Georgi Stankov

06 декември 2009

За махалите в Черничево

автор: Georgi Stankov


Използвай стрелките и плюса горе вляво, за да видиш Черничево още по-отблизо!
View Larger Map

Махалата - най-малката мерна единица за поселение. Черничево е заселено от векове, но едва ли винаги е било едно и също. Понякога идвали нови хора и се заселвали, други са заминавали, трети са оставали, четвърти са се размножавали дотам, че старата махала им била тясна и тогава се отделяли в нова.
Не знаем какво е било движението на хората в Черничево, нито коя махала кога точно се е заселила. Нека видим кои и какви са били махалите в началото на XX век.

Списък на махалите в с.Черничево:


Агуп(т)ска 
Това е била махалата на агуптите - циганската махала на селото, която вече не съществува. Едно време агуптите се занимавали с традиционните си занаяти - подковаване и т.н.


Бърчиновска
Както името казва, махалата е на бърчина. По-важното е, че в нея е старата потомствена къща на рода Толоеви.


В махалата е хълмът Църквичката, на който някога е имало параклис. Основите систоят. До на-скоро време черничевци са почитали това място.


В тази махала живее и Иван Николов Петков (всеизвестен като "Вазов"). Той е една от легендите на селото - участвал във Втората световна война, раняван, награждаван с медали.








Гиньовска
Гиньовският род,който е дал името си на махалата, е един от най-големите и стари местни родове. Запазена е интересна легенда за рода и махалата, която ще прочетете по-долу (в частта за Кирчова махала).


Горна
Тък са Анадолиевци (от тях е прочутият билкар бай Киро), както и Калайджиевци (през 1945г. във Втората световна война загинал Иван Калайджиев, на когото е посветена прекрасна народна песен).


Джамийска
В северната част на селото. През нея се минава на идване от Крумовград. В нея се намира селската джамия. Тук живеят Бънчеви.


Долна
Тук са Стаматовци. От тази махала е и прабаба ми Тянка от Хаджимарковския род. Под махалата има старо християнско гробище и параклис


Илучовска
Георги Митринов от гр.Смолян (родопски етнограф, чийто род е от с.Славейно) дава интересна хипотеза за името на тази българомохамеданска махала: "Името е интересно, защото илуче в Средните и Източните Родопи назовават турците. Но тъй като за българите християни по време на османското владичество верската принадлежност се е отъждествявала с народностната, и българите мохамедани в по-старо време са били определяни като турци. Интересно че се е запазило тук това название, защото оттатък границата нашите хора назовават турците гаджале."
Караасанова
До заставата.


Кирчова
Забележително е, че тази махала с мюсюлманско население от векове носи християнско име - на някой си Кирчо. Според едно устно предание, предавано сред християните в Черничево, преди незнайно колко години двама братя разделили съдбите си. Единият брат - Кирчо - приел исляма и с потомците си създал Кирчовата махала. Другият брат - Гиньо - останал християнин и на него била наречена Гиньовската махала. Преданието е записано от Георги Попаянов в труда му "Народностенъ ликъ на Западна Тракия" (издание на Културно-благотворително дружество "Тракия", Бургас, 1942г.).

Колаковска
"Колак" е малка питка. В тази махала е къщата на рода Раеви (Георги Раев е убит от башибозуците през 1913г. Повече за това прочети тук). Тук живеят също и Балабановци. Това е и "моята"махала - тук в била старата къща със също толкова старата круша. През 50-те години на 20в. дядо и баба построили нова къща на ново място, но пак в тази махала


Османбашова


*********
Всяка една информация за родовете, които са живели или все още живеят в тия махали, е добра дошла!
*********
В Google Earth има сателитна снимка, която дава обща представа за разположението на селището, Отделните махали трудно се различават, особено от орлов поглед. Имам идея в бъдеще е сами да си направим подробна карта на махалите, на местностите и на всички малки и големи забележителности около селото.
---------------------------------------------------

28 октомври 2009

Анкета и обратна връзка

автор: Georgi Stankov

Имам молба към читателите на блога "Черничево." Тя е към две основни групи читатели: (1) към редовните посетители на блога, които го следят поне от година, и (2) към посетителите, които го знаят отскоро, но го намират за интересен и смятат да го четат в бъдеще.

Преди молбата - кратко разяснение.

Проектът "Черничево" има три основни предназначения.

Първото е да служи като инструмент за систематизиране на информацията за селото. Всеки нов постинг бележи някое новооткрито знание и така върви един процес на постоянно обогатяване и развитие.

Второто е да помогне за обединяването на хората с общ корен от Черничево, да популяризира селото сред неговите потомци, да предостави на хората с черничевско потекло повече данни за съдбата, приносите, традициите на селото. За това отскоро ни помага и групата във Facebook.

Третото е да създаде модел за краеведски блог. "Черничево" може да поощри и други ентусиасти да изследват своите родни места, да търсят и запазват историческата памет, да се обединяват (поне виртуално) по землячески признак. По подобие на нашия, възникнаха още два блога: Проглед и Момина църква.

