Georgi Stankov

28 октомври 2009

Анкета и обратна връзка

автор: Georgi Stankov

Имам молба към читателите на блога "Черничево." Тя е към две основни групи читатели: (1) към редовните посетители на блога, които го следят поне от година, и (2) към посетителите, които го знаят отскоро, но го намират за интересен и смятат да го четат в бъдеще.

Преди молбата - кратко разяснение.

Проектът "Черничево" има три основни предназначения.

Първото е да служи като инструмент за систематизиране на информацията за селото. Всеки нов постинг бележи някое новооткрито знание и така върви един процес на постоянно обогатяване и развитие.

Второто е да помогне за обединяването на хората с общ корен от Черничево, да популяризира селото сред неговите потомци, да предостави на хората с черничевско потекло повече данни за съдбата, приносите, традициите на селото. За това отскоро ни помага и групата във Facebook.

Третото е да създаде модел за краеведски блог. "Черничево" може да поощри и други ентусиасти да изследват своите родни места, да търсят и запазват историческата памет, да се обединяват (поне виртуално) по землячески признак. По подобие на нашия, възникнаха още два блога: Проглед и Момина църква.

Повод да се обърна сега с молба към двете категории читатели стана последната ми статия ("Отделянето на Черничево от Цариградската патриатршия"). След като я публикувах, се замислих за подхода, по който представям информацията в блога. "Черничево" не е масов блог - той е блог за ценители. За мен е важно редовните ми читатели да кажат какъв начин на писане харесват. Аз не съм Юнг или Стайнбек (за съжаление), нито Карбовски или Явор Дачков (за щастие). Любител съм, без претенции да ставам писател... обаче!... непретенциозно държа написаното от мен да е и полезно, и приятно за четене. Все пак... защо да мъча хората с изсилени и нескопосани текстове?!

Ето защо Ви моля да разгледате анкетата (най-горе в лявата колона на блога) и да отговорите. Ще ви бъда признателен също така, ако в коментари под този постинг ми дадете обратна връзка:

Кои статии са добре написани (и какво по-точно Ви харесва)? Кои статии не са добре написани (какво по-точно не Ви харесва)? Спокойно можете да цитирате изрази, за да илюстрирате мнението си. Спокойно можете да споделите чувствата (приятни или не), които даден текст е предизвикал у Вас. Ако някъде сте си казали "Ей, колко яко!" - кое е това. Ако някъде има недостатък - как може да се поправи и т.н. Какво е добре да използвам като похват и от какво да страня в бъдеще?

Искам статиите ми тук, освен информативни, да са увлекателни като четиво. Вие, редовните посетители на блога, го заслужавате!

Заповядайте на коментарите! :-)

25 октомври 2009

Отделянето на Черничево от Цариградската патриаршия

автор: Georgi Stankov

Манастирът "Св.св.Константин и Елена"
(снимката е взета от блога на Николай Ганчев)

Лятото на 1889-а беше горещо и сухо.

А насред лято, край Лъджа ставаше голям събор. От Драбишна и Арнауткьой, от Папазкьой и Мандрица, от Горно и Долно Суванли, чак от Аврен и Дутли идеха съборяни в манастира "Св.св. Константин и Елена." Водеха каруци, натоварени с дарове за храма, тук-там с вързани жертвени животни, пък и с деца, накачулени върху вързопите.

Край стария манастир се събраха хиляди. - Ей, кумец, доживяхме да се видим, обаждаше се някой и прегръщаше стар познайник. Как е по вас? - Лошо, рапката изсъхна. А у вас?

Наблизо се събираха ергени, остригани, обръснати и пременени като за сватба. Пъчеха гърди, смееха се силно и поглеждаха към момичките под стария орех. А те, докарани с новите сегя, с бели тестемели и шарени престилки, ги одумваха и се кискаха.

По едно време тълпата се смълча, поразмърда се и в отворената пролука се почви митрополитът на Ортакьой. Беше едър, охранен и червендалест, а очите му - малки, скрити в лицето му...

- Владиката! Сух Мустак, като беше на воденицата в Суванли, чул, че много грозно думал. - Вярно е. Грозно дума, грозно поглява. Който не разбира гръцки, го навиква. - И тоя ли... Отде се вземат все такива?

Без да поздрави никого, владиката тръгна през множеството. Зад него вървяха гръцките свещеници от Лъджата, даже от Димотика беше дошъл един. 12 души. Митрополитът извади светата книга и започна богослужението на поляната пред манастира. Четеше на гръцки. Гласът му беше силен и огласяше околността. Съборяните не го разбираха, но се прекръстваха, смирено навели глави и от време на време припяваха "Кирие Елейсон". Като дойде ред на поучителното му слово, владиката вдигна поглед от книгата, огледа строго множеството и рече:

- Братя и сестри, благословени християни, а слушайте и вие, българи!

