Свободни снимки на Черничево от Кирил Капустин

автор: Georgi Stankov

Един български фотограф, роден в Беларус - Кирил Капустин - откри и запечата красотата на Черничево и споделя снимките си с всеки, който пожелае да ги разгледа. В сайта Images from Bulgaria ще откриете прекрасни фотографии на нашето село. Само трябва да напишете в търсачката на сайта ключовата дума "Черничево". Също можете да изберете Албумите на регион Кърджали и там сред другите албуми от областта, също ще срещнете "Черничево".

Можете да използвате снимките свободно, дори и за комерсиални цели. Необходимо е само да цитирате името на автора и да посочите адреса на сайта.
Честно казано, освен радостта, при вида на снимките изпитах и едно малко тъжно чувство. Черничево е невероятно място, с хубава природа и изключително добри, работливи и почтени жители. Било е многолюдно село, правили са се събори за чудо и приказ, улиците са се огласяли от смеха и песните на младежите, но днес не е така. Много къщи бавно гинат и отнасят със себе си спомена за отминалите времена, за надеждите, мъките и мечтите на хората, които са се раждали и умирали в тях. Това още повече ме мотивира да продължа с усилията си за запазване на нашето общо черничевско наследство. Хората, които са били преди нас, го заслужават.

Ще се радвам, ако разгледате снимките на г-н Капустин и ако коментирате тук някои от тях!

В памет на Младен Калеев

автор: Georgi Stankov

В една от предишните публикации видях коментар от г-н Колев, който е служил в застава "Младен Калеев" в началото на 70-те години на 20в. Все още на входа на Черничево стои ръждясалата табела с надпис "Тук всяка къща е застава и всеки жител - граничар"[1]. Което си е вярно, защото в началото на 50-те години гръцките диверсанти няколко пъти са прониквали на територията на страната или пък са се опитвали да установят контакт с местните жители - естествено, не за да защитават демокрацията, защото самата Гърция по това време съвсем не е била демократична страна.

Това ме мотивира да публикувам снимките на паметника, издигнат в чест на лейтенант Младен Калеев близо до селото. От това, което съм чувал, Младен Георгиев Калеев е роден в с.Рогозен, Врачанско, в Северна България. Бил е партизанин през 40-те години, а  когато БКП взема властта, станал граничар и комадир на граничната застава в Черничево. Понеже бил семеен, със съпругата си живеели при дядо и баба (колко пъти съм влизал в тяхната стая). Баща ми си спомня, че наричал качамака "мамалига" (влашка дума, която използват северняците). Броени дни преди да загине, в Крумовград се родила единствената му дъщеря - Зоя. В този момент л-т Калеев бил в по служба в близкото село Аврен (там било комендантството на няколкото околни застави, но командирът излязъл в отпуска и се налагало Калеев да го замества) и веднага, щом се освободил и се върнал в Черничево, влязъл в "хоремаг"-а и почерпил всички. Казал: "Кой каквото е пил дотука, нищо да не плаща - аз плащам. И кой каквото ще си поръчва - пак на моята сметка!" Радостта му била голяма, защото преди това около 12 години с жена му били семейство, но нямали деца.

Няколко дни по-късно загинал в престрелка с гръцки диверсанти. Те влезли на няколко километра в нашата територия, което си било явна провокация. Когато местни овчари докладвали на Калеев за диверантите, той тръгнал с няколко войници да ги открие и задържи. В едно длче близо до Бяла река попаднали в гръцката засада и започнали ожесточена престрелка. Един диверсант, качен на дърво, уцелил командира и той загинал на място. Младен Калеев е погребан в родния си край.

По-късно вдовицата на кап.Калеев посещавала Черничево - минели се, не минели няколко години и отивала да види познатите си черничевци там, като не пропускала да посети и хазяите и да влезе стаичката - тяхното последно семейно глездо, в което заченали и дъщеря си, ... Какво ли й е било на сърцето, когато влизала в тази стаичка?