Повод да се обърна сега с молба към двете категории читатели стана последната ми статия ("Отделянето на Черничево от Цариградската патриатршия"). След като я публикувах, се замислих за подхода, по който представям информацията в блога. "Черничево" не е масов блог - той е блог за ценители. За мен е важно редовните ми читатели да кажат какъв начин на писане харесват. Аз не съм Юнг или Стайнбек (за съжаление), нито Карбовски или Явор Дачков (за щастие). Любител съм, без претенции да ставам писател... обаче!... непретенциозно държа написаното от мен да е и полезно, и приятно за четене. Все пак... защо да мъча хората с изсилени и нескопосани текстове?!

Ето защо Ви моля да разгледате анкетата (най-горе в лявата колона на блога) и да отговорите. Ще ви бъда признателен също така, ако в коментари под този постинг ми дадете обратна връзка:

Кои статии са добре написани (и какво по-точно Ви харесва)? Кои статии не са добре написани (какво по-точно не Ви харесва)? Спокойно можете да цитирате изрази, за да илюстрирате мнението си. Спокойно можете да споделите чувствата (приятни или не), които даден текст е предизвикал у Вас. Ако някъде сте си казали "Ей, колко яко!" - кое е това. Ако някъде има недостатък - как може да се поправи и т.н. Какво е добре да използвам като похват и от какво да страня в бъдеще?

Искам статиите ми тук, освен информативни, да са увлекателни като четиво. Вие, редовните посетители на блога, го заслужавате!

Заповядайте на коментарите! :-)

25 октомври 2009

Отделянето на Черничево от Цариградската патриаршия

автор: Georgi Stankov

Манастирът "Св.св.Константин и Елена"
(снимката е взета от блога на Николай Ганчев)

Лятото на 1889-а беше горещо и сухо.

А насред лято, край Лъджа ставаше голям събор. От Драбишна и Арнауткьой, от Папазкьой и Мандрица, от Горно и Долно Суванли, та чак от Аврен и Дутли идеха съборяни в манастира "Св.св. Константин и Елена." Бяха тръгнали предната вечер и пътуваха цяла нощ, за да стигнат рано за празника. Водеха каруци, натоварени с дарове за храма, тук-там с вързани жертвени животни, пък и с деца, накачулени върху вързопите.

Край стария манастир се събраха хиляди. - Ей, кумец, доживяхме да се видим, обаждаше се някой и прегръщаше стар познайник. Как е по вас? - Лошо, рапката изсъхна. А по вас?

Наблизо се събираха ергени, остригани, обръснати и пременени като за сватба. Пъчеха гърди, смееха се силно и поглеждаха към момичките под стария орех. А те, докарани с новите сегя, с бели тестемели и шарени престилки, ги одумваха и се смееха.

По едно време тълпата се смълча, поразмърда се и в отворената пролука се появи митрополитът на Ортакьой. Беше едър и белолик, а очите му - строги, , скрити в лицето му...

- Владиката! Сух Мустак, като беше на воденицата в Суванли, чул, че много грозно думал. - Вярно е. Грозно ти дума, грозно та поглява. Ага не знаеш по гръцки, та навиква. - И тоя ли... Отде се вземат все такива?

Без да поздрави никого, владиката тръгна през множеството. Зад него вървяха гръцките свещеници от Лъджата и Ортакьой, даже от Димотика беше дошъл един. 12 души. Митрополитът извади светата книга. Сладък, поителен мирис на тамян се носеше. Идеше ред на богослужението на поляната пред манастира. Митрополитът четеше на гръцки. Гласът му беше силен и огласяше околността. Съборяните не го разбираха, но се прекръстваха, смирено навели глави и от време на време припяваха "Кирие Елейсон". Като дойде ред на поучителното му слово, владиката вдигна поглед от книгата, огледа строго множеството. Май не му хареса, че българите шумят повече, отколкото трябва. Навъси се и надигна глас:

- Братя и сестри, благословени християни, а слушайте и вие, българи!

Отначало тишина... а после се чуха недоволни гласове. Богомолец от Драбишна се провикна: Като сме българи, не сме ли и ние християни! Тълпата се разбуни, а някой от свещениците я смъмри: Замълчете и слушайте, като ви се говори!

Но хората не искаха да слушат. И на гръцки само ще ми пее, развика се някой, ние не щем гръцки. Затова ли му носиме дарове, а той да ни хули?

Драбишненци първи обърнаха гръб на владиката, вдигнаха си бохчите, събраха чергите и почнаха да товарят каруците. После се обърнаха към арнауткьойци: Да се махаме от тук! Тия ни нямат за хора! Да излезем от гръцката патриаршия! Да пишем до българския владика в Одрин!

И съборът се разтури. Множеството, което беше все от българи, напусна негодуващо манастира. Владиката им викаше сърдито. Дракул с дракул! - пустоса го една буля. Останаха няколкостотин гръцки богомолци.

Съборяните от българските села си тръгнаха обратно. За няколко дни събраха подписи от съселяните си под заявления, че искат да преминат към Екзархията и ги изпратиха в Одринската българска митрополия.

Горещо и сухо беше лятото, но след една неделя заваля дъжд. Раззелени се пак гората, повя вятър и птиците запяха. А в българските черкви в Източните Родопи се запя на български.


*************************************************************
Исторически контекст:

Историята, която прочетохте, е разбира се худжествен разказ, но основан на напълно реални факти.

През по-голямата част от историята си, християните в Черничево били под върховенството на Вселенската патриаршия в Константинопол. Политическите обстоятелства определяли в чий диоцез е селото. През Средновековието Българското царство и Ромейската империя си оспорвали Тракия и Родопите. При управлението на княз Борис I, цар Симеон I Велики и цар Петър I, родопските християни - преимуществено българи - били в състава на автокефалната българска църква. Тогава и богослуженията, и свещените кнги, били на народния език. Така е било и при управлението на династията Асеневци - при цар Калоян, деспот Слав и цар Иван Асен. През повечето от Средните векове, обаче, черничевци, както и останалите родопчани, били ръководени от духовници от клира на Патриаршията в Константинипол (Цариград).

В границите на Османската империя, Черничево и Родопите също били под юрисдикцията на Константинополсия патриарх. Гръцките духовници традиционно имали високомерно отношение към българското си паство, което било и бедно, и неграмотно. Така нашите деди живели под двойна дискриминация: (1) от страна на теократичната мюсюлманска държава, защото са християни, и (2) от страна на Константинополската патриаршия - защото са българи с варварски език.

През турското иго югоизточната част на Родопите била в състава на Лютицката (Литицка) митрополия. По-рано там бил средновековният град Лютица с прекрасната крепост, днес известна като Мраморният град. Турците преименували Лютица на Лъджа, но селището си останало духовен център и седалище на митрополит. Вероятно митрополията съществувала, за да обхване християнските селища в земите на унищожения административен и религиозен център Перперикон - като Дарец, - както и селата, които били твърде далеч от другия митрополитски център Димотика на запад - като Дутли и Аврен - и на север - като Урумкьой (дн.Ефрем) и Козлуджа (дн.Орешец). През втората половина на 19в. митрополията се преместила от Лъджа (Лютица) в поразрасналия се Ортакьой (дн.Ивайловград).

Разказът как източнородопските християнски села се отрекли от гръцката патриаршия е публикуван в книгата на Христо Караманджуков "Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало, съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение", на стр.234.

Повод за разбунването на българите дал надменният гръцки владика, който буквално казал "Благословени християни, слушайте и вие, българи". Това предизвикало голямо възмущение сред съборяните, мнозинството от които били именно българи. Жителите на с.Драбишна първи на място съставили заявление за присъдиняването си към Екзархията. Голям успех за църковното дело било, че и жителите на Арнауткьой (днес с.Гугутка), преди под силно гръцко влияние, също се отказали от патриаршията. В същата година в духовната борба се включили селата Дутли (Черничево) и Аврен. Свидетел на събитията край манастира бил авренецът Георги Стоянов - тогава ученик в Одринската българска мъжка гимназия. По-късно, като свещеник в гр.Кърджали, той споделил спомените си с Караманджуков и благодарение на него те стигат до нас.

Ето как през 1889г. християните от Черничево и други източнородопски села влязоха в голямото семейство на Българската екзархия, заедно с братята си от Охрид до Черно море.

--------------
Използвани източници:
  • Караманджуков, Хр., "Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало, съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение", издание на Тракийския Върховен Изпълнителен Комитет, София, печатница Б.А.Кожухаров, 1934, стр, 234.
  • Примовски, Ан., "Ивайловград", в сп."Родопи", бр.7-8 от 1966г., стр.49.
*************************************************************

19 септември 2009

Имената на Черничево

I.

Най-старото име е дошло от незапомнени времена - Дунята. Така българското население нарича селото. Дуня в някои южнобългарски краища е българската дума за дюля. Дали името идва от някое дърво, около което е създадено първото поселище? Не знаем. Това, което знаем, обаче, е че на 3 километра северно от сегашното село, има местност Дунското гробе - това е средновековен некропол, проучван от директора на кърджалийския музей Иван Балкански. Има предание, че там е било средновековното селище - нещо много вероятно, като се има предвид, че наблизо са останките от средновековната църква на възвишението Клисе сърт, както и останките на средновековното укрепление.

В Родопите има още две села с подобни имена - Дунево до Смолян и Дуня до Неделино. Не се знае обаче дали между тях има родови връзки и преселения.

Дунята е все още живо име и за това говори фактът, че мюсюлманите от близкото гръцко село Хадживиран (сега Вирсини), с които се срещнах на събора през 2007г., го познават точно с това име.

II.

Най-старото известно официално име на селото през османската епоха е Давудлу хан, което местните жители скоро съкратили на Даутли или Даутлу, а оттам Дутли, Дутлу или Дудлу. Вероятно е селото да е принадлежало на някой си Даут или да е било управлявано от него. Въпреки, че Даутли е административното наименование, местните хора винаги са казвали, че са от Дунята.

В покъртителната книга "Разорението на тракийските българи" акад. Любомир Милетич също нарича селото Дутли, но по-нататък споменава за спасени бежанци от село Дуня, които се укривали в една гора, без да знае, че става дума за същото село.

Родопският войвода Христо Караманджуков в труда си "Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало, съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение" (представен по-рано в тази статия) също използва двете имена: Дутли и Дунята.

