЕВО 

Сметка в Първа ивестиционна банка: 
IBAN: BG87FINV91501014826722 
BIC: FINVBGSF (необходим за преводи от чужбина)
Титуляр на сметката: Георги Станков 
Основание: дарение църква

Координатори, които ще събират дарения в брой по места: 

Кърджали: 
Георги Чакъров (0887 009957) и Стефан Стоянов (0888 302763)

Крумовград: 
Петранка Балабанова (0885 291950) 

Пловдив: 
Иван Узунов (0887  710221) 

Хасково: 
Георги Станков (0886 824918)

09 септември 2015

Омачът и сиренето от Черничево влязоха в световния каталог Ark of Taste

От 2007г. досега този блог и Фейсбук групата постигнаха много. Преди всичко - изградиха истинска общност от черничевци наблизо и далеч. На второ място, направиха Черничево по-известно, отколкото е било преди. На трето място - станаха платформа за споделяне на богата и разнообразна информация, свободно достъпна за всеки, който се интересува. И резултатите говорят сами: един обикновен краеведски блог вече има 67 000 посещения от десетки страни. Затова мисля, че е време Черничево здраво да стъпи на световната карта. Трябва повече народи по света да научат за това чудно място. Но как да стане това? Ето един от начините: 

Рецептите за омач и сирене от Черничево вече фигурират в международния каталог Ark of Taste.

Ark of Taste е проект на световноизвестното движение Slow Food. Каталогът представлява списък на уникални, но застрашени от изчезване в модерния свят местни храни, кулинарни практики, породи животни и растителни сортове. Храните, включени в списъка, трябва да бъдат културно или исторически свързани с конкретен район, местност, културна общност или традиционна технология за производство. Комисия, излъчена от Фондация Slow Food, отсява заявките за включване. Ark of Taste буквално се превежда като "ковчег на вкуса", което е пряка аналогия с Ноевия ковчег - нещото, което спасява живота по време на потопа. Ark of Taste има за цел в ерата на глобализацията да съхрани наследството на традиционните местни култури по света, които днес отстъпват на Fast Food-модата, масовото производство и образците от рекламите и филмите. Бира вместо айрян - натам вървим още от времето на хайтовия разказ "Когато светът си събуваше потурите."

От сайта на Ark of Taste можете да се запознаете със съкровищата в Ноевия ковчег на храната по света. И разбира се, можете да посетите картата на България, където вече има омач и сирене от Черничево. Увовлетворението ми е огромно!

Ето го и пълните текстове за омача и сиренето на английски език в Ark of Taste:


Omach is type of handmade pasta found in the area of Chernichevo in the Eastern Rhodope, in southern Bulgaria. The product is made from wheat flour and water. After mixing the dough, it is pinched and rolled between the hands until unevenly shaped, small, bite-sized pieces (about 1-2 cm) are formed. The pasta can then be used fresh or dried for later use. The name comes from the word омачквам, which is the local word meaning “to knead” or “puddle.” Omach is related to trienica/триеница (which comes from the word трия meaning “rub”), a similar product popular in the Thracian Valley and Ludogorie region.



Omach is typically served in a type of stew with water, olive or sunflower oil or butter, onion, red pepper powder and salt. White brined cheese and bread may also be added. Omach, along with other forms of pasta, has been a staple food in Bulgaria for centuries. It was traditional prepared as Lenten fare, as well as in poor times as breakfast or as the main dish of the day. Cooking dishes into hot soups, stews or gruel was the typical Bulgarian way of cooking pastas and flours in medieval times. Today, omach is still not sold commercially, and is mainly prepared for personal or family use. It is being replaced, however, by industrially made and imported pastas. The traditional product is regarded as old-fashioned and looked down upon, especially by younger generations.

