Georgi Stankov

18 януари 2009

Как "Черничево" получи признание чак от Варна :)

автор: Georgi Stankov

Няколко предварителни думи:
Текстът по-долу беше публикуван най-напред в блога Листчето на Нела Калова, където малко неочаквано за мен бях отличен като "Kreativ Bloggger" (грешката в първата дума е вярна). Поначало не съм лишен от суетност, пък и кой не обича да го хвалят, но си мислех, че статията не се вписва в концепцията на блога. Познатите ми обаче ме убедиха, че се вписвала... и аз "кандисах." Затова след като станах предновогодишен гост на г-жа Калова :) сега излиза и тук. Но ми хрумна друго: каня всеки, който иска да опише личните си впечатления от Черничево, да ги сподели с нас тук. Блогът е свободно пространство и няма правилен или грешен начин да се изразяваме. Както например Кирил Капустин написа своите спомени за Черничево!
Като се препрочитах, забелязах, че много съм писал за патриотизма и фашизма. Пояснявам, че по това време бях под въздействието на един разговор, в който обяснявах разликите (според мен очевидни) между фашизъм и патриотизъм. Учудих се как има хора, които не ги виждат и са замислих каква може да е причината. Виждаме, как най-близки и свидни за човека ценности като любовта към родината, може да се изкривят уродливо от политици "патриотари." Затова писах повече по това, та дано постепенно отсеем зърното от плявата.
А ето и самият текст:


за рода

Когато карах седмата си година, умря дядо ми Станко. Помня, че на един от помените след това, татко ни отпрати с майка ми и остана сам на гроба. Когато вече излизахме от гробището, се обърнах и видях баща си да пада на колене и да обгръща с ръце гроба.
Остана баба ми. Пишехме й дълги писма, а на последната страница очертавах контурите на дланта си, за да види колко съм пораснал. След четири години и баба отиде при дядо. В един миг след много години, когато се вслушвах във вътрешния си глас, разбрах, че тези спомени са съдбовно важни за мен.
Ходехме все по-рядко в далечното село, в пустата къща.
Тогава какво ме свързва днес с Черничево?
С какво Черничево е толкова силно за мен?
И както и да го мисля, знам, че не са само обраслите с трева гробове, които ме привличат към това село. Думата-връзка е Любов.


за селото

Обичам историята, и то не толкова сухата фактология, а разкриването на човешките съдби. С блога "Черничево" съчетавам интересите си към историята, природата, културната антропология, генеалогията. Колкото и да се смалява, Черничево е живо! То е малко, но жилаво, като дряновете, които растат на воля навсякъде из него. Вървя по улиците на селото, радвам се на всяко малко откритие, на тиклите по покривите на старите къщи, на хвойните по бърчините, на кравешките лайна /нали са черничевски/, на бърканицата на Севда Бостанджиева, на малобройните дечица по улиците. Черничево е селото на селата!

Спомняте ли си от учебниците по история за движението за църковна независимост? За Екзархията? В закътаното родопско село Черничево християните са участвали в това движение.

А за освободителните борби на българите в Македония и Тракия, за ВМОРО? Черничевци са дали своя дял и в това дело.

А разорението на тракийските българи през 1913г.? Черничево е пострадало ужасно тогава, а това е записано за поколенията от Любомир Милетич.

И в двете световни войни Черничево е дало жертви.

Знам едно: за мен Черничево не е на края на България. От Черничево започва България!