На тази австро-унгарска карта от 1907г. селото е обозначено като Даутли (Дудли). За да видиш картата в пълен размер, щракни тук!

III.

Третото и последно име е Черничево. Според мен причината днес Черничево да се казва точно тъй, колкото и странно да звучи, е "грешка в превода". Преди години научих от бай Иван Николов ("Вазов"), че днешното име на селото е дадено през 1931г. от поп Иван Величков - македонски българин от Драмско, който го "превел". Смятам, че отец Иван е свързал "Дутли" с "дуда" (плода на черницата). Не е знаел, че в това Дутли има и една буква а, която съвсем променя нещата. Черничевци, които не разбирали турски, очевидно са нямали никаква представа или спомен за произхода на османското име на селото и го произнасяли както им било по-лесно.

Така селото станало Черничево.
*************************************************************

30 август 2009

Черничевци, загинали в Първата световна война

автор: Georgi Stankov

Трима черничевци са загинали в Първата световна война за освобождението на поробените братя в Македония. През 1917г. на южния фронт, при завоя на река Черна, със смъртта на храбрите падат младши подофицер Вълчо Ив. Калайджиев и редниците Стоян Иванов Гинев и Никола П. Иванов.

Паметната плоча на загиналите черничевци

Паметната плоча на тримата черничевци е поставена вдясно от входа на селската черква "Св. Атанасий". Нямам информация през коя година е направена плочата, но със сигурност е след 1931г., когато селото получава сегашното си име (вместо османското Дутли), и преди 1945г., когато правописната реформа на ОФ премахва буквите голям юс (Ѫ), ят (Ѣ) и отменя изписването на буквата ъ в края на думата.
Все още не сме намерили данни и за това колко наши войници са били мобилизирани и в коя военна част са служили.

27 август 2009

Черничево - духът на времето

автор: Georgi Stankov



Днес намерих време да кача в Youtube един любителски монтаж на снимки от Черничево, направен през 2006г. с малкото фотографии, които имах тогава. Сигурен съм, че можете да направите по-добри.

Вие сте на ред!

12 август 2009

Парламентарни избори 2009 - резултатите от Черничево

автор: Georgi Stankov

След като избраха депутати в Европейски парламент, през лятото на 2009г. черничевци гласуваха повторно - този път за българско народно събрание.

Благодарение на въздесъщите протоколи на ЦИК, научаваме, че на 5 юли в секция № 091500064 от 341 избиратели са гласували 174. За мажоритарни кандидати са подадени 170 действителни гласа, а 4 бюлетини са невалидни. За пропорционални кандидати има 169 действителни гласа, 5 гласа са недействителни.


Вот за мажоритарни кандидати:

Филип Симеонов Саръев - "Ред, законност и справедливост" - 11 гласа
Мирослав Маринов Каварджиков - ПП "Лидер" - 4 гласа
Вежди Летиф Рашидов - ГЕРБ - 65 гласа
Ахмед Демир Доган - ДПС - 30 гласа
Димитър Василев Аврамов - "Атака" - 11 гласа
Милко Петров Багдасаров - "Коалиция за България" - 44 гласа
Васил Томов Дончев - НДСВ - 2 гласа
Минчо Генов Минчев - "Българска лява коалиция" - 0 гласа
Стоян Иванов Христов - ПП "Зелените" - 0 гласа
Милен Димитров Парасков - "Национално движение за спасение на Отечеството" - 0 гласа
Георги Христов Бонев - "Български Национален Съюз - НД" - 0 гласа
Веселин Методиев Петров - "Синята коалиция" - 2 гласа


Вот за партийни листи:

"Ред, законност и справедливост" - 10 гласа
ПП "Лидер" - 2 гласа
ГЕРБ - 60 гласа
"Движение за права и свободи" - 29 гласа
ПП "Атака" - 29 гласа
"Коалиция за България" - 47 гласа
СПС "Защита" - 0 гласа
НДСВ - 2 гласа
"Българска лява коалиция" - 0 гласа
ПП "Зелените" - 0 гласа
ПД "Социалдемократи" - 0 гласа
ПП "Другата България" - 0 гласа
"Национално движение за спасение на Отечеството" - 0 гласа
"Български Национален Съюз - НД" - 0 гласа
"Синята коалиция" - 6 гласа
"За Родината - ДГИ-НЛ" - 0 гласа

09 август 2009

Ликууто врисче: извор на Крали Марко, на Богородица и на самодиви

автор: Georgi Stankov

Оставям на езиковедите и на по-опитните от мен в черничевския говор да кажат как се нарича това приказно място: Лековитото изворче ли е, Лекоото вризче или другояче. Дали е вризче или врисче оставям за по-нататък. Дали думата вриз(с) е гръцка или славянска, също ще отложим за друг път...

Там, край извора се събират в едно езическите и християнските традиции. Не съм ходил там от 20 години, но си спомням, че беше много красиво. Стефан обаче беше там преди по-малко от месец и запечата на снимки част от приказната хубост на извора и скалите, през които водата си е издълбала корито. Преданието в Черничево разказва, че изворът се е появил от стъпката на коня на Крали Марко. Яхал Крали Марко Шарколията и на южния край на селото останали "отпечатъците" от копитата. Да-а-а-а, това е преданието. И ако видите мястото, неминуемо ще повярвате в истинността на преданието, Такова е мястото, такива сили витаят наоколо, че най-малкото, в което можеш да повярваш, е че Шарколията е ударил с копито и бликнала вода.

