Представяне на Черничево в списание "Родопи"

автор: Georgi Stankov

Статията "Въведение в Черничево" (сп."Родопи" бр.3-4/2010г.) стана първата публикация за село Черничево, публикувана в специализирано издание през последните 20 години. Авторът съм аз.

Няма да преразказвам статията - тя е синтез на много от нещата, за които в блога съм писал "на парче". За интересуващите се: списанието би трябвало да е в наличност в библиотеките на Смолян, Кърджали и Пловдив, както и в Народната библиотека в София. 

----------------------------

По-долу ще направя опит да разгледам появата на цитираната статия в контекста на развитието на българското общество, на краезнанието и на дуневедството* през последните две десетилетия. 

Черничево дълги години отсъстваше от страниците на специализираната краеведска литература. За това имаше обективни причини. Без да изчерпвам всички възможни, ще посоча три: 1) спирането на списание на "Родопи" с главен редактор Николай Хайтов; 2) значителното отслабване на публичния интерес към краезнанието като последица от разместването на социалните, културните и икономическите пластове в нашето общество; 3) недостатъчната предприемчивост сред потомците на черничевци за съхраняване на паметта на селото и за представянето му пред академичните среди и пред широката общественост. 

Бавно и трудно, но устойчиво, през последните три - четири години започна положителна промяна. 

Първо, в Смолян започна издаването на списание "Родопи", което дава заявка да продължи традициите на старото, хайтовото списание. Вярно, засега заявката е по-голяма от резултата, но началото е положено. Списанието е съвместно издание на Смолянския филиал на Варненския свободен университет и на Областната управа на Смолянска област. На страниците му намират място проучвания на уважавани изследователи: доц. Христо Гиневски, д-р Румен Ковачев от Ориенталския отдел на Националната библиотека, езиковедът доц. Георги Митринов от Института по български език на БАН и други.

Второ, в обществото се увеличи интересът към различни теми от историята на българските земи и народност. Макар и маргинализирано в сериозните медии, краезнанието надига глава чрез алтернативните медии. Блогове, форуми и групи във Фейсбук бележат тази промяна. Имам лични наблюдения върху този процес и ще ги обобщя така: има хора, и то млади, в творческа възраст, за които връзката с родовото минало е важна и които си казват "Ако чакаме животът в България да се подобри, да нямаме никакви грижи и тогава да си направим родословните дървета, да се съберем на родови срещи и да напишем нещо за родните си села, може и да не доживеем такова време. По-добре да започнем още сега!" 

Трето, започнахме да се учим и на социално предприемчество. Може би преходът от епохата на соца, когато всичко беше осигурено, подредено и предвидимо, беше притъпило изобретателния черничевски дух. Черничевските потомци се окопитиха и адаптираха към усповията на XXIв. Търсят и намират начини, а с труд и постоянство резултатите идват.

---------------------
дуневедство - новоизкована дума, с която ще маркираме всички дейности по събирането, систематизирането, запазването и разпространяването на информация за Черничево.