Черничевци уважавали Калеев като човек и командир, а гибелта му прибавила и допълнителна светлина около личността му. В духа на идеологизмите от "Студената война", в него управляващите видели добър пример модел за младежите: комунист, герой, добър човек. Така заставата получила неговото име. Цели 4 паметни знака е имало в негова чест: плоча на лобното му място в деренцето, друга плоча край пътя към селото (на снимките), голям бюст пред новото училище и барелеф на фасадата заставата (вече липсва). Неслучайно и селският събор от онова време се провежда около датата на неговата смърт. Иначе по-рано черничевци са правели два събора, според вероизповеданието - на Гергьовден и на Байряма.[2]

Според спомените на баща ми, загинал е на около 40-годишна възраст.
Снимките, които съм правил на паметника, са две. На едната в гръб е баща ми, който оставя диво цвете на паметната плоча. Надписът гласи: "Тук на 21.8.1952 година при изпълнение на служебния си дълг загинаха в жесток бой с враговете на НРБ граничарите: лейтенант Младен Георгиев Калеев и редника Илия Райков Русев". Баща ми обясни, че всъщност лобното им място е на около километър навътре в гората, където също има паметна плоча. Загиналият млад войник Илия Русев е родом от с.Крум, Димитровградско. (Допълнение от 27.08.2011г.: След дискусия в секцията за коментари допълвам, че е по-вероятно името на Русев да е сгрешено на паметника. Изглежда, че имената му са Илия Стоянов Русев).
Днес дъщерята на лейтенант Младен Георгиев Калеев - Зоя живее и работи в София, където е учител по физическо възпитание в 8 СОУ.

--------------------------------------
Допълнение от 17.06.2010г.:

Добавяме портрет на лейт. Младен Калеев от албум на Гранични войски, 1978г.




Намеря ли снимки на Калеев и повече информация около инцидента, при който е загинал, своевременно ще ги публикувам. 











- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - -  

Допъленение от 2013г.: 
Записах спомените на баща си на видео. Част от разказа е за Калеев: 


Бележки:
[1] надписът вече е махнат (2014г.)
[2] в началото общоселският събор се провеждал на Чобановите чаири. Започвал с посещение на паметника край пъта и голям курбан. След построяването на новото училище, съборът се прави в неговия двор.

Пет народни песни от Черничево

автор: Georgi Stankov

През месец юли 2003г. записах пет народни песни, които ми изпя Маринка Георгиева Петкова от с.Черничево. Тя е родена през 1920г. и е съпруга на Иван Николов Петков /всеизвестен сред черничевци като "Вазов"/ от Гиньовския род.

Еничери събират български деца

Яничери ходят, майко,
от село на село,
мъжки рожби сбират
от наш'те българи,
да ги правят, майко,
зли еничери.


Две майки берат разделно биле, за да разделят децата си
/хороводна/

Мари девойко, /2
мари църнока девойко,
Що ми ни думаш, ни вряваш,
ни с църни очи погляваш?
Дал' ти са от мед устата,
от бял трендафил лицето, /2
от черноок невен очите?
- Юначе, лудо, делийо,
как да ти думам и врявям*,
га няма да се вземеме,
га твойта майка и мойта
първички две братовчедки,
пък ние с тебе вторички.
Тие по двора ходеха,
разделно биле беряха, /2
тебе и мене деляха.
Затуй ти ни думам, ни врявам,
ни с черни очи поглявам.


Кольо е станал хайдутин

Кольо е бягом избягал
в гъстата гора зелена,
в хайдушката дружина.
Майка на Коля думаше:
- Коле ле, един на майка,
върни се, Коле, завърни
в наш'то село голямо,
в наш'та къща хубава.
Твойте, Коле, акрани*,
фрит* се главиха и жениха.
- Мале ле, мила Кольова,
недей ми дума главилка*,
главилка, още женилка.
Мойто сърце е юнашко,
юнашко, мале, хайдушко.
Докат' свобода не дойде,
я в село няма да дойдам,
ни да се главям, ни женям.


Мома Руса чака либето си 9 години

Руса мома точеше
на два бистри гераня*.
Със кофа ги налива,
със сълзи ги долива.
През път пътник замина,
на враня коня яхаше,
той на Руса думаше:
- Що 'ода точиш и плачиш,
със кофа ги наливаш,
със сълзи ги доливаш?
- Пътниче, още друмниче,
кат' ме питаш, ще кажам.
Я имам любе каипта*,
сега ми девет години,
ни самичък дохуда*,
ни хабери изпрата.
- Да го видиш, Русе ле,
можеш ли го позна?
- Познавам го, познавам,
той бе личен - приличен,
морна цоха носеше,
кирли калпак до плешка
и врана коня яхаше.
- Я съм ти, Русе, същият,
твойто първо венчило,
отори порти да влязна,
нов живот ще заживеем!


