автор: Georgi Stankov
От незапомнени времена в Черничево се готвят чудно вкусни ястия. Благодарение на тях, в селото са расли здрави и силни момци, а момите ставали хубави и чевръсти! Една такава гозба, незаслужено останала неизвестна за днешното глобално общество, е наречена "омач". Нека поправим неправдата и заедно сготвим един омач!
Ето как се прави омач за 4 души.
Необходими продукти: една глава лук, четири лъжици брашно, мазнина /олио, зехтин, масло - по избор/, една чаена лъжица червен пипер, една една чаена лъжичка сол.
Една голяма глава лук се нарязва и се задушава с малко мазнина. Оставете лука на огъня, докато започне да пожълтява.
Ако предпочитате по-силен вкус, вдигнете капака, за да може лукът да се позапържи и да стане златисто-кафяв на цвят. Тогава добавете към него лъжичка червен пипер и разбъркайте.
Веднага след червения пипер, налейте литър вода и подправете със сол на вкус.
Докато лукът се е задушава /запържва/, в един по-широк и плитък съд се слагат 4 големи супени лъжици брашно. В купчинката брашно се прави дупка и в него се добавя една лъжица вода. Брашното се омачква /от тук вероятно идва и името "омач"/, докато стане на малки полусухи-полутестени парченца - като големи трохи.
Ето и един поглед по-отблизо:
Също така, брашното може и да се трие с ръце /затова, доколкото съм чувал, в някои краища на България това ядене се казва "триеница"/.
Накрая добре омачканото и натрито брашънце трябва да изглежда така:
И така, докато сме приготвяли брашното, на огъня е завряла водата с лука и червения пипер. Добавяме брашното, разбъркваме и оставяме да поври 10-15 минути. След това омачът се сваля от огъня, насипва се в купички и се яде, докато е топъл. Може и с хлебец. Варенето на тесто не е изключение в световната кулинарна история, но важното е, че благодарение на черничевския омач България се нарежда до страни като Италия и древна Палестина.
Крайният резултат е такъв:
По принцип омачът е постно ястие, но ако обичате блажно, може да импровизирате. Например при задушаването на лука може да се използва масло вместо олио или зехтин. Също така, когато яденето е готово и насипано в купичка, доста му отива и малко натрошено сирене. Всичко е въпрос на личен вкус. Да ви е сладко!
За приготвянето на този вкусен черничевски омач ми помогнаха баща ми Ангел и майка ми Петронка.