От езическо време е останала вярата в целебната сила на извора. Вярвало се е, че водата му е лековита. Спомням си, че по клонките наоколо хората бяха връзвали червени конци за здраве. После към прадревните обичаи се добавили традициите на хрситиянството. Помня от детството си, че наред с конците, край извора имаше и останки от изгорели свещи - от тъмен пчелен восък, каквито сама си правеше баба ми. Когато прабабите и прадядовците ни били още млади мъже и жени, отивали там на Успение Богородично, за да почетат Богородица.

Това е Ликууто врисче. На такова място очакваш да се яви босонога самодива, да нагази студената вода и, стъпила на белезникавия камък, с костен гребен да разреше косата си. Или да чуеш пръхтенето на краломарковия кон, а може да чуеш и гласа на юнака. А може и Дева Мария да ти се яви и да ти се усмихне.


Забележка: "Ликууто" идва от "ликуа", които на дунски значи "лекува".
******************
Всички снимки по-долу са на Стефан Стоянов!

likoto - 1

likoto - 2

likoto - 3

likoto - 4

likoto - 5

likoto - 6

likoto - 7

**********************************************************

Интересни връзки

автор: Georgi Stankov

В тази страница има връзки към хубави сайтове, които с нещо са ме привлекли.

Сайтове за история:




"Български исторически блогове" е нашият неумел, но вдъхновен опит за създаване на българска историческа блогосфера. Тук ще откриете множество родни блогове, посветени предимно на българската история.





"История на Македония" е най-изчерпателният и непрекъснато обновяван блогърски проект, създаван досега в България, с ценни източници за историята на българите в Македония.







  • "Книги за Македония" е невероятна виртуална библиотека! Започнал първоначално като сбирка само за историята, етнографията и културата на македонските българи, сайтът постепенно се превърна в най-богатия източник на оригинални изследвания за историята на целокупна България.




    Блогът "За българските работи" на младия журналист Петър Добрев доказва, че българската публицистика - национално отговорна, ангажирана и пряма - има бъдеще дори в днешните меркантилни времена.

    и още:
    Изгубената България - богат и постоянно обогатяван снимков архив от 19, 20 и 21 век. Имате ли ценни снимки? Сканирайте ги и ги пратете на Пейо, който се е зарекъл да извади миналото от праха на забравата!

    Един завет - блог, посветен на възпитаниците на на Военното на Негово Величество училище. Кои и какви бяха хората, които водиха българската армия през бойните полета на 5 войни?

    Македонска трибуна - страница за македонските българи в Северна Америка и за техните потомци.

    Тодор Александров - сайт за известния войвода.

    Бойна слава - форуми за история.

    Communist crimes - сайт за комунизма - такъв какъвто беше на практика и какъвто - за съжаление - все още е на някои места по света.

    Global museum on communism - световен проект, чиято идея е бъдещите поколяния да не забравят истината за комунистическата диктатура.

    Сайтове на приятели:

    Полетът на костенурката - блогът на Лидия Стайкова (всъщност това е моята прекрасна любима).

    Conservative е страницата на безкомпромисния блогър Templar.

    Писма от Обединеното кралство - блогът на Анна Койчева.

    Напред и нагоре на една от младите надежди за добруването на нацията - Петър Станчев.

    Недвижими имоти - това беше малък бизнес проект на моя приятел Иван, а резултатът стана най-големият роден портал за имоти.

    ОДК - Крумовград - ученическият вестник "Различни, но заедно" на децата от Крумовград.

    Images from Bulgaria - прекрасна колекция със снимки от Родината, дело на Кирил Капустин.

    Други смислени страници:

    Египетски лешояд - сайт за една от най-великите птици, подвизаващи се в Източните Родопи.

    Свободна планета - българските блогове за свободен софтуер и свободна култура.

    WhATA - блог за архитектура и не-архитектура.

    Вейкиландия - български сайт за невероятната и много любима за мен азиатска игра ГО.

    Горичка - зеленият проект на българската тенис-легенда Магдалена Малеева.

    Barefoot life - блогът на Крис Босоходец и на всички родни последователи за идеята за ходене без обувки :-)

    Стоманени топки - първият (и единствен) блог за петанка в Република България.

    Разговор за психологията - блог на психолога Георги Станков от Хасково

    Православие БГ - един добър сайт за православието.

    Записки на реформиста - предимно политически блог на Радан Кънев.

    Иван Бедров - някои мисли и други неща.

    Иво Инджев - блог на известния журналист.

    Разни приказки - девойка - писателка разказва как е написала, илюстрирала и издала приказка.

    Не съвсем неутрално - Спас Колев, който често ни запознава с новостите в българската Уикипедия.

    Християнство и култура - сайт на едноименното списание, със свободен достъп до пълния му архив в pdf формат.

    Цветан Диковски - блог на един православен християнин.

    Шлемовеец - блог с ревюта на музика, филми и книги.

    Abitare - списание за архитектура и дизаийн.

