Звездата на легендарния български войвода проблясва за кратко по време на византийската гражданска война /1341-1347г./ между Йоан VI Кантакузин (Ιωάννης ΣΤ΄ Καντακουζηνός) и малолетния Йоан V Палеолог (Ιωάννης Ε' Παλαιολόγος) и неговия първи министър Алексий Апокавк. Накратко, войната избухва заради желанието на Кантакузин да стане император. Константинополската аристокрация обаче не била особено благосклонна към това му желание. В крайна сметка претендентът се настанил в Димотика /крепост край река Марица, съвсем близо до Източните Родопи/ и повел акции срещу цариградското правителство. Към войските му се присъединил с дружината си и Момчил - български авантюрист, който като младеж се прочул със склонността си към плячкосване и за последно служил в двора на сръбския цар Стефан Душан. Основният военен съюзник на ромея обаче бил емирът на селджукските турци Умур бег - господар на Смирна /днес Измир/.
От спомените на Кантакузин знаем, че когато през 1343г. обсаждал Перитеорион /Перитор, в народните песни "Буруград"/ при него се явили пратеници на крепостите Света Ирина и Повисд в областта Меропа /в Средните Родопи/. 
По молба на родопските българи да им определи началник, той назначил Момчил за техен управител, защото бил опитен боец и при това - техен сънародник. От родопските села Момчил събрал 5000 пехотинци и 300 конници /на снимката горе - дружината на Момчил в сражение/.
Впоследствие, като се усетил достатъчно силен, Момчил се отметнал от съюза си с претендента Кантакузин и минал на страната на малолетния император Йоан V Палеолог, който му дал титлата деспот.
Неочаквано за Кантакузин и за турците, през 1244г. Момчил се спуснал на юг към егейското пристанище Абдера. Там стоели на котва 15 турски галери. Българите избили стражата и успели да подпалят и унищожат три от корабите. По-късно самият Кантакузин бил в смъртна опасност и можел да загине при едно Момчилово нападение край развалините на стария град Месина, където самозваният имератор бил на разходка със стражата си... Един български меч го ударил по главата, но шлемът устоял.
Интересно, но Кантакузин след това получил послание от Момчил, който му се извинявал за това, че започнал да воюва с него... Тъй като бил останал временно без съюзника си Умур, който воювал в Мала Азия, претендентът нямало какво да направи, освен да се престрои, че е простил на Момчил и му дал титлата севастократор.
Момчил явно осъзнавал, че моментът е на негова страна и започнал набези и срещу двете страни в гражданската война. Така завзел града Ксанти, който станал негова столица, а на изток, както съобщава самият Кантакузин, "стигнал чак до Мора" /област, която е в Източните Родопи и вероятно е идентична с по-рано споменаваната от хронистите област "Ахридос"/. През пролетта на 1345г. обаче 20 000 турски конници начело с Умур бег се върнали на Балканите и се поставили в услуга на самозванеца. Съединените ромейско-турски сили тръгнали на запад, по сведенията на Никифор Григора (Νικηφόρος Γρηγοράς) минали през планината Родопи и стигнали до Перитеорион. Какво точно е станало, не знаем, но преди решителната битка жителите на града отказали да пуснат Момчил да влезе в града и лицемерно обявили "Нека градът бъде награда за победителя". Допуснали само братовчед му Райко с 50 войници. Останалите 5000 българи се изправили срещу 7-8 пъти по-многоброен противник. Така на 7 юли 1345г. в неравна битка загинали Момчил и неговите войници. При вида на мъртвия юнак Кантакузин не сдържал сълзите си. Защото Момчил бил воин с внушителен ръст и огромна сила, смел и своенравен. Вероятно със своята спонтанност и стихийност е бил протовоположността на претендента - хитър и лукав, прецизен, прикрит, чертаещ планове далеч напред - типичният средновековен заговорник.
След две години Йоан VI Кантакузин тържествено влязъл в Цариград и станал съимператор на невръстния Йоан V Палеолог /на снимката - Кантакузин като император/. През 1354г. бил принуден да абдикира от вече порасналия Йоан V Палеолог и прекарал остатъка от дните си в манастир, където написал 4-томна История, в която разказва и за Момчил. При смъртта през 1383г. бил безсилен свидетел на това как турците завладяват обширни владения на Балканите.
