В преходния живот много хора таят надежда... да оставят след себе си нещо, което ще съществува, дори когато тях ги няма. Повечето го правят безкористно, без егоистичния гъдел да бъдат тачени и прочути. Правят го от чувство за приемственост и от желание да предадат на поколенията потомци завета, който са наследили от предците си. Родопските българи садят дървета и градят чешми.
Тази наша традиция повелява да сториш добро на странника, да напоиш жадния и да нахраниш гладния. Навярно затова в целия този край е пълно с чешми и вризове...
Тази наша традиция повелява да сториш добро на странника, да напоиш жадния и да нахраниш гладния. Навярно затова в целия този край е пълно с чешми и вризове...
Снимката, която виждате, ми беше изпратена от Стефан Димов Стоянов от Кърджали. Чешмата е построена от баща му Димо, който е потъмък на стария черничевски род Толоеви и днес също живее в Кърджали. "Тя е на едно място, което се нарича Басамаклията - разказва Стефан Стоянов, - на около час и половина пеша от селото, надолу по реката. На това място баща ми се бил зарекъл много отдавна да направи чешма и накрая успя. Мястото наистина е прекрасно, а чешмичката е каменна, след това тя обрасна с мъх и прилича на неръкотворна."
Чешмата на рода Толоеви е изградена през 1988г. Ако някой ден посетите Черничево, слезте по Бяла река и я потърсете. Чешмичката като че ли е излязла от вълшебна приказка! Наведете се, отпийте от рукналата струя и благословете непознатия строител!
