автор: Georgi Stankov
Резюме на книгата:
Част 2
ЕТНОГРАФСКИ БЕЛЕЖКИ
Попаянов смята, че независимо от някои регионални особености, понякога дори между съседни села, като общ принцип говорът на българите в Западна Тракия /християни и мюсюлмани/ е близък до говорите в Странджанско и Югоизточна Македония.
"Общо явление е, напримѣръ, употрѣбата на пълния членъ за м. родъ, редукцията на твърдите съгласни, омекченото произношение на нѣкои съгласни, ударението на първия слогъ, изхвърляне на нѣкои съгласви въ началото или средата на нѣкои думи и т.н. Почти повсевмѣстна е употрѣбата въ всички западно-тракийски села и старинната форма на относителното мѣстоимение: Кутри, Кутра, Кутро или Кътри, Кътра, Кътро, както напримѣръ въ с.Дервентъ, Дедеагачско."
Авторът регистрира и още една важна тенденция: в народните песни на някои по-стари села, като Дуган-Хисар, Пишман, Каяджик, Крушево, Ени-кьой и др., се срещат старинни падежни форми, които в говорния език са отпаднали. Цитирани са и някои старинни думи, като например "сламокъ" от с.Дуня, но за съжаление без да е посочено значението й. Наред с общите принципи, посочени са и отделни различия в говорите - например бъдеще време в Ксантийско и Гюмюрджинско се образува с ше, ще и ша, но в Дервент, Дедеагачко се образува с ке и ки, а в Юглюк /Дарец/ - със за/например "за ида"./
По подобен начин, в облеклото има общи прилики, както и някои регионални отлики. При това, различието е главно в наименованията на дрехите и понякога в основния цвят, а не толкова в кройките и моделите.
"Характерната родопска престилка, с разноцвѣтни квадратчета, се срѣща не само в ксантийските села, но и въ Гюмурджинско, само че тук е по-тѣсна и не загръща тѣлото до кръста, както родопската - в Ахъчелебийско.
Интересно е да отбележимъ, че при пъленъ трауръ в ксантийскитѣ села, престилката е украсена само отъ черни и бели квадратчета, а не разноцвѣтна."
Разнообразни са и имената на женската връхна премяна. Най-разпространената женска е прочутата сая, сеге или саинка... В Дуня се нарича сагя, а в съседното Аврен кункя. Ръченикът в Аврен се нарича тестемел, а у момите - стунка. В Дуня обаче терминът ръченик се замества от дюлбен или мрежа... Наръкавниците в Аврен се наричали сукна. В Сачанли ръченикът пък се нарича кърпа... С много имена се означава все един и същи обект. Изводът:
"Изобщо, въпрѣки известно разнообразие, което се срѣща въ селата на всички околии въ Западна Тракия по отношение на мѫжкото и женското облѣкло, най-характернитѣ негови елементи в бѣлия грижъ и рѫченикъ, се срещат на всѣкѫде и тъмъ кѫдето, подъ чуждо влияние, тѣ сѫ замѣнили името и цвѣта си, споменитѣ за тѣхъ не са изчезнали."
Запазени спомени за носенето на бели дрехи в миналото авторът е открил в Сачанли, Монастир, Дуган-Хисар, Пишман, Аврен, Дуня... По времето, когато Попаянов е събирал информация, мъжкото облекло се отличавало с тъмновишнев пояс и черни потури, широко спуснати под коленете върху бели калци, привързани с дизлици. Остава да гадаем какви са били причините за замяната на белия цвят, толкова характерен за волните славяни - дали влияние на турските тъмни облекла, или забрана за използване на светли и ярки цветове от неверниците.
/следва/
--------------------------
Използван източник: „Народностенъ ликъ на Западна Тракия”, П.Аянов, Г., издание на Културно-благотворително дружество „Тракия” – Бургас, 1942.
--------------------------
Забележка: Правописът на цитатите е съобразен с оригинала на публикацията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар