Два спомена и една перспектива за Черничево от Кирил Капустин

Представих ви чудесните фотографии, които г-н Кирил Капустин е направил и публикувал в сайта Images from Bulgaria през лятото на 2006г. Днес той разказва пред читателите на блога "Черничево" спомените си от двете си посещения в селото, както и виждането си за неговото развитие.

Спомени за Черничево:

Обичам Родопите още от дете. Всяка моя ваканция минаваше в Крумовград - имам баба там. Вече нямам летни ваканции, но при всеки удобен случай ходя до Крумовград, за да си почина от лудницата тук... :)

1996г.
В Черничево попаднах за първи път през далечната 1996 година. Тогава с един мой приятел от Крумовград - казваше се Руси - решихме за разнообразие да се включим в бригада на горското стопанство за маркиране на дърветата за подборна сеч в граничната зона до с.Черничево. Работата се състоеше да тичаме от дърво до дърво и с блажна боя да рисуваме "Х"-ове с чертички на почти всяко дърво. Това ставаше под зоркия контрол на двама горски пазачи. От време на време попадахме на табелки с надпис "ВНИМАНИЕ: МИНИ!" /все пак работихме зад кльона/, но според горските всичко беше наред, защото мините "отдавна са изгърмели - те кат' минат прасетата и ги вдигат". Както и да е, все още разполагам с всичките си крайници.
С Руси живяхме в сградата на горското в селото, до площада. Имахме си касетофон тип "лего" /купчинка ел.части, които като се наредят и почват да свирят/ и 2 касетки с "Хиподил" - какво повече му трябва на човек... В стаята ни нощуваше и колония прилепи, които оакваха целия под, а самите те оставаха чисти. Я опитайте Вие така надолу с главата, де? Как го правеха - това си остава загадка за мен и до ден днешен.
В селото се запознах с много интересни хора. Дали обаче заради злоупотребата с алкохол в местната дискотека - гараж, или просто заради многото изминали години, не мога да си спомня нито едно име. Въпреки това добре си спомням за две момчета от Крумовград - единият живееше в къща точно до пощата и май учеше в спортно училище в Кърджали - гребната им база. Другият беше с избит преден зъб и условна присъда за опит за убийство или побой. Може и за двете. :)

2006г.
Второто ми ходене до селото бе точно след 10 години - практически на същата дата, но през 2006г. Бяхме двамата с приятелката ми Ели, отидохме с кола. Нямах проблем с намирането на селото - все пак ходил съм вече там, макар и преди години, макар и с морска болест по завоите... Направи ми впечатление, че селото е много пусто и някак "мъртво". Времето е спряло, нещата не са се променили, просто сградите са станали по-разрушени. Нямяхме водач и затова обикаляхме сами наоколо. Исках да снимам вътре в някоя от изоставените къщи, но ми беше неудобно.

Перспективи
Мисля, че точно в това "спряло време" в селото се крие и потенциала му. На хората все повече и повече ще им писва от лъскави курорти, претъпкани плажове и т.н. Все повече хора ще търсят друг вид туризъм - етно или селскостопански туризъм. Чужденци са готови да плащат много пари, само за да попаднат на място, където да докоснат наистина дивата природа или видят определен вид растение/животно. Има хора, готови да дадат пари. Въпросът е обаче, има ли хора от селото, готови да ги вземат? Ако отговорът е "да", тогава:
- има ли място, където туристите да отседнат в селото? Лукс не е необходим, достатъчни са елементарни жизнени условия - стая с легло, баня, ресторант /механа/...
- Има ли кой да се грижи за тях? Ако туристът си тръгне щастлив - сигурно е, че пак ще се върне, а и ще доведе други. Професията на човека тук се нарича "аниматор".
- Какво ще предложим на посетителите? Например - идват 4 човека за 3 дни - каква е програмата за тези 3 дни?
- Каква реклама ще се прави на възможностите за туризъм в селото?

Благодаря на Кирил Капустин, че отдели от времето си, за да направи този банер "Черничево" (88х31 пискела), който всеки желаещ ще може да постави на своята уеб страница!

Блог "Черничево" е готов да публикува спомените на всеки местен жител или гост на селото, който желае да ги сподели с читателите.