Имената на Черничево

I.

Най-старото име е дошло от незапомнени времена - Дунята. Така българското население нарича селото. Дуня в някои южнобългарски краища е българската дума за дюля. Дали името идва от някое дърво, около което е създадено първото поселище? Не знаем. Това, което знаем, обаче, е че на 3 километра северно от сегашното село, има местност Дунското гробе - това е средновековен некропол, проучван от директора на кърджалийския музей Иван Балкански. Има предание, че там е било средновековното селище - нещо много вероятно, като се има предвид, че наблизо са останките от средновековната църква на възвишението Клисе сърт, както и останките на средновековното укрепление.

В Родопите има още две села с подобни имена - Дунево до Смолян и Дуня до Неделино. Не се знае обаче дали между тях има родови връзки и преселения.

Дунята е все още живо име и за това говори фактът, че мюсюлманите от близкото гръцко село Хадживиран (сега Вирсини), с които се срещнах на събора през 2007г., го познават точно с това име.

II.

Най-старото известно официално име на селото през османската епоха е Давудлу хан, което местните жители скоро съкратили на Даутли или Даутлу, а оттам Дутли, Дутлу или Дудлу. Вероятно е селото да е принадлежало на някой си Даут или да е било управлявано от него. Въпреки, че Даутли е административното наименование, местните хора винаги са казвали, че са от Дунята.

В покъртителната книга "Разорението на тракийските българи" акад. Любомир Милетич също нарича селото Дутли, но по-нататък споменава за спасени бежанци от село Дуня, които се укривали в една гора, без да знае, че става дума за същото село.

Родопският войвода Христо Караманджуков в труда си "Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало, съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение" (представен по-рано в тази статия) също използва двете имена: Дутли и Дунята.

На тази австро-унгарска карта от 1907г. селото е обозначено като Даутли (Дудли). За да видиш картата в пълен размер, щракни тук!

III.

Третото и последно име е Черничево. Според мен причината днес Черничево да се казва точно тъй, колкото и странно да звучи, е "грешка в превода". Преди години научих от бай Иван Николов ("Вазов"), че днешното име на селото е дадено през 1931г. от поп Иван Величков - македонски българин от Драмско, който го "превел". Смятам, че отец Иван е свързал "Дутли" с "дуда" (плода на черницата). Не е знаел, че в това Дутли има и една буква а, която съвсем променя нещата. Черничевци, които не разбирали турски, очевидно са нямали никаква представа или спомен за произхода на османското име на селото и го произнасяли както им било по-лесно.

Така селото станало Черничево.
*************************************************************