Животът на хората от с.Черничево през периода 1900 - 2008г. (спомените на Юсеин Бънчев)

"Сега, когато пиша това, животът на хората от с.Черничево е много добър, хората са богати, имат нови къщи, леки коли, електрически перални за дрехи, телевизори и много, много други неща, улесняващи живота им. Храна и дрехи в изобилие. Хората бяха свободни, можеха да пътуват по целия свят и да работят в която държава пожелаят. ПРЕКРАСЕН ЖИВОТ."

С тези думи завъшва своето описание "Животът на хората от с.Черничево през периода 1900 - 2008г." нашият съселянин Юсеин Бънчев.

Ако сега животът е прекрасен, какъв е бил той по времето на нашите деди и прадеди? Как се живели те, какъв е бил битът им, как са преживявали във времето без трактори и  автомобили, без мобилни телефони и интернет, без "Кауфланд" и "Била"? Ето неговия ръкопис за всекидневния живот на черничевци от началото на 20 век до началото на 21 век., сниман от сина му Красимир и изпратен ми от дъщеря му Зоя.

За по-лесна ориентация в текста, давам кратко съдържание:

Стр.1

Въведение; Описание и скица на рало; техника на оране, засяване с жито

Стр. 2 

Разширяване на обработваемата земя чрез палеж на дъбови дървета, торене с животинска тор

Стр. 3 

Жътва, харман, техника за отделяне на житото от сламата 

Стр. 4

Описание на воденицата; Създаване на ТКЗС през 1958г. 

Стр. 5 

Разказ на дейността на ТКЗС в Черничево 

Стр. 6 

Развитие на бита, внос на селскостопанска техника и леки автомобили, поддържане на семейното призводство; Промяна в облеклото

Стр. 7 

Електрификация, водоснабдяване, отопление. Заключение.

Приложение: 

Репортаж във вестник, в който се цитира името на Юсеин Бънчев от времето на военната му служба.

А ако се чудите откъде "Бънджата", както го наричат черничевци, знае толкова много за миналото, ето отговорът му: от "разкази на баща ми Ибрям Юсеинов Бънчев, майка ми Хава Мехмедова Бостанджиева и бащата на жена ми Хасан Османов Тюлиев."

От 2011 до 2013 - какво се промени в Черничево през това време?

Знам, че ако питаш хората в Черничево какво се е променило в живота им напоследък, повечето ще ти кажат, че нищо не се е променило, или ще заговорят за промени към по-лошо. На пръв поглед може и да е така, пък и къде ли не е така днес по Българско?  Но ако погледнем внимателно, ще открием една много хубава промяна:

На събора през 2011г. групата за автентичен фолклор към Народно читалище "Бяло море 1929" в с.Черничево излезе да пее в състав от 8 певици. Те не носеха носии и имаха по-беден репертоар. 

                           

                                            2011г.                                                                                  2013г.

На събора тази година - на 24 август 2013 - певиците в групата бяха 14. Всички са с носиите си и имат богат репертоар с нови и нови черничевски песни! Участвали са в няколко регионални фестивала, печелили са отличия, а само след две седмици им предстои участие в международния фолклорен фестивал в гр.Неделино!

Групата за автентичен фолклор в с.Черничево.    Снимка: Янушка Узунова

Възхищавам се на тези черничевки! В много отношения жените в Черничево са по-напредничави от мъжете и признавам, че ми е минавало през ума да го кажа гласно: черничевските мъже трябва да се поучат от жените!

===================

Първото видео е записано от Маргарита Енчева - Иванова от Пловдив. 

Второто видео е записано от Стефан Стоянов от Кърджали.

Разорението на Черничево през 1913г. и 100 години след това

На 28 юли тази година заедно с кмета на село Черничево г-н Асен Тилкиев и с председателя на читалищното настоятелство на читалище "Бяло море 1929" г-н Динко Дяков участвахме в предаването "Прокудени от бащин край" по телевизия "Скат" с водещ Стоян Райчевски. 

"Прокудени от бащин край" е популярно историческо и краеведско предаване, посветено на тежката бажанска участ на прогонените българи от тези части на старото българско землище, които днес не са в територията на България. Предаването разказва за историята на селища и родове от Северна Добруджа и Влашко, Поморавието и Западните покрайнини, Вардарска и Егейска Македония, Одринска и Беломорска Тракия. 