за блога и за патриотизма

Заради всичко това, а и за останалото, което е свързано със селото - корен на рода ми, започнах блога "Черничево". Това май беше първият краеведски блог, или поне не бях виждал друг, а после Ани направи "Проглед". Не знам дали съм патриот. Преди време Лидия ми каза, че съм единственият патриот, който й допада, а аз познавам мнозина свестни хора. Да си "патриот" и да имаш националното знаме у дома си, не значи непременно да си фашист, да мразиш турците или да си мазен депутат - педофил, избран от листата на "А..ка". За мен народността е възможен начин за самоопределение, както може да се идентифицираш с някакъв музикален стил, носейки дрехи от съответната мода. В действията ми ме водят вътрешните ми убеждения и вярата ми, а тях не бих нарекъл фашистки. Господ ми е дал 10 заповеди, които да пазя според силите си, а това, което е социално-желателно според мнозинството в днешно време, не ми е най-важното. Добре, аз може и да нямам моралното право да се гордея с подвизите на дедите си... все пак не съм ги направил лично аз. Но имам право да мисля за България като за общност, към която принадлежа и която може да има обща воля да определя съдбата си днес и в бъдеще.
Да приемам, че съм българин, да се самоопределям като такъв и да показвам уважение към нещата, които сплотяват мен и останалите, които се самоопределят като българи, не е фашизъм. Пък дали е патриотизъм - не знам.
Знам, че т.нар. "патриоти" са нормални хора, които могат да обичат децата без да ги делят на "свои" и "чужди", създават живот с любов, имат мнение за кича в архитектурата , когато заиграва с историята, страдат от всяка поредна глупост в родината, даже иронично й се присмиват ... защото я обичат...

Какво ми носи писането в блога?

1 - Удоволствието да творя и създавам. Като сталкер, се впуснах в територия, която, колкото и да опознавам, си остава наразкриваема напълно. Там е пачата на вещицата, там е и голото теме на комара... но там е и кълбото! И това кълбо е, което ме кара да си казвам "Мамка му, имаше смисъл да се ровя и да напиша тази статия, ето че някой е прочел и ми е писал мейл след това!" А иначе "Черничево" беше създаден и продължава да се развива по принципа "Мисли глобално, действай локално." Обичам красотата в това да откривам вселенски истини в една малка точка от света, да виждам голямата история на страната и народа си през малката съдба на малкото ми село. Обичам да пиша за блога си. Тогава чувствам спокойствие, уют, радост и благост. Това състояние желая да предам на хората, четящи моя блог, да ги направя съпричастни на търсенията и откритията си.

2 - Радостта да преоткривам собствената си идентичност в корените си, в задочните срещи с предците ми, в истинската среща с близките си. Преди две години срещнах една моя трета братовчедка по някаква съребрена линия, която живее в Кърджали. Нейният син Антон е четвърти братовчед на племенника ми Ангел и вече начертах ново разклонение в родословието ни. Както знаем от "Властелинът на пръстените", за хобитите, удобно поседнали в уютните си дупки, изследването на книгите с родословия е любимо занимание, наред с яденето. Така и аз ям охотно, пия червено вино и правя родословни дървета.

3 - Щастието да срещам съмишленици, с които сме открили някои общи ценности. Без съмненение, повечето потребители на интернет ще намерят този блог за безинтересен и скучен, в най-добрия случай - за странен. За мое щастие, блогът ми намери своята аудитория. Това го казвам не от суета, че съм направил нещо кой знае какво. Споделям го от радост, че има хора, с които можем да говорим за общи неща. При това много от тях са млади хора, като Валентин Стойчев или Кристина Раева. По света има стотици хора, чиито сърца трепват при произнасянето на името Черничево. Появиха се и редовни читатели, които нямат кръвна връзка с нашия край - например от Чирпан, Варна, София, Бургас, Пловдив, Хелзинки, Амстердам...


за "Криейтив блогърс"

Да си креативен, освен многото възможни дефиниции, за мен значи да блогваш по начин, различен от масовите блогове. Не че в масовата култура няма и хубави неща, но се намират като игла в купа сено.

Моите "креативни блогъри" са моите "братя по оръжие":

1 - Historian, който прави блога История на Македония . Малцина знаят името и лицето на този скромен човек, който анонимно и без корист създава и обогатява най-богатата енциклопедия с редки материали за миналото на българщината в Македония.

2 - Петър Станчев с чудесния блог Напред и нагоре, в който споделя своите пътеписи и вълнения от странстванията си из България. Петър е първокурсник по журналистика в СУ, а през лятото завърши НГДЕК.

