Бабината торбичка

автор: Georgi Stankov

Баба ми Стойка била жена сръчна и с богато въображение. И като много други родопчанки, въплътили в багри своите радости, надежди и любов, баба ми тъкала на стан. Какви черги са излезли изпод отрудените хубави й ръце! И какви престилки!
А тази бабина торбичка, която краси една от стаите вкъщи? Каквото и да кажа, все ще е малко. Съчетание на цветове, красота и хармония, които пълнят очите и душата. Виж как буйният огън на оранжевото е укротен от черните и бежовите конци. Като я погледнеш, торбата те топли и милва, но не те изгаря и дразни. А цялата торба е обримчена с винено и оранжево, което още веднъж показва, че едно от важните неща в тъкането е да "натъкмиш" шарките. Ей такива са черничевци открай време - може да са били бедни и да са живели в немотия, но винаги са с усет за хубавото.
Майсторица е била баба ми Стойка, буля Станковица, както още е помнят и назовават в Черничево...
И още една особеност. Торбата е направена така, че да се носи на гръб. Има две презрамки, които позволяват да се надене като раница и какъвто и товар да си сложил вътре, ръцете ти са свободни. Умно, а? А пък после някои хора ми се чудят, че съм бил черничевски патриот...

Експонати от Черничево в градския музей на Крумовград

автор: Georgi Stankov

Попадна ми една малка книжка от 1974г., наречена просто "Музейна сбирка Крумовград". Тя накратко разказва историята на района и представя по-важните археологически находки, съхранявани в музея на Крумовград. Автор на текста е известният по онова време археолог Иван Балкански.
В книгата са отпечатани снимки на експонати от крумовградския край, включително и от Черничево, включени в експозицията на музея и разкриващи материалната му култура от древността до средата на XXв.
Добре представена е епохата на Средновековието. Например може да се видят монети от една голяма находка от общо 40 сребърни монети от времето на българския цар Иван Александър и сина му Михаил, намерени в старото Градище. Днес съкровището се съхранява в Археологическия музей в София, но все пак са оставени няколко монети, които да напомнят, че са открити в района на Черничево. Сред находките от Средните векове, които са в каталога на сбирката, също така може да се видят глинени питоси, намерени в средновековното селище на два километра северозападно от селото, както бронзови накити от средновековния некропол, известен като "Дунино гробе" /да си спомним, че старото име на селото е Дуня!/.
За любителите на етнографията ще са интересни женските носии от Черничево.
Девойката вляво е облечена в лятната носия, назована "сая" /или още "сеге"/. Девойката отдясно е облечена пък в зимната носия - "гриш", който се прави от вълна. И двете носии са украсени с везмо. Чорапите са с водоравни шарки, а престилката към зимното облекло с топлите си цветове на квадрати ми напомня за престилките в Средните Родопи.
От леля Мария Габрова, родена през 1933г., която сега живее в Хасково, разбрах че в дясно на снимката е нейната по-малка сестра - Пенка Гинева Кьосева /по мъж Енчева/, родена през 1944г. и дългогодишна учителка в Пловдив. Пременената със саята вляво се казва Вълка.

- - - - -
Бележки, извадени от съдържанието на книгата:
* Музейната сбирка на Крумовград е открита на 24 юли 1971г.
* Питосът е голяма керамична делва с конусовидно дъно, служеща за съхраняване на жито и други храни. Единият питос, намерен в Черничево, е висок 100см., с диаметър на дъното 11см., и на отвора 38см. Другият е висок 120см., дъното му е широко 10см., а устието - 60см.
* Гробовете в средновековния некропол "Дунино гробе" са с разположение изток - запад, датирани са от XII-XIIIв. от р.Хр.

Вратата на мълчанието

автор: Georgi Stankov

Днес е Денят на Ботев. В този ден почитаме загиналите за свободата герои, паднали в битка. Но наред с тях, много от мъчениците на българската свобода не бяха бунтовници, революционери, хъшове или комити. През петте века иго десетки и стотици хиляди мирни жители паднаха като свидна жертва на освобождението ни.

И в този момент, заедно с целия български народ, потомците на черничевци също почитаме нашите свидни покойници, които станаха курбан на българската свобода.

България изплати свободата си с кръвта на изкланите в Батак през 1876г. и Стара Загора през 1877г. Родопа изкупи свободата си с кръвта на мъчениците от родопските села. Черничево, Гугутка, Аврен, Хухла, Покрован, Ятаджик. Илиева нива - това са имена, скъпи за всички нас, потомците на източнородопските българи.

