Georgi Stankov

09 септември 2015

Омачът и сиренето от Черничево влязоха в световния каталог Ark of Taste

От 2007г. досега този блог и Фейсбук групата постигнаха много. Преди всичко - изградиха истинска общност от черничевци наблизо и далеч. На второ място, направиха Черничево по-известно, отколкото е било преди. На трето място - станаха платформа за споделяне на богата и разнообразна информация, свободно достъпна за всеки, който се интересува. И резултатите говорят сами: един обикновен краеведски блог вече има 67 000 посещения от десетки страни. Затова мисля, че е време Черничево здраво да стъпи на световната карта. Трябва повече народи по света да научат за това чудно място. Но как да стане това? Ето един от начините: 

Рецептите за омач и сирене от Черничево вече фигурират в международния каталог Ark of Taste.

Ark of Taste е проект на световноизвестното движение Slow Food. Каталогът представлява списък на уникални, но застрашени от изчезване в модерния свят местни храни, кулинарни практики, породи животни и растителни сортове. Храните, включени в списъка, трябва да бъдат културно или исторически свързани с конкретен район, местност, културна общност или традиционна технология за производство. Комисия, излъчена от Фондация Slow Food, отсява заявките за включване. Ark of Taste буквално се превежда като "ковчег на вкуса", което е пряка аналогия с Ноевия ковчег - нещото, което спасява живота по време на потопа. Ark of Taste има за цел в ерата на глобализацията да съхрани наследството на традиционните местни култури по света, които днес отстъпват на Fast Food-модата, масовото производство и образците от рекламите и филмите. Бира вместо айрян - натам вървим още от времето на хайтовия разказ "Когато светът си събуваше потурите."

От сайта на Ark of Taste можете да се запознаете със съкровищата в Ноевия ковчег на храната по света. И разбира се, можете да посетите картата на България, където вече има омач и сирене от Черничево. Увовлетворението ми е огромно!

Ето го и пълните текстове за омача и сиренето на английски език в Ark of Taste:

OMACH

Omach is type of handmade pasta found in the area of Chernichevo in the Eastern Rhodope, in southern Bulgaria. The product is made from wheat flour and water. After mixing the dough, it is pinched and rolled between the hands until unevenly shaped, small, bite-sized pieces (about 1-2 cm) are formed. The pasta can then be used fresh or dried for later use. The name comes from the word омачквам, which is the local word meaning “to knead” or “puddle.” Omach is related to trienica/триеница (which comes from the word трия meaning “rub”), a similar product popular in the Thracian Valley and Ludogorie region.



Omach is typically served in a type of stew with water, olive or sunflower oil or butter, onion, red pepper powder and salt. White brined cheese and bread may also be added. Omach, along with other forms of pasta, has been a staple food in Bulgaria for centuries. It was traditional prepared as Lenten fare, as well as in poor times as breakfast or as the main dish of the day. Cooking dishes into hot soups, stews or gruel was the typical Bulgarian way of cooking pastas and flours in medieval times. Today, omach is still not sold commercially, and is mainly prepared for personal or family use. It is being replaced, however, by industrially made and imported pastas. The traditional product is regarded as old-fashioned and looked down upon, especially by younger generations.

CHERNICHEVO CHEESE 


In the village of Chernichevo, in the Kardzhali province in the Eastern Rhodope Mountains in southern Bulgaria, a semi-hard cheese is made following a traditional production method that does not include rennet. The cheese may be made with cow or sheep’s milk, which is coagulated only with airan, a product made from kiselo mljako (Bulgarian yogurt) made from cream and water. Kiselo mljako, meaning, “sour milk,” is a fermented product containing the well-known bacterium Lactobacillus bulgaricus. This traditionally produced yogurt becomes sour several days after preparation. The more acidic the airan, the easier it is to produce the coagulation of the curd for the cheese, and the stronger the flavor. 

When making the Chernichevo cheese, coagulation occurs almost instantly when airan is added, and then the fresh cheese curd is strained and washed. The curd is kneaded, salted, formed into small cakes and pressed under a stone. The finished cheese is kept refrigerated and dry until consumption. From about four liters of milk, about 200-300 grams of cheese can be produced. Production quantities, however, depends on the diet of the dairy animals. When pastures are richer, a larger quantity of higher quality cheese may be produced. 