Къде е мястото на Черничево в тези събития?
Най-напред трябва да отбележим, че византийската гражданска война и намесата на Момчил в нея са сред малкото значителни събития в балканската история, на които черничевци са били преки свидетели, а може би и участници в тях. Самото село най-вероятно е било в пределите на Кантакузиновите владения. Най-близките големи градове са били под негова власт - столицата му Димотика на изток и Кумуцина /днес Комотини, на турски Гюмюрджина/ на югозапад. Момчиловите владения били по на запад - Ксанти, Перитеорион, крепостите на Меропа. Наистина, Кантакузин споменава, че когато се развихрил през пролетта на 1345г., Момчил завладял много крепости и "стигнал чак до Мора", която пък област покрива именно земите на Източните Родопи.
И все пак, най-сигурно изглежда предположението, че районът на Черничево и Аврен, както и близката крепост, са били на подчинение на претендента.
По молба на родопските българи да им определи началник, той назначил Момчил за техен управител, защото бил опитен боец и при това - техен сънародник. От родопските села Момчил събрал 5000 пехотинци и 300 конници /на снимката горе - дружината на Момчил в сражение/.Впоследствие, като се усетил достатъчно силен, Момчил се отметнал от съюза си с претендента Кантакузин и минал на страната на малолетния император Йоан V Палеолог, който му дал титлата деспот.
Неочаквано за Кантакузин и за турците, през 1244г. Момчил се спуснал на юг към егейското пристанище Абдера. Там стоели на котва 15 турски галери. Българите избили стражата и успели да подпалят и унищожат три от корабите. По-късно самият Кантакузин бил в смъртна опасност и можел да загине при едно Момчилово нападение край развалините на стария град Месина, където самозваният имератор бил на разходка със стражата си... Един български меч го ударил по главата, но шлемът устоял.
Интересно, но Кантакузин след това получил послание от Момчил, който му се извинявал за това, че започнал да воюва с него... Тъй като бил останал временно без съюзника си Умур, който воювал в Мала Азия, претендентът нямало какво да направи, освен да се престрои, че е простил на Момчил и му дал титлата севастократор.
Момчил явно осъзнавал, че моментът е на негова страна и започнал набези и срещу двете страни в гражданската война. Така завзел града Ксанти, който станал негова столица, а на изток, както съобщава самият Кантакузин, "стигнал чак до Мора" /област, която е в Източните Родопи и вероятно е идентична с по-рано споменаваната от хронистите област "Ахридос"/. През пролетта на 1345г. обаче 20 000 турски конници начело с Умур бег се върнали на Балканите и се поставили в услуга на самозванеца. Съединените ромейско-турски сили тръгнали на запад, по сведенията на Никифор Григора (Νικηφόρος Γρηγοράς) минали през планината Родопи и стигнали до Перитеорион. Какво точно е станало, не знаем, но преди решителната битка жителите на града отказали да пуснат Момчил да влезе в града и лицемерно обявили "Нека градът бъде награда за победителя". Допуснали само братовчед му Райко с 50 войници. Останалите 5000 българи се изправили срещу 7-8 пъти по-многоброен противник. Така на 7 юли 1345г. в неравна битка загинали Момчил и неговите войници. При вида на мъртвия юнак Кантакузин не сдържал сълзите си. Защото Момчил бил воин с внушителен ръст и огромна сила, смел и своенравен. Вероятно със своята спонтанност и стихийност е бил протовоположността на претендента - хитър и лукав, прецизен, прикрит, чертаещ планове далеч напред - типичният средновековен заговорник.
След две години Йоан VI Кантакузин тържествено влязъл в Цариград и станал съимператор на невръстния Йоан V Палеолог /на снимката - Кантакузин като император/. През 1354г. бил принуден да абдикира от вече порасналия Йоан V Палеолог и прекарал остатъка от дните си в манастир, където написал 4-томна История, в която разказва и за Момчил. При смъртта през 1383г. бил безсилен свидетел на това как турците завладяват обширни владения на Балканите.Къде е мястото на Черничево в тези събития?
