По време на изследователските си търсения за миналото на Черничево, преди години изчетох цялото течение на сп."Родопи", съхранявано в библиотеката в Хасково, намерих важна книга и в Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив, стигнах по един повод и до Народната библиотека в София. Публикациите в този блог почт изцяло са плод на личните ми проучвания - на оригинални статии, книги на просветни и революционни дейци от началото на 20 век, спомени, дори старо издание на БАН с народни песни от 30-те години на 20 век.
Отделно от това, което сам си намирах, до мен стигаше и информация и по други пътища - чрез лични срещи, чрез онлайн кореспонденция и т.н. Така преди няколко години ми предадоха писмо, адресирано от журналиста и общественик Кирил Попгеоргиев до директора на черничевското училище Цано Лазаров.
Отделно от това, което сам си намирах, до мен стигаше и информация и по други пътища - чрез лични срещи, чрез онлайн кореспонденция и т.н. Така преди няколко години ми предадоха писмо, адресирано от журналиста и общественик Кирил Попгеоргиев до директора на черничевското училище Цано Лазаров.
Кирил Попгеоргиев не е случаен човек - както сам споменава в писмото си, той е син на свещеника Георги Стоянов - родом от Аврен, но служил известно време в Черничево и след това в Кърджали. Благодарение на отец Георги Стоянов до нас е стигнала историята как през лятото на 1889г. източнородопските села се отделили от Вселенската патриаршия и се присъединили към Българската екзархия. Описал съм тази история още през 2009г. в публикацията си "Отделянето на Черничево от Цариградската патриаршия".
През 1981г. Кирил Попгеоргиев научил, че се готви честване на 100-годишнината на училището в Черничево и решил да сподели с местния училищен директор Лазаров някои сведения - две свои статии и една статия от 1928г. от учителя П. Ризов в "Мастанлийски окръжен вестник" (Мастанли е тогавашното име на Момчилград). Именно последната статия Попгеоргиев препечатал на новобългарски (с правописните правила, въведени през 1945г.) в писмото, което пратил на Цано Лазаров.
Сканирах целия текст на писмото и го споделям с вас. Това е вероятно най-старото описание на бита и манталитета на черничевци. Някои констатации не са особено приятни. Например:
Жените селянки не отстъпват по нищо на своите мъже - неуки, невежествени. ... Изобщо както в полската и в домакинската работа се влага повече мускулна сила, отколкото разум и научните познания.... Въпреки тази привидна религиозност, селяните проявяват недружелюбност един към друг. Рядко човек ще види засмени и весели лица и открити сърца. Населението е недоверчиво и с ирония посреща съветите на учителя, агронома и лекаря.
Цялата статия си заслужава четенето!
Кирил Попгеогиев Стоянов пише до Цано Лазаров from Georgi Stankov
Резюме на статията:
Бит: черничевци живеели в къщи, на които долният етаж бил обор за животни, а горният бил жилище на хората (потвърждавам: старата ни къща до Станковата круша е била такава). На жилищния етаж имало голяма стая с огнище - там се готвело през повечето време, това била един вид всекидневната на семейството. До всекидневната имало стая, служеща за склад. Осветлението както за животните, така и за хората било недостатъчно.
Домовете се зидали предимно от местен ломен камък, от същия тип камъни правели и плочите (тиклите) за покрива.
Основните храни били: царевичен (качамак, според мен) и ръжен хляб, каша от царевично брашно и ошаф (сушени плодове).
Гледали се малоразмерни крави, които не давали много мляко, нямало коне и биволи, товарните животни били магарета и катъри. Из горите имало много диви свине, които допълвали менюто на местните християни (ако са ловци).
Основните отглеждани растителни култури: местни сортове плодни дръвчета с малки на размер плодове, но пък с голям добив; царевица, ръж, малко черници (заради бубите) и малко тютюн (значи преди 90 години все още тютюнът е нямал това стопанско значение, което имал в по-късни години!); някога имало лозя, към момента на писане на статията били занемарени и силно намалели.
Прането се правело на реката, в големи корита, в които се смесвали всички дрехи.
Песните били по-монотонни, без особено веселие; рядко се играели и хора. Като цяло, това допълва образа на черничевци като мрачни, затворени хора.
История: споменава се разорението от 1913г., при което селяните били принудени да бягат и след това "намерели всичко съсипано, разграбено и отвлечено" от башибозука. От тогава (15 години след събитията) местните жители не могли да възвърнат предишното си благосъстояние. Според автора, в околностите на селото няма никакви старини, освен един каменен мост на реката, който бил разрушен. Всъщност мостът е от османско време, но нищо не е посочено за долмените, за разрушения параклис на Клисе сърт, за останките от крепостта.
Природа: камък за строителен материал; желязна руда; вълци, лисици, сърни, диви свине; пепелянки, усойници, смокове; костенурки.
Резюме на статията:
Бит: черничевци живеели в къщи, на които долният етаж бил обор за животни, а горният бил жилище на хората (потвърждавам: старата ни къща до Станковата круша е била такава). На жилищния етаж имало голяма стая с огнище - там се готвело през повечето време, това била един вид всекидневната на семейството. До всекидневната имало стая, служеща за склад. Осветлението както за животните, така и за хората било недостатъчно.
Домовете се зидали предимно от местен ломен камък, от същия тип камъни правели и плочите (тиклите) за покрива.
Основните храни били: царевичен (качамак, според мен) и ръжен хляб, каша от царевично брашно и ошаф (сушени плодове).
Гледали се малоразмерни крави, които не давали много мляко, нямало коне и биволи, товарните животни били магарета и катъри. Из горите имало много диви свине, които допълвали менюто на местните християни (ако са ловци).
Основните отглеждани растителни култури: местни сортове плодни дръвчета с малки на размер плодове, но пък с голям добив; царевица, ръж, малко черници (заради бубите) и малко тютюн (значи преди 90 години все още тютюнът е нямал това стопанско значение, което имал в по-късни години!); някога имало лозя, към момента на писане на статията били занемарени и силно намалели.
Прането се правело на реката, в големи корита, в които се смесвали всички дрехи.
Песните били по-монотонни, без особено веселие; рядко се играели и хора. Като цяло, това допълва образа на черничевци като мрачни, затворени хора.
История: споменава се разорението от 1913г., при което селяните били принудени да бягат и след това "намерели всичко съсипано, разграбено и отвлечено" от башибозука. От тогава (15 години след събитията) местните жители не могли да възвърнат предишното си благосъстояние. Според автора, в околностите на селото няма никакви старини, освен един каменен мост на реката, който бил разрушен. Всъщност мостът е от османско време, но нищо не е посочено за долмените, за разрушения параклис на Клисе сърт, за останките от крепостта.
Природа: камък за строителен материал; желязна руда; вълци, лисици, сърни, диви свине; пепелянки, усойници, смокове; костенурки.
