С тази публикация свършвам сбития преразказ на книгата на Георги Попаянов.
Направих малка промяна: предишните 3 текста няма да бъдат обозначени с етикет "Книги" и "История - османско иго", а само тази последна публикация. Основанието: така или иначе, преразказва се една и съща книга.
Вместо това, тук поставям препратки към първите три части.
Освен това, напомням, че разделението на 4 части е мое виждане, а не авторово. Направих го по две причини: първо - текстът е твърде голям, за да се побере в една статия и второ - поради липсата на време, ми беше по-удобно да чета книгата на части и да ви я представям така.
Направих малка промяна: предишните 3 текста няма да бъдат обозначени с етикет "Книги" и "История - османско иго", а само тази последна публикация. Основанието: така или иначе, преразказва се една и съща книга.
Вместо това, тук поставям препратки към първите три части.
Освен това, напомням, че разделението на 4 части е мое виждане, а не авторово. Направих го по две причини: първо - текстът е твърде голям, за да се побере в една статия и второ - поради липсата на време, ми беше по-удобно да чета книгата на части и да ви я представям така.
Ксерокопие на заглавката, оригиналът е в Народна библиотека "Иван Вазов" - Пловдив
Първите три части:
Част 1 - УСЯДАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ В РАЙОНА
Част 2 - ЕТНОГРАФСКИ БЕЛЕЖКИ
Част 3 - МИГРАЦИИ И ПРЕСЕЛЕНИЯ
--------
Резюме:
Част 4 - Преселения към други краища, Възраждане, статистики
***
Авторът посочва, че сред най-старите села в Гюмюрджинска околия са Сачанли, Монастир, Дуня, Аврен, Юглук. От тях са тръгнали и много заселници на по-нови села в Беломорието.
Например: според стари предания, село Калайджидере /Калъчдере/ е заселено 300 години преди написването на книгата от селяни от следните селища: Аврен, Дуня, Монастир, Дуган Хисар и Голям Дервент.
По-нататък се среща по-подробна информация: от Дуня преселници е имало в Калайджидере /вече споменато по-горе/, Чадърли, Еникьой, Портолаго.
***
Попаянов посочва, че старите планински села в Западна Тракия първи започвали борбата за църковна независимост. Това са селата Габрово, Еникьой /в Ксантийско/, Аврен, Дуня и Юглук /Гюмюрджинско/ и Дуган Хисар, Пишман, Янурен, Дервен и др. в Дедеагачко и Софлийско.
[моя вметка: историята за това как черничевци се отделели от Вселенската патриаршия и преминали към Българската екзархия е много интересна. В момента а проучвам и ще бъде разгледана в отделна статия.]
***
Според една таблица, приложена в книгата, българите - християни, принадлежащи към Екзархията в Западна Тракия са общо 93 146 души.
От тях в: Ксантийска околия: 5880
Гюмюрджинска: 28250
Дедеагачка: 22860
Софлийска: 9060
Димотишка: 22326
Значителната част от тях са се изселили от Беломорието по време на гръцката окупация след Първата световна война.
*************
Допълнение:
Ако искате да се ориентирате по-добре в обстановката, описана в книгата, разгледайте тази ценна австро-унгарска карта на Гюмюрджинско и Ксантийско.
Част 4 - Преселения към други краища, Възраждане, статистики
***
Авторът посочва, че сред най-старите села в Гюмюрджинска околия са Сачанли, Монастир, Дуня, Аврен, Юглук. От тях са тръгнали и много заселници на по-нови села в Беломорието.
Например: според стари предания, село Калайджидере /Калъчдере/ е заселено 300 години преди написването на книгата от селяни от следните селища: Аврен, Дуня, Монастир, Дуган Хисар и Голям Дервент.
По-нататък се среща по-подробна информация: от Дуня преселници е имало в Калайджидере /вече споменато по-горе/, Чадърли, Еникьой, Портолаго.
***
Попаянов посочва, че старите планински села в Западна Тракия първи започвали борбата за църковна независимост. Това са селата Габрово, Еникьой /в Ксантийско/, Аврен, Дуня и Юглук /Гюмюрджинско/ и Дуган Хисар, Пишман, Янурен, Дервен и др. в Дедеагачко и Софлийско.
[моя вметка: историята за това как черничевци се отделели от Вселенската патриаршия и преминали към Българската екзархия е много интересна. В момента а проучвам и ще бъде разгледана в отделна статия.]
***
Според една таблица, приложена в книгата, българите - християни, принадлежащи към Екзархията в Западна Тракия са общо 93 146 души.
От тях в: Ксантийска околия: 5880
Гюмюрджинска: 28250
Дедеагачка: 22860
Софлийска: 9060
Димотишка: 22326
Значителната част от тях са се изселили от Беломорието по време на гръцката окупация след Първата световна война.
*************
Допълнение:
Ако искате да се ориентирате по-добре в обстановката, описана в книгата, разгледайте тази ценна австро-унгарска карта на Гюмюрджинско и Ксантийско.
