автор: Georgi Stankov
От незапомнени времена в Черничево се готвят чудно вкусни ястия. Благодарение на тях, в селото са расли здрави и силни момци, а момите ставали хубави и чевръсти! Една такава гозба, незаслужено останала неизвестна за днешното глобално общество, е наречена "омач". Нека поправим неправдата и заедно сготвим един омач!
Ето как се прави омач за 4 души.
Необходими продукти: една глава лук, четири лъжици брашно, мазнина /олио, зехтин, масло - по избор/, една чаена лъжица червен пипер, една една чаена лъжичка сол.
Една голяма глава лук се нарязва и се задушава с малко мазнина. Оставете лука на огъня, докато започне да пожълтява.
Ако предпочитате по-силен вкус, вдигнете капака, за да може лукът да се позапържи и да стане златисто-кафяв на цвят. Тогава добавете към него лъжичка червен пипер и разбъркайте.
Веднага след червения пипер, налейте литър вода и подправете със сол на вкус.
Докато лукът се е задушава /запържва/, в един по-широк и плитък съд се слагат 4 големи супени лъжици брашно. В купчинката брашно се прави дупка и в него се добавя една лъжица вода. Брашното се омачква /от тук вероятно идва и името "омач"/, докато стане на малки полусухи-полутестени парченца - като големи трохи.
Ето и един поглед по-отблизо:
Също така, брашното може и да се трие с ръце /затова, доколкото съм чувал, в някои краища на България това ядене се казва "триеница"/.
Накрая добре омачканото и натрито брашънце трябва да изглежда така:
И така, докато сме приготвяли брашното, на огъня е завряла водата с лука и червения пипер. Добавяме брашното, разбъркваме и оставяме да поври 10-15 минути. След това омачът се сваля от огъня, насипва се в купички и се яде, докато е топъл. Може и с хлебец. Варенето на тесто не е изключение в световната кулинарна история, но важното е, че благодарение на черничевския омач България се нарежда до страни като Италия и древна Палестина.
Крайният резултат е такъв:
По принцип омачът е постно ястие, но ако обичате блажно, може да импровизирате. Например при задушаването на лука може да се използва масло вместо олио или зехтин. Също така, когато яденето е готово и насипано в купичка, доста му отива и малко натрошено сирене. Всичко е въпрос на личен вкус. Да ви е сладко!
За приготвянето на този вкусен черничевски омач ми помогнаха баща ми Ангел и майка ми Петронка.
6 коментара:
Много прилича на триеницата от Лудогорието (Делиормана)- хареса ми.
И аз съм от Лудогорието, за "ОМАЧА"наистена се нарича триеница но аз го знам и. като трахана. Добро е особено който пази диета.
Мерси за рецептичката !
Непременно ще се опита ;-) ...
Благодаря ви за коментарите!
Да, и на мен ми беше познато името "триеница", затова споменах, че се използва в други краища.
Само че моята информация беше от района на гр.Средец /предишния Грудово/ в Бургаска област. А от майка си знам, че в някои български села южно от Хасково /т.нар. от Любомир Милетич "кинански" села/ ястието се нарича "триена каша".
С вашите данни, че и в Лудогорието се казва "триеница", ареалът на това име се разширява...
Засега обаче изглежда, че името "омач" си остава особено само за нашия край...
Sas nyakolko malki promeni Omacha stava mnogo vkusen.
Pri samoto omesvane na testoto vmesto voda az pribavih edno yaitse.
Nyakolko minuti predi da svalya Omacha ot oganya pribavih 5-6 supeni lajitsi ostanal ot predishnata vecher svaren oriz. No orizat beshe mako blajnivhak:)
Poluchi se mnogo vkusen Omach!
Probvaite.
Blagodarya za vkusnata retsepta.
Благодаря за приноса, Ася! Звучи много интересно, като боговдъхновена кулинарна импровизация!
Ще го опитам! :)
Публикуване на коментар