3 - Петър Добрев, мислещ на глас За българските работи е човекът, чието име ще изплува в съзнанието ми без колебание, ако ме попитат "Кой според теб има качества да стане новият Симеон Радев?" Това - заради статии като тази.

4 - Анна Койчева, която от Англия направи втория известен ми краеведски блог - Проглед .

5 - Templar, който доказва, че моралната сила на консерватизма превъзхожда всички изчанчени моди в съвремието, събрани на куп.

6 - Един завет - друг анонимен и безкористен блог, посветен на българските военни традиции.

23 декември 2008

Църквата "Св. Атанасий" в Черничево - на 160 години!

автор: Georgi Stankov

Православният храм "Св. Атанасий" е строен през 1847-1848г. и е осветен през 1848г. Инициатор за издигането на храма бил един от местните водачи - Гиньо Кирев, а имотът бил дарен от някой си Руско, който имал къща с двор на това място. Църквата е трикорабна псевдобазилика с една апсида и открита нартика от запад. Две колонади от по три дървени колони  разделят централния кораб от страничните. От западната страна на сградата има балкон за църковния хор, а в миналото –  и за женско отделение. Градежът е от камъни и хоросан. Покривът е двускатен и покрит с каменни плочи (тикли).

Сред свещениците, които са служили в нея, са ми известни четирима:
  • поп Стоян Николов - местен свещеник, служил в края на 19в. и началото на 20в. Когато за известно време в съседното село Аврен е нямало свещеник, отец Стоян отивал и там.
  • поп Георги Стоянов - родом от Аврен. Бил е учител, а след това свещеник в Черничево и Кърджали. Неговият разказ за отделянето на източнородопските села от Вселенската патриаршия през 1889г. е изключително ценен, защото той е бил свидетел на събитието.
  • поп Никола - починал през август 1921г.
  • поп Иван Величков - македонски българин, бежанец от Драмско. Дошъл в селото 1922г. и живял тук до смъртта си през 40-те години на 20в. (вероятно 1948г. или 1949г.). Отец Иван е инициаторът за построяването на старото училище в Черничево, градено през 1927-29г. и открито през 1930г. - виждате го на малката снимка вляво от основната колона на блога.
При разорението от 1913г. църквата била подпалена. Понеже е градена от камък, стените устояли, но покривната част била унищожена. Две години черничевци стягали църквата и я поправили.

Църквата в миналото не е имала камбанария, но през последните години беше направена една импровизирана - от голяма тръба, бетонирана в земята, на чийто връх е закачена камбаната.

Поради липса на по-добри снимки, ви показвам това, с което разполагаме съм днешна дата.Навесът пред църквата

Под навеса - входната врата на храма

 
Иконостасът на храма

Надгробна плоча на свещеник

В двора зад източната страна на храма има гроб на свещеник. Не можах да прочета надписа на камъка. Ако някой има възможност да направи отпечатък, ще е чудесно!

*****
Първата снимка е от Стефан Стоянов, третата - от Янушка Узинова, втората и четвъртата са мои.

08 декември 2008

Съборяни

автор: Georgi Stankov

С голямо закъснение... най-накрая все пак намирам време да ви покажа 8 прекрасни снимки, направени по време на събора в Черничево, на 23 и 24 август тази година.

Снимките са споделени от нашия приятел Стефан Стоянов от Кърджали, когото вече споменах тук и тук.
Благодарим ти, Стефане!

На хоро в двора на новото училище

Съборяни на трапеза

Изглед от селото

Лъвовете пред старото училище

Изглед от селото

Селски двор

Къщата на рода Толоеви

Какво и от кого ли пази оградата...


* * *
Повече снимки от Черничево вижте в сайта Images from Bulgaria.