Майка и два близнака

Хранила майка, гледала,
два сина, до два близнака.
Храни ги майка, гледала,
големи момци станали,
за млади, майчо, невести.
Че ги майка изпрати
в далечно село голямо,
хубави моми да гледат
за млади, майчо, невести.
Ходили и върнали се,
майка им ги вънка чакаше
и насреща ги питаше:
- Синове, до два близнака,
найдохте ли си ликата,
ликата и приликата?
- Найдохме, майчо, найдохме,
ала са твърде далече.
- Синове, до два близнака,
га са ви лика, сино льо
и са ви на сърце легнали,
немойте гледа далеко.
Майка е коня хранила
като силните вятрове.
Довеще майка две снахи,
люшнеще майка две люлки.

Речник:
врявам - говоря
акрани - другари
фрит - всички
главилка - годеж
геран - кладенец
каипта - избягал
дохуда - дохожда, идва

Местни избори 2007г.

автор: Georgi Stankov

Местните избори в Черничево отминаха.

В страницата на Централната комисия за местни избори могат да се видят резултатите.
На първия тур от изборите, който се състоя на 28 октомври, няма излъчен победител. Четиримата издигнати кандидати получават следните гласове при 269 действителни бюлетини /представени са по реда на номерата в интегралната бюлетина/:
№2. Асен Ангелов Гуджев /Българска социалистическа партия/ - 94 гласа или 34.94%.
№3. Валентин Атанасов Карапачов /Движение за права и свободи/ - 69 гласа или 25,65%.
№8. Кольо Иванов Стаматов /коалиция "Конституционен форум за Крумовград": ГЕРБ, Демократи за силна България, Национално движение Симеон Втори, Атака/ - 37 гласа или 13,75%.
№9. Стоян Илиев Чавдаров /инициативен комитет/ - 69 гласа или 25,65%.

Прави впечатление, че кандидатът на ДПС взема доста проценти, въпреки че в селото няма ни един турчин... Радващото обаче е, че останалите кандидати, взети заедно, получават значително повече гласове. От четиримата на балотаж отиват първите трима. Причината за това необичайно събитие е, че никой не е получил над 50% от гласовете, а освен това двама души имат равен брой гласове на второто място.

И така, на 4 ноември черничевци гласуваха повторно. Ето резултатите при 297 действителни бюлетини:
Асен Ангелов Гуджев /БСП/ - 137 гласа или 46,13%.
Валентин Атанасов Карапачов /ДПС/ - 81 гласа или 27, 27%.
Стоян Илиев Чавдаров /инициативен комитет/ - 79 гласа или 26,60%.

Така досегашният кмет Асен Гуджев ще има още един кметски мандат.

И малко "жълти" нюанси в предизборната битка:
Оказва се, че според Комисията по досиетата кандидатите на БСП и ДПС в близкото соц-минало са били сътрудници на Държавна сигурност. Асен Гуджев се радвал на творчески псевдоним "Радой", а Валентин Карапачов се подвизавал под името "Ясен". Малко цитати от пресата: тук и тук.

Черничево по времето на Момчил юнак

автор: Georgi Stankov

Звездата на легендарния български войвода проблясва за кратко по време на византийската гражданска война /1341-1347г./ между Йоан VI Кантакузин (Ιωάννης ΣΤ΄ Καντακουζηνός) и малолетния Йоан V Палеолог (Ιωάννης Ε' Παλαιολόγος) и неговия първи министър Алексий Апокавк. Накратко, войната избухва заради желанието на Кантакузин да стане император. Константинополската аристокрация обаче не била особено благосклонна към това му желание. В крайна сметка претендентът се настанил в Димотика /крепост край река Марица, съвсем близо до Източните Родопи/ и повел акции срещу цариградското правителство. Към войските му се присъединил с дружината си и Момчил - български авантюрист, който като младеж се прочул със склонността си към плячкосване и за последно служил в двора на сръбския цар Стефан Душан. Основният военен съюзник на ромея обаче бил емирът на селджукските турци Умур бег - господар на Смирна /днес Измир/.