Production of rennet-less cheese is quite rare in Bulgaria. It provides an advantage, because cheesemakers to not have to acquire or store animal rennet, and airan is quite popular and widely accessible, rendering production of this cheese relatively easy and affordable. Dairy production and animal husbandry are important industries in the Rhodope Mountains, and local people were famous for their herding abilities and the possession of flocks of hundreds of animals (mainly sheep). In the times of the Ottoman Empire they were primary suppliers of meat and milk products for the Tzarigrad (the King’s city, modern day Istanbul). 

Nowadays village communities little left to show for that legacy, after the wars in the beginning of 20th century and the later Communist rule which nationalized agriculture system. People of Chernichevo Village, mostly seniors, keep several animals mainly for private use, and so this particular rennet-less cheese cannot be found for commercial sale. Today, a regular supply of industrially produced cheeses has affected younger consumers’ preferences. Younger generations do not appreciate the taste of some of the local “old-fashioned” products. There is fear that this cheesemaking process and the final product will be lost if not passed on to younger producers.

24 август 2015

Направихме първата рекламна листовка за Черничево

2015-а ще остане в историята с поредната малка победа на общността ни - направихме първата рекламна листовка за Черничево. Раздадохме няколкостотин екземпляра на събора на 22-и август и хората много им се зарадваха.

Ако Ви хареса, си я разпечатайте. Сгъва се на три.

Страница 1:

Справедливо е да споменем името на талантливия дизайнер, който изработи предпечата - Елица Христова, която направи нещо наистина впечатляващо. Наистина изключителен дизайн - чист и семпъл, успяващ да събере на едно място множество изображения и текст, и най-важното - да ги обедини в едно, при това без да следва типичните "патриотични" похвати като "старобългарски" шрифтове, гербове, знамена и т.н. 

Страница 2:

И тъй като листовката, освен от вдъхновение, любов и добър дизайнер, се нуждаеше и от пари за печат, с колегите - администратори на Фейсбук групата Стефан Стоянов и Петранка Балабанова поехме разходите за това. 



24 декември 2014

Обхождане на старините край Черничево на 20.12.2014г.: долмените в Хамбардере

На 20 декември направих дълъг преход из черничевското землище, за да изследвам две местности. В резултат имаме първото заснемане на средновековните руини в местността "Стайковица" и също така знаем актуалното състояние на долмените в местността "Хамбардере" край Черничево.

За долмените от Хамбардере писах преди години, така че тук споделям само видеото. 



Най-известният им изследовател Георги Нeхризов твърди, че това е особен тип тракийски долмени, които се срещат единствено в тази част на Родопите - край Черничево и край още няколко близки села в северна Гърция. 

А видеото от Стайковица ще споделя в отделна публикация.

П.П. Нека се знае, че тази експедиция нямаше да е възможна без помощта на черничевеца Георги Стоянов от Кърджали. В ранното утро на 20 декември той дойде в 6ч. сутринта в Хасково, за да ме вземе с колата си и да ме отведе чак до Черничево. А това е огромна помощ, защото през почивните дни няма автобуси до селото, а и коли я минат, я не веднъж на 2-3 часа.

18 септември 2014

Ще стане ли Черничево селото с графити на шевици?

Минаха две години с много малко публикации. За верните читатели и почитатели на блога навярно ще бъде успокояващо да знаят, че през това време бях зает с активна теренна работа. Резултатите от част от нея вече започнах да публикувам - поредицата "Черничевски хроники", обхожданията на старини като Дунското гробе, организирането на първото масово посещение на Ликууто врисче на 6 май тази година, където заснех прекрасни изпълнения на групата за автентичен фолклор, две участия в предаването на Стоян Райчевски "Прокудени от бащин край" и две участия в предаването на Галя Асенова "От българско по-българско." 

Нека сега ви покажа с какво се занимавахме в дните преди събота в Черничево на 23 август 2014г. Преди месеци открих изключителните творци Destructive creation от София. Те имат много успешни акции за подобряване на градската среда по необичаен начин. Помолих ги да ни помогнат да разкрасим селото и те приеха! При това направиха огромен жест - приеха да работят за Черничево напълно безвъзмездно. И сега ще кажа защо - защото ни повярваха. Защото им показах всичко, което сме направили досега, показах им колко активна група имаме във Fecabook и те разбраха, че сме сериозни и че сме идеалисти. Често съм го казвал в лични разговори, но сега ще го напиша - доверието е ключ към успеха във всяко общо дело. Да създаваш и поддържаш доверие в личните отношения, да стъпваш на доверието в бизнеса, самият ти да пораждаш доверие с начина си на работа - това е. Без доверие и почтеност нищо не става. 
Е, +DestructiveCreation ни повярваха! Благодарим им.