    Краеведски блогове:

    *************************************************************

    09 юни 2009

    Резултати от изборите за Европейски парламент

    автор: Georgi Stankov

    В сайта на Централната избирателна комисия за европейски парламент са публикувани резултати от гласуването на 07 юни 2009г. От 347 избиратели в Черничево са гласували 109 души. Всичките 109 бюлетини са действителни.
    Резултатите са:

    Ред, законност и справедливост - 1 глас.
    ГЕРБ - 20 гласа.
    ДПС - 26 гласа.
    Атака - 10 гласа.
    Коалиция за България - 35 гласа.
    СПС "Защита" - 1 глас.
    НДСВ - 5 гласа.
    Българска социалдемокрация - 2 гласа.
    Българска нова демокрация - 4 гласа.
    Синята коалиция - 4 гласа.
    Чавдар Иванов Николов - 1 глас.

    08 юни 2009

    Средновековна крепост край Черничево

    автор: Georgi Stankov

    Малко информация за една от средновековните крепости край село Черничево, публикувана в “Крумовград - археологически паметници” на известния от близкото минало археолог Иван Балкански. Книжката е издадена през 1978 г. от Държавно издателство "Септември".

    Заглавната страница на книгата

    За Черничево е посочено, че старото му име е Дутлу или Дутли. В миналото селото се е намирало на 5 км североизточно от сегашното си място. Тук са местностите Чакърово селище, Хорището, Денина нива, Илинден, Старо село, Мандра и др.

    В книжката е указано, че на 4 км от селото, на възвишение, наричано Градището, има средновековна крепост. Тя има форма на неправилна елипса с размери 22 х 90 м. Най-високата част е северната половина. Тук са запазени основите на еднокорабна, едноабсидна църква с размери 12 х 5 м. Крепостната стена огражда района от всички страни. Тя е дебела метър и половина. Зидана е от местни ломени плочести камъни, споени с бял хоросан. Зидовете са запазени на височина до 1,50 м. Северната и северозападната стена, покрай която минава Бяла река, са по-стръмни. Тук стената е дебела до 0, 90 м. Освен стената не са открити основи на други сгради.
    Наблизо в нивите има средновековни гробове.

    Скица на описаната крепост край Черничево

    На 2 км източно се намира връх Църквището. В същата посока на високия връх Карталът (вероятно е Карталтепе - бел.моя) има друга крепост. Наблизо е малката крепост в местността Ариф сая и некропола до с. Тинтявски ливади (вероятно малкото селце Тинтява - бел.моя).


    ***************
    Цялата книжка е качена в чудесния блог Крумовградско пиво


    ДОПЪЛНЕНИЕ ОТ 2014Г. 

    С Румен Карапачов изкатерихме крепостта. Тя се намира на възвишението над Синия вир на Бяла река. Крепостта е обрасла с дървета и храсти. Основите са ясно видими, но заради гората не могат да се обхванат с поглед и да се снимат в цялост. Затова показвам само фрагменти от стената.









    17 май 2009

    Нова група в социалната мрежа Facebook

    автор: Georgi Stankov

    От няколко дни във Фейсбук съществува група "Черничево". В нея ще обменяме идеи, ще планираме и осъществяваме съвместни дейности, ще събираме и споделяме повече знание за миналото и настоящето на селото.

    Групата е отворена и в нея може да се включи всеки, за който Черничево е скъпо и важно.

    07 март 2009

    Проучване на земноводните и влечугите в района на Мъгленишки рид

    автор: Georgi Stankov

    През 2007г. двама млади български природозащитници - Георги Попгеоргиев и Николай Цанков - два пъти посещават района на Черничево, за да проучат видовия състав, разпространението и природозащитния статус на земноводните и влечугите в района на рида Мъгленик.

    Мъгленик е територия, разположена главно в землището на Черничево, но се простира също и в землищата на селата Аврен и Горни Юруци. Дейността на двамата изследователи е по проекта „Опазване на биологичното разнообразие на Мъгленишки рид”.

    С любезното съдействие на Георги Попгеоргиев публикувам снимки на някои от видовете регистрирани в района на Черничево.

    Пълният текст на доклада на Попгеоргиев и Цанков можете да прочетете и да изтеглите в pdf формат от тук!

    Ablepharus kitaibelii stepanekki
    Късокрак гущер - елегантен красавец! Открит е в дъбова гора югоизточно от Черничево.


    Bombina variegatа
    Жълтокоремна бумка. Възрастни екземпляри и ларви са регистрирани на три места: в малко поточе до с.Черничево, в дере източно от с.Черничево и в друго дере, което е на 1км. нагоре от предното находище.


    Bufo bufo
    Кафява крастава жаба - открита на две места - в малко поточе и в стара дъбова гора югоизточно от селото.


    Bufo viridis
    Зелена крастава жаба.


    Hyla arborea
    Една прелестна жаба дървесница!


    Lacerta trilineata
    Едно достопочтено семейство Балкански зелени гущери.


    Lissotriton vulgaris
    Малък гребенест тритон.


    Natrix natrix natrix
    Тази изящна жълтоуха водна змия може да изглежда страшна, но всъщност е доста миролюбива. Открита е на черния път до дере югоизточно от Черничево.


