В преходния живот много хора таят надежда... да оставят след себе си нещо, което ще съществува, дори когато тях ги няма. Повечето го правят безкористно, без егоистичния гъдел да бъдат тачени и прочути. Правят го от чувство за приемственост и от желание да предадат на поколенията потомци завета, който са наследили от предците си. Родопските българи садят дървета и градят чешми.
Тази наша традиция повелява да сториш добро на странника, да напоиш жадния и да нахраниш гладния. Навярно затова в целия този край е пълно с чешми и вризове...
Тази наша традиция повелява да сториш добро на странника, да напоиш жадния и да нахраниш гладния. Навярно затова в целия този край е пълно с чешми и вризове...
Снимката, която виждате, ми беше изпратена от Стефан Димов Стоянов от Кърджали. Чешмата е построена от баща му Димо, който е потъмък на стария черничевски род Толоеви и днес също живее в Кърджали. "Тя е на едно място, което се нарича Басамаклията - разказва Стефан Стоянов, - на около час и половина пеша от селото, надолу по реката. На това място баща ми се бил зарекъл много отдавна да направи чешма и накрая успя. Мястото наистина е прекрасно, а чешмичката е каменна, след това тя обрасна с мъх и прилича на неръкотворна."
Чешмата на рода Толоеви е изградена през 1988г. Ако някой ден посетите Черничево, слезте по Бяла река и я потърсете. Чешмичката като че ли е излязла от вълшебна приказка! Наведете се, отпийте от рукналата струя и благословете непознатия строител!
3 коментара:
Моля те да си провериш и-мейла! Поздрави!
Страхотно място са тези чешми. Обикновено те спасяват жадния странник от жажда, а той благославя онзи строител на чешмата, който струва добро независимо къде е.
Нали, Kenkal, съгласен съм с теб!
Планирам един ден да направя топонимична карта на Черничево, където ще нанеса всички обекти. Къде коя махала е, къде имало някакво камъче интересно, къде чешма или вриз, къде друго...
Публикуване на коментар