Дойде времето и историята на село Черничево - едно прославено, но страдалческо гнездо на българщината - да получи заслуженото си представяне пред целокупната българска общественост. Това се случи благодарение на инициативността на Динко Дяков, който предложи да потърсим г-н Райчевски. 

Благодаря на г-н Райчевски - един от най-значимите български родоповеди на всички времена - както за предаването на 28 юли, така и за обещанието за следващо предаване за Черничево, а също и за това, че осигури този запис, който можем да споделяме с приятелите на Черничево от близо и далеч. 

Говорим за природата на Черничево, за хвойните и Лекоото вризче, за древните тракийски долмени, изследвани от Георги Нехризов и Георги Кулов, за останките от средновековна крепост, изследвана от Иван Балкански, за тъжните песни за еничари и юнашките песни за борба, за имената на селото през епохите, за прекрасната църква "Св.Атанасий", за училището, за възстановеното читалище, и най-вече - за повода за предаването - ужасното, чудовищното изтребление на жителите на село Черничево през 1913г. Те погинаха, но споменът за тях остава!

Това е Черничево. Дух, който не умира!

13 март - патронният празник на училище "Марин Дринов" - Черничево

автор: Georgi Stankov

Благодарим на г-жа Петранка Балабанова, която ни припомни, че днес е патронният празник на училището в Черничево. Основно училище "Марин Дринов" - гнездото, от което се литнали стотици любознателни, ученолюбиви, добри и достойни българи. Нека по този повод накратко разкажем малко от историята на това славно училище.

Училището е създадено през 1881 година към църквата "Св. Атанасий". По това време селото било все още под османско владичество, затова Екзархията изпращала учители. По-късно, през 1927 - 1929 година, по инициатива на свещеника отец Иван Величков (македонски българин, родом от Драмско) черничевци построили съвсем нова сграда на два етажа. Днес я наричаме "старото училище". Вазов ми беше казал, че и в Крумовград нямали такова училище. От южната страна на училищния двор има стълбище, над което се издигат два циментови лъва, изработени от крумовградчанина Дивчев. Училището е имало дори баня за децата. 

Един спомен от Петранка Балабанова:

За новата сграда на училището ще пиша по-нататък. Сега ви показвам една снимка от селския събор, на която се вижда сегашното училище ОУ "Марин Дринов": 

И една възпоменателна значка по повод 100 години просвета, която публикувам със съгласието на Антон Мусакев. 

Google Street View в Черничево

автор: Georgi Stankov

От вчера сензационната иновация Google Street View работи на територията на България. Т.нар. "Гугъл уличен изглед" ни позволява виртуално да се "разходим" по улиците на любимото ни село Черничево!

Google Street View ечаст от Google Maps. Можете да управявате посоката на движение с мишката. Ето Ви една изходна точка: 

Вижте по-голяма карта

Приятна разходка!

Баба Марта в Черничево - разказ от Пепа Балабанова

автор: Georgi Stankov

В групата Черничево има много хубав разказ от Петранка Балабанова за това как черничевци празнували идването на Баба Марта и настъпването на пролетта. Ето го: 

"От баба ми имам записан разказ,в който ми е разправяла как навремето в с.Черничево са празнували Баба Марта и какви ритуали са извършвали на този ден,а именно: 

Живеещите във всяка къща ставали рано. Възрастните помитали и изчиствали стаите и двора, изтупвали хасърите, чергите, халищата и др. Осуквали бели и червени конци и ги връзвали на входната врата, на агънцатата, на яренцатата, на теленцата и на другите животни. Децата взимали чановете на животните и с тях цънкали и обикаляли 3 пъти къщата, като наричали: "Бягайте, змии и гущери. Баба Марта идва с нажечки копачки, когат стигне син зелен сух пуща." 

Най-възрастната жена запалвала и изгаряла сухи, памучни парцали в четирите ъгъла на стаята, за да прогонят с това змиите, гущерите и други твари. Като завършек, давали на децата за почерпка орехи, изсушени плодове, лахут, семки и други."