Georgi Stankov

18 септември 2014

Ще стане ли Черничево селото с графити на шевици?

Минаха две години с много малко публикации. За верните читатели и почитатели на блога навярно ще бъде успокояващо да знаят, че през това време бях зает с активна теренна работа. Резултатите от част от нея вече започнах да публикувам - поредицата "Черничевски хроники", обхожданията на старини като Дунското гробе, организирането на първото масово посещение на Ликууто врисче на 6 май тази година, където заснех прекрасни изпълнения на групата за автентичен фолклор, две участия в предаването на Стоян Райчевски "Прокудени от бащин край" и две участия в предаването на Галя Асенова "От българско по-българско." 

Нека сега ви покажа с какво се занимавахме в дните преди събота в Черничево на 23 август 2014г. Преди месеци открих изключителните творци Destructive creation от София. Те имат много успешни акции за подобряване на градската среда по необичаен начин. Помолих ги да ни помогнат да разкрасим селото и те приеха! При това направиха огромен жест - приеха да работят за Черничево напълно безвъзмездно. И сега ще кажа защо - защото ни повярваха. Защото им показах всичко, което сме направили досега, показах им колко активна група имаме във Fecabook и те разбраха, че сме сериозни и че сме идеалисти. Често съм го казвал в лични разговори, но сега ще го напиша - доверието е ключ към успеха във всяко общо дело. Да създаваш и поддържаш доверие в личните отношения, да стъпваш на доверието в бизнеса, самият ти да пораждаш доверие с начина си на работа - това е. Без доверие и почтеност нищо не става. 
Е, +DestructiveCreation ни повярваха! Благодарим им.

Дълго мислихме какво графити да правим в Черничево. Графитите са модерно изразно средство, част от набиращото популярност улично изкуство, но искахме същевременно да създадем нещо, което носи духа на селото, да е свързано с традициите ни. И така накрая ни светна лампата - ще правим орнаменти от шевици! И избрахме да изобразим именно шевиците, защото вярваме, че те не са били само украшение, а дълбоко изкуство, символично представящо вярванията и ценностите на хората. Сред графитите ще откриете вариации на кръстове, както и прекрасно изображение на райския живот. И така, избирайки шевиците като модели за графити, искахме да създадем нещо традиционно, но същевременно модерно, и да обогатим средата, в която живеят местните хора.



Едно уточнение за избора на локацията. Избрахме за място на първите два графита рушащата се сграда на старото кметство, за да покажем връзката между разрухата на българското село и загиването на традиционните български изкуства, включително и шевиците.


Никак не е зле, нали? От Destructive creation обещаха, че ще дойдат пак в Черничево догодина. Ще нарисуват още шевици, а отсега подготвяме и една - две други приятни изненади за селото. Разбира се, цялото упражнение с графитите не е самоцелно. То е част от стратегията ни да привлечем вниманието на повече хора към селото, да  ги подтикнем да го посетят и разгледат, да инвестират тук, да помагат за каузата ни. Гледайте на акцията ни в тази светлина. Ще звучи доста добре, ако след време една от рекламите на Черничево гласи "Селото с графити на шевици!" Ще стане ли? Зависи от нас!
Тази шевица изобразява представата за райския живот сред старите българи.
А тази снимка е просто... велика! Божествена!
Казанлъшко лале на черничевска почва :)

Ето колко естествено графитите намериха мястото си в Черничево. 
Сякаш винаги са били там.
Името на тази шевица е "пресечен маказ." Сега краси сградата на пощата.
И докато човекът от Destructiove creation твореше графити, останалите доброволци боядисахме автобусните спирки. 

Румен Карапачов се включи активно.



Освен от химия, г-жа Узунова разбира и от боядисване.





Освен спирките, направихме вратата на църковния двор да грейне като слънце. 



А вратата на читалището засия като националното ни знаме! 


Нека се знае, че средствата за акцията (за закупуване на боя, за транспорта на художника и т..н.), възлизащи на 174,20лв. бяха дарени от Петранка Балабанова от Крумовград и Стефан Стоянов от Кърджали! Благодарим им от сърце!

17 септември 2014

В търсене на Дунското гробе

Както и преди съм писал, древното, историческото, наследеното от деди и прадеди име на Черничево е Дуня, или Дунята. Наред с устните предания за това, че "ние сме местни", името е още едно доказателство за непрекъснатото населяване на района от българите от средновековието до днес. Защо е доказателство ли? Защото от стари времена местните дунци наричат средновековния некропол край селото Дунското гробе. То е част от интересен триъгълник северно от днешното село. Триъгълникът - това са три съседни възвишения, на които са запазени основите на три средновековни забележителности: некрополът Дунското гробе, параклисът на върха Църквище (Клисе сърт) и крепостта Градището. Започваме представянето на средновековното наследство с Дунското гробе!


Средновековният християнски некропол е датиран от XII-XIIIв. от н.е. Разположен е на възвишение на около три километра североизточно от селото. 

Погребенията са с ориентация изток - запад. Особеното е, че гробовете са зидани отстрани. Срещал съм информация, че ограждането и покриването на гробовете с плочи или ограждането им с камъни е широко разпространена практика през цялото българско средновековие в Южна България. (А дали този обичай не е далечен отглас от традицията на тракийските долмени и гробници?). 