CHERNICHEVO CHEESE 


In the village of Chernichevo, in the Kardzhali province in the Eastern Rhodope Mountains in southern Bulgaria, a semi-hard cheese is made following a traditional production method that does not include rennet. The cheese may be made with cow or sheep’s milk, which is coagulated only with airan, a product made from kiselo mljako (Bulgarian yogurt) made from cream and water. Kiselo mljako, meaning, “sour milk,” is a fermented product containing the well-known bacterium Lactobacillus bulgaricus. This traditionally produced yogurt becomes sour several days after preparation. The more acidic the airan, the easier it is to produce the coagulation of the curd for the cheese, and the stronger the flavor. 

When making the Chernichevo cheese, coagulation occurs almost instantly when airan is added, and then the fresh cheese curd is strained and washed. The curd is kneaded, salted, formed into small cakes and pressed under a stone. The finished cheese is kept refrigerated and dry until consumption. From about four liters of milk, about 200-300 grams of cheese can be produced. Production quantities, however, depends on the diet of the dairy animals. When pastures are richer, a larger quantity of higher quality cheese may be produced. 

Production of rennet-less cheese is quite rare in Bulgaria. It provides an advantage, because cheesemakers to not have to acquire or store animal rennet, and airan is quite popular and widely accessible, rendering production of this cheese relatively easy and affordable. Dairy production and animal husbandry are important industries in the Rhodope Mountains, and local people were famous for their herding abilities and the possession of flocks of hundreds of animals (mainly sheep). In the times of the Ottoman Empire they were primary suppliers of meat and milk products for the Tzarigrad (the King’s city, modern day Istanbul). 

Nowadays village communities little left to show for that legacy, after the wars in the beginning of 20th century and the later Communist rule which nationalized agriculture system. People of Chernichevo Village, mostly seniors, keep several animals mainly for private use, and so this particular rennet-less cheese cannot be found for commercial sale. Today, a regular supply of industrially produced cheeses has affected younger consumers’ preferences. Younger generations do not appreciate the taste of some of the local “old-fashioned” products. There is fear that this cheesemaking process and the final product will be lost if not passed on to younger producers.

24 август 2015

Направихме първата рекламна листовка за Черничево

2015-а ще остане в историята с поредната малка победа на общността ни - направихме първата рекламна листовка за Черничево. Раздадохме няколкостотин екземпляра на събора на 22-и август и хората много им се зарадваха.

Ако Ви хареса, си я разпечатайте. Сгъва се на три.

Страница 1:

Справедливо е да споменем името на талантливия дизайнер, който изработи предпечата - Елица Христова, която направи нещо наистина впечатляващо. Наистина изключителен дизайн - чист и семпъл, успяващ да събере на едно място множество изображения и текст, и най-важното - да ги обедини в едно, при това без да следва типичните "патриотични" похвати като "старобългарски" шрифтове, гербове, знамена и т.н. 

Страница 2:

И тъй като листовката, освен от вдъхновение, любов и добър дизайнер, се нуждаеше и от пари за печат, с колегите - администратори на Фейсбук групата Стефан Стоянов и Петранка Балабанова поехме разходите за това. 



24 декември 2014

Обхождане на старините край Черничево на 20.12.2014г.: долмените в Хамбардере

На 20 декември направих дълъг преход из черничевското землище, за да изследвам две местности. В резултат имаме първото заснемане на средновековните руини в местността "Стайковица" и също така знаем актуалното състояние на долмените в местността "Хамбардере" край Черничево.

За долмените от Хамбардере писах преди години, така че тук споделям само видеото. 



Най-известният им изследовател Георги Нeхризов твърди, че това е особен тип тракийски долмени, които се срещат единствено в тази част на Родопите - край Черничево и край още няколко близки села в северна Гърция. 

А видеото от Стайковица ще споделя в отделна публикация.

П.П. Нека се знае, че тази експедиция нямаше да е възможна без помощта на черничевеца Георги Стоянов от Кърджали. В ранното утро на 20 декември той дойде в 6ч. сутринта в Хасково, за да ме вземе с колата си и да ме отведе чак до Черничево. А това е огромна помощ, защото през почивните дни няма автобуси до селото, а и коли я минат, я не веднъж на 2-3 часа.

LinkWithin

Blog Widget by LinkWithin