Баба ми Стойка била жена сръчна и с богато въображение. И като много други родопчанки, въплътили в багри своите радости, надежди и любов, баба ми тъкала на стан. Какви черги са излезли изпод отрудените хубави й ръце! И какви престилки!А тази бабина торбичка, която краси една от стаите вкъщи? Каквото и да кажа, все ще е малко. Съчетание на цветове, красота и хармония, които пълнят очите и душата. Виж как буйният огън на оранжевото е укротен от черните и бежовите конци. Като я погледнеш, торбата те топли и милва, но не те изгаря и дразни. А цялата торба е обримчена с винено и оранжево, което още веднъж показва, че едно от важните неща в тъкането е да "натъкмиш" шарките. Ей такива са черничевци открай време - може да са били бедни и да са живели в немотия, но винаги са с усет за хубавото.
Майсторица е била баба ми Стойка, буля Станковица, както още е помнят и назовават в Черничево...
И още една особеност. Торбата е направена така, че да се носи на гръб. Има две презрамки, които позволяват да се надене като раница и какъвто и товар да си сложил вътре, ръцете ти са свободни. Умно, а? А пък после някои хора ми се чудят, че съм бил черничевски патриот...
2 коментара:
МНОГО МИЛ СПОМЕН И МНОГО ХУБАВО РАЗКАЗАН
Поздравления!
Дина
И аз се загледах в цветовете и шарките - простота, топлина и хармония. Спомних си, че и в книгата на Милетич "Разорението на тракийските българи през 1913 г." авторът, описващ кървавите събития от Балканската война, не е пропуснал да спомене за хубостта на черничевки и техните изкусно извезани носии. Цитат от книгата (почерпан чрез линка, предоставен в този блог):
"Българското население въ Дутли е отъ извънредно хубавъ, здравъ родопски сой. Женитѣ се отличаватъ съ особена староврѣмска носия, бѣла носия, съ червени панделки, съ прѣкрасни богати шевици на ризитѣ имъ. Отзадъ женитѣ носятъ прѣпасани виснали, черни и червени, усукани вълнени реси. Особено се отличаватъ женитѣ съ стройната си снага и хубость на лицето." Така е, за хубавото и в историята има място!
Публикуване на коментар