От спомените на Кантакузин знаем, че когато през 1343г. обсаждал Перитеорион /Перитор, в народните песни "Буруград"/ при него се явили пратеници на крепостите Света Ирина и Повисд в областта Меропа /в Средните Родопи/. По молба на родопските българи да им определи началник, той назначил Момчил за техен управител, защото бил опитен боец и при това - техен сънародник. От родопските села Момчил събрал 5000 пехотинци и 300 конници /на снимката горе - дружината на Момчил в сражение/.
Впоследствие, като се усетил достатъчно силен, Момчил се отметнал от съюза си с претендента Кантакузин и минал на страната на малолетния император Йоан V Палеолог, който му дал титлата деспот.
Неочаквано за Кантакузин и за турците, през 1244г. Момчил се спуснал на юг към егейското пристанище Абдера. Там стоели на котва 15 турски галери. Българите избили стражата и успели да подпалят и унищожат три от корабите. По-късно самият Кантакузин бил в смъртна опасност и можел да загине при едно Момчилово нападение край развалините на стария град Месина, където самозваният имератор бил на разходка със стражата си... Един български меч го ударил по главата, но шлемът устоял.
Интересно, но Кантакузин след това получил послание от Момчил, който му се извинявал за това, че започнал да воюва с него... Тъй като бил останал временно без съюзника си Умур, който воювал в Мала Азия, претендентът нямало какво да направи, освен да се престрои, че е простил на Момчил и му дал титлата севастократор.
Момчил явно осъзнавал, че моментът е на негова страна и започнал набези и срещу двете страни в гражданската война. Така завзел града Ксанти, който станал негова столица, а на изток, както съобщава самият Кантакузин, "стигнал чак до Мора" /област, която е в Източните Родопи и вероятно е идентична с по-рано споменаваната от хронистите област "Ахридос"/. През пролетта на 1345г. обаче 20 000 турски конници начело с Умур бег се върнали на Балканите и се поставили в услуга на самозванеца. Съединените ромейско-турски сили тръгнали на запад, по сведенията на Никифор Григора (Νικηφόρος Γρηγοράς) минали през планината Родопи и стигнали до Перитеорион. Какво точно е станало, не знаем, но преди решителната битка жителите на града отказали да пуснат Момчил да влезе в града и лицемерно обявили "Нека градът бъде награда за победителя". Допуснали само братовчед му Райко с 50 войници. Останалите 5000 българи се изправили срещу 7-8 пъти по-многоброен противник. Така на 7 юли 1345г. в неравна битка загинали Момчил и неговите войници. При вида на мъртвия юнак Кантакузин не сдържал сълзите си. Защото Момчил бил воин с внушителен ръст и огромна сила, смел и своенравен. Вероятно със своята спонтанност и стихийност е бил протовоположността на претендента - хитър и лукав, прецизен, прикрит, чертаещ планове далеч напред - типичният средновековен заговорник.След две години Йоан VI Кантакузин тържествено влязъл в Цариград и станал съимператор на невръстния Йоан V Палеолог /на снимката - Кантакузин като император/. През 1354г. бил принуден да абдикира от вече порасналия Йоан V Палеолог и прекарал остатъка от дните си в манастир, където написал 4-томна История, в която разказва и за Момчил. При смъртта през 1383г. бил безсилен свидетел на това как турците завладяват обширни владения на Балканите.

Къде е мястото на Черничево в тези събития?
Най-напред трябва да отбележим, че византийската гражданска война и намесата на Момчил в нея са сред малкото значителни събития в балканската история, на които черничевци са били преки свидетели, а може би и участници в тях. Самото село най-вероятно е било в пределите на Кантакузиновите владения. Най-близките големи градове са били под негова власт - столицата му Димотика на изток и Кумуцина /днес Комотини, на турски Гюмюрджина/ на югозапад. Момчиловите владения били по на запад - Ксанти, Перитеорион, крепостите на Меропа. Наистина, Кантакузин споменава, че когато се развихрил през пролетта на 1345г., Момчил завладял много крепости и "стигнал чак до Мора", която пък област покрива именно земите на Източните Родопи.
И все пак, най-сигурно изглежда предположението, че районът на Черничево и Аврен, както и близката крепост, са били на подчинение на претендента.