През месец юли 2003г. записах пет народни песни, които ми изпя Маринка Георгиева Петкова от с.Черничево. Тя е родена през 1920г. и е съпруга на Иван Николов Петков /всеизвестен сред черничевци като "Вазов"/ от Гиньовския род.
Яничери ходят, майко,
от село на село,
мъжки рожби сбират
от наш'те българи,
да ги правят, майко,
зли еничери.
Две майки берат разделно биле, за да разделят децата си
/хороводна/
Мари девойко, /2
мари църнока девойко,
Що ми ни думаш, ни вряваш,
ни с църни очи погляваш?
Дал' ти са от мед устата,
от бял трендафил лицето, /2
от черноок невен очите?
- Юначе, лудо, делийо,
как да ти думам и врявям*,
га няма да се вземеме,
га твойта майка и мойта
първички две братовчедки,
пък ние с тебе вторички.
Тие по двора ходеха,
разделно биле беряха, /2
тебе и мене деляха.
Затуй ти ни думам, ни врявам,
ни с черни очи поглявам.
Кольо е станал хайдутин
Кольо е бягом избягал
в гъстата гора зелена,
в хайдушката дружина.
Майка на Коля думаше:
- Коле ле, един на майка,
върни се, Коле, завърни
в наш'то село голямо,
в наш'та къща хубава.
Твойте, Коле, акрани*,
фрит* се главиха и жениха.
- Мале ле, мила Кольова,
недей ми дума главилка*,
главилка, още женилка.
Мойто сърце е юнашко,
юнашко, мале, хайдушко.
Докат' свобода не дойде,
я в село няма да дойдам,
ни да се главям, ни женям.
Мома Руса чака либето си 9 години
Руса мома точеше
на два бистри гераня*.
Със кофа ги налива,
със сълзи ги долива.
През път пътник замина,
на враня коня яхаше,
той на Руса думаше:
- Що 'ода точиш и плачиш,
със кофа ги наливаш,
със сълзи ги доливаш?
- Пътниче, още друмниче,
кат' ме питаш, ще кажам.
Я имам любе каипта*,
сега ми девет години,
ни самичък дохуда*,
ни хабери изпрата.
- Да го видиш, Русе ле,
можеш ли го позна?
- Познавам го, познавам,
той бе личен - приличен,
морна цоха носеше,
кирли калпак до плешка
и врана коня яхаше.
- Я съм ти, Русе, същият,
твойто първо венчило,
отори порти да влязна,
нов живот ще заживеем!
Майка и два близнака
Хранила майка, гледала,
два сина, до два близнака.
Храни ги майка, гледала,
големи момци станали,
за млади, майчо, невести.
Че ги майка изпрати
в далечно село голямо,
хубави моми да гледат
за млади, майчо, невести.
Ходили и върнали се,
майка им ги вънка чакаше
и насреща ги питаше:
- Синове, до два близнака,
найдохте ли си ликата,
ликата и приликата?
- Найдохме, майчо, найдохме,
ала са твърде далече.
- Синове, до два близнака,
га са ви лика, сино льо
и са ви на сърце легнали,
немойте гледа далеко.
Майка е коня хранила
като силните вятрове.
Довеще майка две снахи,
люшнеще майка две люлки.
Речник:
врявам - говоря
акрани - другари
фрит - всички
главилка - годеж
геран - кладенец
каипта - избягал
дохуда - дохожда, идва