От трудовете на известния археолог и изследовател на Родопите Иван Балкански знаем, че в някои от гробовете са намерени бронзови накити. За съжаление, по-късно иманяри напълно са поругали гробището. Затова слагам клетва над иманярите, които посмеят да ровят в нашето наследство: "Да пукнат дано!" 

 На съседния връх Клисе сърт (Църквище) има останки от средновековен параклис. Църквище е най-високият връх в близост до Черничево (915м.). Следващата ми публикация ще е за него.

Черничевски хроники

През 2013г. се занимавах с нещо, което в крайна сметка се превърна във видео поредицата "Черничевски хроники". В интернет научих, че заниманието ми си имало и име - дигитално разказвачество, което значи, че  хората споделят своя живот с различни средства, разпространяеми по нематериален начин.

Точно това е "Черничевски хроники": видео интервюта с хора, родом от Черничево, качени в YouTube.

Досега са записани за историята:

Ангел Станков - спомени от детството
Киро Анадолиев - как станал билкар
Коста Гинев - обществената му дейност
Стоян Кьосев - пее народна песен
Юсеин Бънчев - спомени за бита в миналото
Добра Анадлиева - разказ за Ликууто врисче
Асен Чобанов - Хасанко - спомени за тежкия живот в миналото
Кера Вълкова - Гарабетова - спомени за миналото
Павел Харитов - разказ за живота му
Групата за автентичен фолклор - репетиция преди участие

Забележка: "Черничевски хроники" е проект, който развивам и като дейност на +Сдружение "Градината", на което съм доброволец.

03 ноември 2013

Животът на хората от с.Черничево през периода 1900 - 2008г. (спомените на Юсеин Бънчев)

"Сега, когато пиша това, животът на хората от с.Черничево е много добър, хората са богати, имат нови къщи, леки коли, електрически перални за дрехи, телевизори и много, много други неща, улесняващи живота им. Храна и дрехи в изобилие. Хората бяха свободни, можеха да пътуват по целия свят и да работят в която държава пожелаят. ПРЕКРАСЕН ЖИВОТ."

С тези думи завъшва своето описание "Животът на хората от с.Черничево през периода 1900 - 2008г." нашият съселянин Юсеин Бънчев.

Ако сега животът е прекрасен, какъв е бил той по времето на нашите деди и прадеди? Как се живели те, какъв е бил битът им, как са преживявали във времето без трактори и  автомобили, без мобилни телефони и интернет, без "Кауфланд" и "Била"? Ето неговия ръкопис за всекидневния живот на черничевци от началото на 20 век до началото на 21 век., сниман от сина му Красимир и изпратен ми от дъщеря му Зоя.

За по-лесна ориентация в текста, давам кратко съдържание:

Стр.1
Въведение; Описание и скица на рало; техника на оране, засяване с жито

Стр. 2 
Разширяване на обработваемата земя чрез палеж на дъбови дървета, торене с животинска тор


Стр. 3 
Жътва, харман, техника за отделяне на житото от сламата 

Стр. 4
Описание на воденицата; Създаване на ТКЗС през 1958г. 

Стр. 5 
Разказ на дейността на ТКЗС в Черничево 

Стр. 6 
Развитие на бита, внос на селскостопанска техника и леки автомобили, поддържане на семейното призводство; Промяна в облеклото

Стр. 7 
Електрификация, водоснабдяване, отопление. Заключение.


Приложение: 
Репортаж във вестник, в който се цитира името на Юсеин Бънчев от времето на военната му служба.

А ако се чудите откъде "Бънджата", както го наричат черничевци, знае толкова много за миналото, ето отговорът му: от "разкази на баща ми Ибрям Юсеинов Бънчев, майка ми Хава Мехмедова Бостанджиева и бащата на жена ми Хасан Османов Тюлиев."

26 август 2013

От 2011 до 2013 - какво се промени в Черничево през това време?

Знам, че ако питаш хората в Черничево какво се е променило в живота им напоследък, повечето ще ти кажат, че нищо не се е променило, или ще заговорят за промени към по-лошо. На пръв поглед може и да е така, пък и къде ли не е така днес по Българско?  Но ако погледнем внимателно, ще открием една много хубава промяна:

На събора през 2011г. групата за автентичен фолклор към Народно читалище "Бяло море 1929" в с.Черничево излезе да пее в състав от 8 певици. Те не носеха носии и имаха по-беден репертоар. 

                           
                                            2011г.                                                                                  2013г.

На събора тази година - на 24 август 2013 - певиците в групата бяха 14. Всички са с носиите си и имат богат репертоар с нови и нови черничевски песни! Участвали са в няколко регионални фестивала, печелили са отличия, а само след две седмици им предстои участие в международния фолклорен фестивал в гр.Неделино!

Групата за автентичен фолклор в с.Черничево.    Снимка: Янушка Узунова
Възхищавам се на тези черничевки! В много отношения жените в Черничево са по-напредничави от мъжете и признавам, че ми е минавало през ума да го кажа гласно: черничевските мъже трябва да се поучат от жените!

===================
Първото видео е записано от Маргарита Енчева - Иванова от Пловдив. 
Второто видео е записано от Стефан Стоянов от Кърджали.

LinkWithin

Blog Widget by LinkWithin