Georgi Stankov

22 септември 2008

"Народностенъ ликъ на Западна Тракия" от Георги Попаянов /част 3/

автор: Georgi Stankov

Резюме на книгата:

Част 3

Миграции и преселения



Причините, поради които хората се местят от едно място на друго, са най-разнообразни. Попаянов не разглежда всички социални, културни и най-вече икономически фактори, които са предизвикали миграционните процеси в Западна Тракия. В обсега на неговия интерес попадат най-вече събитията, които са се случили в епохата, когато значителното мнозинство от българите в Източните Родопи и Беломорска Тракия приемат господстващата в Османската империя религия ислям. За него те са основен обект на изследване по една главна причина - разпространението на мюсюлманството води до разделянето на българското население на две религиозни групи, което в крайна сметка се отразява негативно на българската нация, защото въпреки общия език, песни и редица семейни обичаи /например на много места "ахряне" и "кауре" по еднакъв начин са солели новородените деца, за разлика от турците/, двете общности в политическо отношение имали противостоящи позиции. [моя вметка: авторът е прав. По-рано това е отбелязал и летописецът на революционното движение в Родопа Христо Караманджуков, когото представих преди в отделна статия.]

Хипотезата на Попаянов е, че в определени райони новата религия се е наложила с репресии, което е принудило част от жителите да напуснат и да се преселят на друго място. Някои от тях след време се връщали по родните си места, където били земите им. Избягалите българи - християни, идвайки отново в родните си села, се заселили в отделни махали. Като пример за села, в които християните се обособили в отделни села или махали, авторът посочва селищата Габрово и Ени-кьой /Ксантийско/, Аврен, Дуня и Юглук /Гюмурджинско/, Кутруджа /Софлийско/... Дадени са интересни примери за роднинските връзки на християни с мюсюлмански села. Посочено е, че християнските родове Хълчеви, Каханови и Апостолови от Еникьой пазят спомена за техни роднини в близкото мюсюлманско село Есьорен. [моя вметка: между другото, изглежда, че в Есьорен /или Исьорен/ са приели исляма по-късно от други села, защото има народна песен "Исьорци са се прочули", която описва именно този процес... ]

Що се отнася конкретно за Черничево /Дунята/, Попаянов смята, че тук се част от жителите са напуснали селото и след време са се върнали, заселвайки отделни махали:

"Интересенъ е фактътъ, че въ с. Дуня една от махалитѣ, наречена К и р ч о в а, носи името на потурчения братъ, а другата Г и н о в а - името на брата-християнинъ. Заключението, което може да се направи отъ този фактъ е, че спасилитѣ се от потурчване българи отъ това село, следъ като минала бурята, отново се завърнали въ него и заселили отделна махала.

[моя вметка: Информацията на автора, почерпена на място, е достоверна. Действително, в Черничево има "Кирчова махала", жителите на която са българи мюсюлмани. Името на махалата е "Кирчова" от векове, откак е заселена... Киро или Кирчо, е лично мъжко име, много разпространено сред християните в района! А поне според мен - и безспорно доказателство за общия ни корен.]

---------------------------
Използван източник: „Народностенъ ликъ на Западна Тракия”, П.Аянов, Г., издава Културно-благотворително дружество „Тракия” – Бургас, 1942.
--------------------------
Забележка:
Правописът на цитатите е съобразен с оригинала на публикацията.

2 коментара:

Анонимен каза...

За първи път чета толкова автентично четиво. Авторът, откъде попаднахте на Културно Дружество Тракия?
Ще ми бъде интересно да науча

Georgi Stankov каза...

Случайно. Когато четеш нещо ценно, може между другото да попаднеш на ценна препратка. После почваш да търсиш цитираната книга по библиотеките...
Така намерих "Западнотракийските българи в своето културно-историческо минало, с особен поглед към тяхното политико-революционно движение" на Христо Карамаднжуков.
А тази книга на Попаянов, която представям сега, открих в Народната библиотека в Пловдив. Не я дават да се изнася от читалнята, защото е рядкост. Цитирана беше само в едно изречение в книгата на Стоян Райчевски "Българите мохамедани" и това стана отправна точка на търсенията ми. понеже я няма в Хасково, отскочих до Пловдив - и ура! :)
За самото Културно-благотворително дружество "Тракия" всъщност не знам почти нищо.

LinkWithin

Blog Widget by LinkWithin