Най-напред трябва да отбележим, че византийската гражданска война и намесата на Момчил в нея са сред малкото значителни събития в балканската история, на които черничевци са били преки свидетели, а може би и участници в тях. Самото село най-вероятно е било в пределите на Кантакузиновите владения. Най-близките големи градове са били под негова власт - столицата му Димотика на изток и Кумуцина /днес Комотини, на турски Гюмюрджина/ на югозапад. Момчиловите владения били по на запад - Ксанти, Перитеорион, крепостите на Меропа. Наистина, Кантакузин споменава, че когато се развихрил през пролетта на 1345г., Момчил завладял много крепости и "стигнал чак до Мора", която пък област покрива именно земите на Източните Родопи.
И все пак, най-сигурно изглежда предположението, че районът на Черничево и Аврен, както и близката крепост, са били на подчинение на претендента.
7 коментара:
Mnogo interesni postove! Iskrenni pozdravlenia. Slozih te v linkovete na bloga za Ist. na Makedonija. Molia te, ne mi se surdi kakto niakoi drugi . PROSTO AKO GI IZSIPA VSICHKI LINKOVE SHTE STANE MNOGO DULUG BLOG-A!!!! Vse pak, veche shte te ima v kesh-a na gugul i ot moita stranica. Pozdrav!!!
Радвам се, че текстовете ти харесват.
Как мога да се сърдя за линка?! Напротив - благодаря за подкрепата, защото така повече хора ще научат за миналото на Черничево и за различни исторически събития, погледнати от ъгълчето на едно източнородопско село.
Едната от първите ми братовчедки е родена в Черничево в края на 70-те ... по стечение на обстоятелствата свако ми е бил началник на заставата край селото тогава. Имам и една интересна история как е получила името си братовчедка ми тогава :) Ако ти е интересно може да я разкажа.
Здравей, Търновец!
Със сигурност ме интересува историята с раждането на браговчедка ти. Аз си мислех, че по онова време вече са водели родилките да раждат в Крумовград, но явно не винаги е било така.
Така че, разказвай всичко, което знаеш! Не бих отказал и сканирана снимка на свако ти /калеко по нашенски/ в униформа от времето на службата му в Черничево, ако има такива, разбира се :)
Въобще всякакви спомени за селото са добре дошли!
Предварително благодаря!
Ами историята е по-скоро за кръщенето :) Годината трябва да е била 78 или 79 ... не знам със сигурност дали не е много рано, но може би още тогава са започвали акциите по възродителния процес и т.н. Та леля ми и свако ми (тя балканджийка от Елена, той полу-шоп , полу-македонец) така и не стигнали до консенсус относно името на първородната дъщеря и дошъл ден в който трябва да идат в общината предполагам да заявят името на новото отроче. Според леля ми тогава имало там някакви дебели книги със списъци с разрешени имена, от които да си избираш или да се прави сверка дали присъства, това което ти си избрал. И понеже тъй и не се разбрали със свако ми ... тя хвърлила един поглед на книгата и видяла в началото някакви примери на забранени имена. Рекла си , сега като кажа едно забранено име и те няма да ни разрешат така да я кръстим и ще има време дай боже до няколко дни да стигнем до консенсус... и така , прочита и изтърсва името "Жанет" на секретарката на общината... Хората се замислят , ама това все пак е щерката на капитана на Заставата. т.е. не е коя да е ... и казват ОК. Дъщеря ви се записва и кръщава с името Жанет :)))
Та така аз днес имам първа братовчедка, която се казва Жанет :))
за други спомени и снимки , трябва да разпитам леля ми някой ден :)
Браво. Очарован съм. "Свалям Ти шапка". Не мога да изразя възхитата си с думи. Ти ме накара да отбележа селото с главни букви в плановете си за разходки из България. Дано повече хора като тебе има, та да знаем повече и за татковината си. Бих искал на живо да ти стисна ръката.
Аз си правя личен пътеводител по общини, за да мога с малко шофиране да виждам повече забележителности. Отделно правя и списък с крепостите по БГ земите.
Повярвай ми, толкова привлекателно описание на село не съм срещал. Непременно ще го постя със семейството. Има ли квартири под наем? Да знаеш случайно?
И ти бих бил благодарен, ако споменеш нещо и за блиските три крепости. Аз съм готов да ти помогна с информация каквато и за където имам и те интересува.
С поздрави Милко Гърдев
Имейла ми е: tyrsa4a@abv.bg
Публикуване на коментар