25 ноември 2008

"Народностенъ ликъ на Западна Тракия" от Георги Попаянов (част 4 - последна)

автор: Georgi Stankov

С тази публикация свършвам сбития преразказ на книгата на Георги Попаянов.
Направих малка промяна: предишните 3 текста няма да бъдат обозначени с етикет "Книги" и "История - османско иго", а само тази последна публикация. Основанието: така или иначе, преразказва се една и съща книга.

Вместо това, тук поставям препратки към първите три части.

Освен това, напомням, че разделението на 4 части е мое виждане, а не авторово. Направих го по две причини: първо - текстът е твърде голям, за да се побере в една статия и второ - поради липсата на време, ми беше по-удобно да чета книгата на части и да ви я представям така.

Ксерокопие на заглавката, оригиналът е в
Народна библиотека "Иван Вазов" - Пловдив

Първите три части:

Част 1 - УСЯДАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ В РАЙОНА

Част 2 - ЕТНОГРАФСКИ БЕЛЕЖКИ

Част 3 - МИГРАЦИИ И ПРЕСЕЛЕНИЯ


--------

Резюме:

Част 4 - Преселения към други краища, Възраждане, статистики

***
Авторът посочва, че сред най-старите села в Гюмюрджинска околия са Сачанли, Монастир, Дуня, Аврен, Юглук. От тях са тръгнали и много заселници на по-нови села в Беломорието.

Например: според стари предания, село Калайджидере /Калъчдере/ е заселено 300 години преди написването на книгата от селяни от следните селища: Аврен, Дуня, Монастир, Дуган Хисар и Голям Дервент.

По-нататък се среща по-подробна информация: от Дуня преселници е имало в Калайджидере /вече споменато по-горе/, Чадърли, Еникьой, Портолаго.

***
Попаянов посочва, че старите планински села в Западна Тракия първи започвали борбата за църковна независимост. Това са селата Габрово, Еникьой /в Ксантийско/, Аврен, Дуня и Юглук /Гюмюрджинско/ и Дуган Хисар, Пишман, Янурен, Дервен и др. в Дедеагачко и Софлийско.

[моя вметка: историята за това как черничевци се отделели от Вселенската патриаршия и преминали към Българската екзархия е много интересна. В момента а проучвам и ще бъде разгледана в отделна статия.]

***
Според една таблица, приложена в книгата, българите - християни, принадлежащи към Екзархията в Западна Тракия са общо 93 146 души.

От тях в: Ксантийска околия: 5880
Гюмюрджинска: 28250
Дедеагачка: 22860
Софлийска: 9060
Димотишка: 22326

Значителната част от тях са се изселили от Беломорието по време на гръцката окупация след Първата световна война.


*************
Допълнение:
Ако искате да се ориентирате по-добре в обстановката, описана в книгата, разгледайте тази ценна австро-унгарска карта на Гюмюрджинско и Ксантийско.

11 октомври 2008

Част от землището на Черничево - в защитена зона от Натура 2000

автор: Georgi Stankov


Бяла река
е първата обявена зона от екологичната мрежа "НАТУРА 2000" в Източните Родопи. Площта на защитената местност е над 446 хиляди декара. В нея са включени землища от общините Крумовград и Ивайловград. Бяла река извира в землището на Черничево.
На територията на "Бяла река" се наблюдават два от деветте установени у нас ограничени видове птици, които са характерни за средиземноморската зона - големият маслинов присмехулник и белочелата сврачка.

В новата зона ще се опазват и поддържат местообитания на защитени и застрашени от изчезване видове птици, като тези находища на видовете са едни от малкото у нас и единствените в Източните Родопи. В района на Бяла река има хабитати на черна каня, морски орел, египетски, белоглав и черен лешояд, царски орел, белогърб кълвач.

Съгласно новото еко-законодателство, в границите на защитената зона няма да може да се залесяват съществуващите ливади и пасища, както и да се превръщат в обработваеми земи и трайни насаждения. Сред забраните е и ограничението да се извършва корекция на речните корита извън населените места, както и отводняването и пресушаването на разливи и други влажни зони.

LinkWithin

Blog Widget by LinkWithin