    Podarcis muralis
    Стенен гущер. Установено е наличието на мъжки и женски екземпляри в дол източно от с. Черничево.


    Rana dalmatina
    Горска дългокрака жаба - този наперен жабок - красавец е намерен в едно деренце източно от Черничево.


    Testudo hermanni boettgeri
    Една страстна двойка шипоопашати костенурки е заварена в момент на активни любовни действия в един дол източно от селото.


    Vipera ammodytes
    Пепелянка. Видът е регистриран при настоящето проучване в района.

    11 февруари 2009

    Село Чукурите

    автор: Georgi Stankov

    Започвам нова рубрика в блога: "Околните села". Реших, че ще е добре да представим съседните на Черничево села. От една страна, защото те не са популярни за масовия потребител на интернет. От друга страна - защото те векове наред са поддържали близки връзки с Черничево, често пъти родовете им са се сватосвали, гостували са си на празници, споделяли са една съдба.

    Рубриката започва със с.Чукурите. Селото се намира на около 15км. източно от Черничево, по пътя за Горни и Долни Юруци. На няколко километра е от забележителните антични долмени в Хамбардере, край него расте чудно красива борова гора и има все още добре запазени стари къщи. Една от тях, заснета през 2006г., Ви показвам сега.

    Стара къща от Чукурите

    Знае се, че в османската епоха тук живеели мюсюлмани, но те избягали заедно с турската армия през Балканската война. След това селото било заселено от тракийски бежанци от прославеното село Сачанли, унищожено през 1913г. Днес селцето има само десетина жители - чукурци отдавна са се изселили по близки и далечни места. Бъдещето на Чукурите е свързано с ловния туризъм. В околните гори има много диви свине, които привличат запалени ловци.

    18 януари 2009

    Как "Черничево" получи признание чак от Варна :)

    автор: Georgi Stankov

    Няколко предварителни думи:
    Текстът по-долу беше публикуван най-напред в блога Листчето на Нела Калова, където малко неочаквано за мен бях отличен като "Kreativ Bloggger" (грешката в първата дума е вярна). Поначало не съм лишен от суетност, пък и кой не обича да го хвалят, но си мислех, че статията не се вписва в концепцията на блога. Познатите ми обаче ме убедиха, че се вписвала... и аз "кандисах." Затова след като станах предновогодишен гост на г-жа Калова :) сега излиза и тук. Но ми хрумна друго: каня всеки, който иска да опише личните си впечатления от Черничево, да ги сподели с нас тук. Блогът е свободно пространство и няма правилен или грешен начин да се изразяваме. Както например Кирил Капустин написа своите спомени за Черничево!
    Като се препрочитах, забелязах, че много съм писал за патриотизма и фашизма. Пояснявам, че по това време бях под въздействието на един разговор, в който обяснявах разликите (според мен очевидни) между фашизъм и патриотизъм. Учудих се как има хора, които не ги виждат и са замислих каква може да е причината. Виждаме, как най-близки и свидни за човека ценности като любовта към родината, може да се изкривят уродливо от политици "патриотари." Затова писах повече по това, та дано постепенно отсеем зърното от плявата.
    А ето и самият текст:


    за рода

    Когато карах седмата си година, умря дядо ми Станко. Помня, че на един от помените след това, татко ни отпрати с майка ми и остана сам на гроба. Когато вече излизахме от гробището, се обърнах и видях баща си да пада на колене и да обгръща с ръце гроба.
    Остана баба ми. Пишехме й дълги писма, а на последната страница очертавах контурите на дланта си, за да види колко съм пораснал. След четири години и баба отиде при дядо. В един миг след много години, когато се вслушвах във вътрешния си глас, разбрах, че тези спомени са съдбовно важни за мен.
    Ходехме все по-рядко в далечното село, в пустата къща.
    Тогава какво ме свързва днес с Черничево?
    С какво Черничево е толкова силно за мен?
    И както и да го мисля, знам, че не са само обраслите с трева гробове, които ме привличат към това село. Думата-връзка е Любов.


    за селото

    Обичам историята, и то не толкова сухата фактология, а разкриването на човешките съдби. С блога "Черничево" съчетавам интересите си към историята, природата, културната антропология, генеалогията. Колкото и да се смалява, Черничево е живо! То е малко, но жилаво, като дряновете, които растат на воля навсякъде из него. Вървя по улиците на селото, радвам се на всяко малко откритие, на тиклите по покривите на старите къщи, на хвойните по бърчините, на кравешките лайна /нали са черничевски/, на бърканицата на Севда Бостанджиева, на малобройните дечица по улиците. Черничево е селото на селата!

    Спомняте ли си от учебниците по история за движението за църковна независимост? За Екзархията? В закътаното родопско село Черничево християните са участвали в това движение.

    А за освободителните борби на българите в Македония и Тракия, за ВМОРО? Черничевци са дали своя дял и в това дело.

    А разорението на тракийските българи през 1913г.? Черничево е пострадало ужасно тогава, а това е записано за поколенията от Любомир Милетич.

    И в двете световни войни Черничево е дало жертви.

    Знам едно: за мен Черничево не е на края на България. От Черничево започва България!


    за блога и за патриотизма

    Заради всичко това, а и за останалото, което е свързано със селото - корен на рода ми, започнах блога "Черничево". Това май беше първият краеведски блог, или поне не бях виждал друг, а после Ани направи "Проглед". Не знам дали съм патриот. Преди време Лидия ми каза, че съм единственият патриот, който й допада, а аз познавам мнозина свестни хора. Да си "патриот" и да имаш националното знаме у дома си, не значи непременно да си фашист, да мразиш турците или да си мазен депутат - педофил, избран от листата на "А..ка". За мен народността е възможен начин за самоопределение, както може да се идентифицираш с някакъв музикален стил, носейки дрехи от съответната мода. В действията ми ме водят вътрешните ми убеждения и вярата ми, а тях не бих нарекъл фашистки. Господ ми е дал 10 заповеди, които да пазя според силите си, а това, което е социално-желателно според мнозинството в днешно време, не ми е най-важното. Добре, аз може и да нямам моралното право да се гордея с подвизите на дедите си... все пак не съм ги направил лично аз. Но имам право да мисля за България като за общност, към която принадлежа и която може да има обща воля да определя съдбата си днес и в бъдеще.
    Да приемам, че съм българин, да се самоопределям като такъв и да показвам уважение към нещата, които сплотяват мен и останалите, които се самоопределят като българи, не е фашизъм. Пък дали е патриотизъм - не знам.
    Знам, че т.нар. "патриоти" са нормални хора, които могат да обичат децата без да ги делят на "свои" и "чужди", създават живот с любов, имат мнение за кича в архитектурата , когато заиграва с историята, страдат от всяка поредна глупост в родината, даже иронично й се присмиват ... защото я обичат...

    Какво ми носи писането в блога?

    1 - Удоволствието да творя и създавам. Като сталкер, се впуснах в територия, която, колкото и да опознавам, си остава наразкриваема напълно. Там е пачата на вещицата, там е и голото теме на комара... но там е и кълбото! И това кълбо е, което ме кара да си казвам "Мамка му, имаше смисъл да се ровя и да напиша тази статия, ето че някой е прочел и ми е писал мейл след това!" А иначе "Черничево" беше създаден и продължава да се развива по принципа "Мисли глобално, действай локално." Обичам красотата в това да откривам вселенски истини в една малка точка от света, да виждам голямата история на страната и народа си през малката съдба на малкото ми село. Обичам да пиша за блога си. Тогава чувствам спокойствие, уют, радост и благост. Това състояние желая да предам на хората, четящи моя блог, да ги направя съпричастни на търсенията и откритията си.

    2 - Радостта да преоткривам собствената си идентичност в корените си, в задочните срещи с предците ми, в истинската среща с близките си. Преди две години срещнах една моя трета братовчедка по някаква съребрена линия, която живее в Кърджали. Нейният син Антон е четвърти братовчед на племенника ми Ангел и вече начертах ново разклонение в родословието ни. Както знаем от "Властелинът на пръстените", за хобитите, удобно поседнали в уютните си дупки, изследването на книгите с родословия е любимо занимание, наред с яденето. Така и аз ям охотно, пия червено вино и правя родословни дървета.

    3 - Щастието да срещам съмишленици, с които сме открили някои общи ценности. Без съмненение, повечето потребители на интернет ще намерят този блог за безинтересен и скучен, в най-добрия случай - за странен. За мое щастие, блогът ми намери своята аудитория. Това го казвам не от суета, че съм направил нещо кой знае какво. Споделям го от радост, че има хора, с които можем да говорим за общи неща. При това много от тях са млади хора, като Валентин Стойчев или Кристина Раева. По света има стотици хора, чиито сърца трепват при произнасянето на името Черничево. Появиха се и редовни читатели, които нямат кръвна връзка с нашия край - например от Чирпан, Варна, София, Бургас, Пловдив, Хелзинки, Амстердам...


    за "Криейтив блогърс"

    Да си креативен, освен многото възможни дефиниции, за мен значи да блогваш по начин, различен от масовите блогове. Не че в масовата култура няма и хубави неща, но се намират като игла в купа сено.

    Моите "креативни блогъри" са моите "братя по оръжие":

    1 - Historian, който прави блога История на Македония . Малцина знаят името и лицето на този скромен човек, който анонимно и без корист създава и обогатява най-богатата енциклопедия с редки материали за миналото на българщината в Македония.

    2 - Петър Станчев с чудесния блог Напред и нагоре, в който споделя своите пътеписи и вълнения от странстванията си из България. Петър е първокурсник по журналистика в СУ, а през лятото завърши НГДЕК.

    3 - Петър Добрев, мислещ на глас За българските работи е човекът, чието име ще изплува в съзнанието ми без колебание, ако ме попитат "Кой според теб има качества да стане новият Симеон Радев?" Това - заради статии като тази.

    4 - Анна Койчева, която от Англия направи втория известен ми краеведски блог - Проглед .

    5 - Templar, който доказва, че моралната сила на консерватизма превъзхожда всички изчанчени моди в съвремието, събрани на куп.

    6 - Един завет - друг анонимен и безкористен блог, посветен на българските военни традиции.

    LinkWithin

    Blog Widget by LinkWithin