Прекъснаха го недоволни гласове. Богомолец от Драбишна се провикна: Като сме българи, не сме ли и ние християни! Тълпата се разбуни, а владиката я смъмри: Не говорете, а слушайте, като ви се говори!

Но хората не искаха да слушат. И на гръцки само ще ми пее, развика се някой, ние не щем гръцки. Затова ли му носиме дарове, а той да ни хули?

Драбишненци първи обърнаха гръб на владиката и почнаха да се уговарят. После се обърнаха към арнауткьойци: Да се махаме от тук! Тия ни нямат за хора! Да излезем от гръцката патриаршия! Да пишем до българския владика в Одрин!

И съборът се разтури. Множеството, което беше все от българи, напусна негодуващо манастира. Владиката им викаше сърдито. Дракул с дракул! - пустоса го една буля. Останаха няколкостотин гръцки богомолци.

Съборяните от българските села си тръгнаха обратно. За няколко дни събраха подписи от съселяните си под заявления, че искат да преминат към Екзархията и ги изпратиха в Одринската българска митрополия.

Горещо и сухо беше лятото, но след една неделя заваля дъжд. Раззелени се пак гората, повя вятър и птиците запяха. А в българските черкви в Източните Родопи се запя на български.


*************************************************************
Исторически контекст:

През по-голямата част от историята си, християните в Черничево били под върховенството на Вселенската патриаршия в Константинопол. Политическите обстоятелства определяли в чий диоцез е селото. През Средновековието Българското царство и Ромейската империя си оспорвали Тракия и Родопите. При управлението на княз Борис I, цар Симеон I Велики и цар Петър I, родопските християни - преимуществено българи - били в състава на автокефалната българска църква. Тогава и богослуженията, и свещените кнги, били на народния език. Така е било и при управлението на династията Асеневци - при цар Калоян, деспот Слав и цар Иван Асен. През повечето от Средните векове, обаче, черничевци, както и останалите родопчани, били ръководени от духовници от клира на Патриаршията в Константинипол (Цариград).

В рамките на османската империя, Черничево и Родопите също били под юрисдикцията на Константинополсия патриарх. Гръцките духовници традиционно имали високомерно отношение към българското си паство, което било и бедно, и неграмотно. Така нашите деди живели под двойна дискриминация: (1) от страна на теократичната мюсюлманска държава, защото са християни, и (2) от страна на Константинополската патриаршия - защото са българи.

През турското иго югоизточната част на Родопите била в състава на Лютицката (Литицка) митрополия. По-рано там бил средновековният град Лютица с прекрасната крепост, днес известна като Мраморният град. Турците преименували Лютица на Лъджа, но селището си останало духовен център и седалище на митрополит. Вероятно митрополията съществувала, за да обхване християнските селища в земите на унищожения административен и религиозен център Перперикон - като Дарец, - както и селата, които били твърде далеч от другия митрополитски център Димотика на запад - като Дутли и Аврен - и на север - като Урумкьой (дн.Ефрем) и Козлуджа (дн.Орешец). През втората половина на 19в. митрополията се преместила от Лъджа (Лютица) в поразрасналия се Ортакьой (дн.Ивайловград).

Разказът как източнородопските християнски села се отрекли от гръцката патриаршия е публикуван в книгата на Христо Караманджуков "Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало, съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение", на стр.234.

Повод за разбунването на българите дал надменният гръцки владика, който буквално казал "Благословени християни, слушайте и вие, българи". Това предизвикало голямо възмущение сред съборяните, мнозинството от които били именно българи. Жителите на с.Драбишна първи на място съставили заявление за присъдиняването си към Екзархията. Голям успех за църковното дело било, че и жителите на Арнауткьой (днес с.Гугутка), преди под силно гръцко влияние, също се отказали от патриаршията. В същата година в духовната борба се включили селата Дутли (Черничево) и Аврен. Свидетел на събитията край манастира бил авренецът Георги Стоянов - тогава ученик в Одринската българска мъжка гимназия. По-късно, като свещеник в гр.Кърджали, той споделил спомените си с Караманджуков и благодарение на него те стигат до нас.

Ето как през 1889г. християните от Черничево и други източнородопски села влязоха в голямото семейство на Българската екзархия, заедно с братята си от Охрид до Черно море.
--------------
Използвани източници:
  • Караманджуков, Хр., "Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало, съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение", издание на Тракийския Върховен Изпълнителен Комитет, София, печатница Б.А.Кожухаров, 1934, стр, 234.
  • Примовски, Ан., "Ивайловград", в сп."Родопи", бр.7-8 от 1966г., стр.49.
*************************************************************

LinkWithin

Blog Widget by LinkWithin