Дълго мислихме какво графити да правим в Черничево. Графитите са модерно изразно средство, част от набиращото популярност улично изкуство, но искахме същевременно да създадем нещо, което носи духа на селото, да е свързано с традициите ни. И така накрая ни светна лампата - ще правим орнаменти от шевици! И избрахме да изобразим именно шевиците, защото вярваме, че те не са били само украшение, а дълбоко изкуство, символично представящо вярванията и ценностите на хората. Сред графитите ще откриете вариации на кръстове, както и прекрасно изображение на райския живот. И така, избирайки шевиците като модели за графити, искахме да създадем нещо традиционно, но същевременно модерно, и да обогатим средата, в която живеят местните хора.



Едно уточнение за избора на локацията. Избрахме за място на първите два графита рушащата се сграда на старото кметство, за да покажем връзката между разрухата на българското село и загиването на традиционните български изкуства, включително и шевиците.


Никак не е зле, нали? От Destructive creation обещаха, че ще дойдат пак в Черничево догодина. Ще нарисуват още шевици, а отсега подготвяме и една - две други приятни изненади за селото. Разбира се, цялото упражнение с графитите не е самоцелно. То е част от стратегията ни да привлечем вниманието на повече хора към селото, да  ги подтикнем да го посетят и разгледат, да инвестират тук, да помагат за каузата ни. Гледайте на акцията ни в тази светлина. Ще звучи доста добре, ако след време една от рекламите на Черничево гласи "Селото с графити на шевици!" Ще стане ли? Зависи от нас!
Тази шевица изобразява представата за райския живот сред старите българи.
А тази снимка е просто... велика! Божествена!
Казанлъшко лале на черничевска почва :)

Ето колко естествено графитите намериха мястото си в Черничево. 
Сякаш винаги са били там.
Името на тази шевица е "пресечен маказ." Сега краси сградата на пощата.
И докато човекът от Destructiove creation твореше графити, останалите доброволци боядисахме автобусните спирки. 

Румен Карапачов се включи активно.



Освен от химия, г-жа Узунова разбира и от боядисване.





Освен спирките, направихме вратата на църковния двор да грейне като слънце. 



А вратата на читалището засия като националното ни знаме! 


Нека се знае, че средствата за акцията (за закупуване на боя, за транспорта на художника и т..н.), възлизащи на 174,20лв. бяха дарени от Петранка Балабанова от Крумовград и Стефан Стоянов от Кърджали! Благодарим им от сърце!

17 септември 2014

В търсене на Дунското гробе

Както и преди съм писал, древното, историческото, наследеното от деди и прадеди име на Черничево е Дуня, или Дунята. Наред с устните предания за това, че "ние сме местни", името е още едно доказателство за непрекъснатото населяване на района от българите от средновековието до днес. Защо е доказателство ли? Защото от стари времена местните дунци наричат средновековния некропол край селото Дунското гробе. То е част от интересен триъгълник северно от днешното село. Триъгълникът - това са три съседни възвишения, на които са запазени основите на три средновековни забележителности: некрополът Дунското гробе, параклисът на върха Църквище (Клисе сърт) и крепостта Градището. Започваме представянето на средновековното наследство с Дунското гробе!


Средновековният християнски некропол е датиран от XII-XIIIв. от н.е. Разположен е на възвишение на около три километра североизточно от селото. 

Погребенията са с ориентация изток - запад. Особеното е, че гробовете са зидани отстрани. Срещал съм информация, че ограждането и покриването на гробовете с плочи или ограждането им с камъни е широко разпространена практика през цялото българско средновековие в Южна България. (А дали този обичай не е далечен отглас от традицията на тракийските долмени и гробници?). 

От трудовете на известния археолог и изследовател на Родопите Иван Балкански знаем, че в някои от гробовете са намерени бронзови накити. За съжаление, по-късно иманяри напълно са поругали гробището. Затова слагам клетва над иманярите, които посмеят да ровят в нашето наследство: "Да пукнат дано!" 

 На съседния връх Клисе сърт (Църквище) има останки от средновековен параклис. Църквище е най-високият връх в близост до Черничево (915м.). Следващата ми публикация ще е за него.

LinkWithin

Blog Widget by LinkWithin