Вратата в къщата на Толоеви

През лятото на 1913г., при злощастното Разорение на тракийските българи, 20% от християните в Черничево са избити с нож, брадва и куршум. Най-старият е Славил Дяков на 80г., най-малките са няколко деца по на 1 годинка, сред тях чичото на баща ми - Павел. Свидетелство за онези страшни дни е една врата в стария родов дом на Толоеви. Тази врата е на повече от сто години, а самата къща на рода Толоеви е сред най-старите постройки в селото, наред с църквата "Св.Атанасий", която тази година навършва 160 години.

Красива врата, оригинална и стилна. Но не за красотата й ще ви говоря тук. Вгледайте се!

Вратата е насечена. Тя носи следите от ножовете на башибозуците. В стаята, зад нея, били скрити жени и деца, а отвън разлютените нападатели напирали. Башибозуци -  лицето на смъртта и безчестието. В този момент част от черничевските мъже се появили и отблъснали нападателите... Над 90 други селяни обаче загинали...

Пред тази врата - мълчалив свидетел на едновремешните ужаси, може само да се мълчи. А тя шепне. За сподавания плач на децата, за бързо туптящите сърца на момите, за безсилно преплетените пръсти на стариците. Без думи тя казва всичко!


Фотография: Стефан Стоянов, Кърджали

Една самодивска чешмичка

автор: Georgi Stankov

В преходния живот много хора таят надежда... да оставят след себе си нещо, което ще съществува, дори когато тях ги няма. Повечето го правят безкористно, без егоистичния гъдел да бъдат тачени и прочути. Правят го от чувство за приемственост и от желание да предадат на поколенията потомци завета, който са наследили от предците си. Родопските българи садят дървета и градят чешми.
Тази наша традиция повелява да сториш добро на странника, да напоиш жадния и да нахраниш гладния. Навярно затова в целия този край е пълно с чешми и вризове...

Снимката, която виждате, ми беше изпратена от Стефан Димов Стоянов от Кърджали. Чешмата е построена от баща му Димо, който е потъмък на стария черничевски род Толоеви и днес също живее в Кърджали.
"Тя е на едно място, което се нарича Басамаклията - разказва Стефан Стоянов, - на около час и половина пеша от селото, надолу по реката. На това място баща ми се бил зарекъл много отдавна да направи чешма и накрая успя. Мястото наистина е прекрасно, а чешмичката е каменна, след това тя обрасна с мъх и прилича на неръкотворна."
Чешмата на рода Толоеви е изградена през 1988г. Ако някой ден посетите Черничево, слезте по Бяла река и я потърсете. Чешмичката като че ли е излязла от вълшебна приказка! Наведете се, отпийте от рукналата струя и благословете непознатия строител!

ОМАЧ - едно вкусно ястие от Черничево

автор: Georgi Stankov

От незапомнени времена в Черничево се готвят чудно вкусни ястия. Благодарение на тях, в селото са расли здрави и силни момци, а момите ставали хубави и чевръсти! Една такава гозба, незаслужено останала неизвестна за днешното глобално общество, е наречена "омач". Нека поправим неправдата и заедно сготвим един омач! 

Ето как се прави омач за 4 души.

Необходими продукти: една глава лук, четири лъжици брашно, мазнина /олио, зехтин, масло - по избор/, една чаена лъжица червен пипер, една една чаена лъжичка сол.

Една голяма глава лук се нарязва и се задушава с малко мазнина. Оставете лука на огъня, докато започне да пожълтява.

Ако предпочитате по-силен вкус, вдигнете капака, за да може лукът да се позапържи и да стане златисто-кафяв на цвят. Тогава добавете към него лъжичка червен пипер и разбъркайте.

Веднага след червения пипер, налейте литър вода и подправете със сол на вкус.

Докато лукът се е задушава /запържва/, в един по-широк и плитък съд се слагат 4 големи супени лъжици брашно. В купчинката брашно се прави дупка и в него се добавя една лъжица вода. Брашното се омачква /от тук вероятно идва и името "омач"/, докато стане на малки полусухи-полутестени парченца - като големи трохи.

Ето и един поглед по-отблизо:

Също така, брашното може и да се трие с ръце /затова, доколкото съм чувал, в някои краища на България това ядене се казва "триеница"/.

Накрая добре омачканото и натрито брашънце трябва да изглежда така:

И така, докато сме приготвяли брашното, на огъня е завряла водата с лука и червения пипер. Добавяме брашното, разбъркваме и оставяме да поври 10-15 минути. След това омачът се сваля от огъня, насипва се в купички и се яде, докато е топъл. Може и с хлебец. Варенето на тесто не е изключение в световната кулинарна история, но важното е, че благодарение на черничевския омач България се нарежда до страни като Италия и древна Палестина.  

Крайният резултат е такъв:

По принцип омачът е постно ястие, но ако обичате блажно, може да импровизирате. Например при задушаването на лука може да се използва масло вместо олио или зехтин. Също така, когато яденето е готово и насипано в купичка, доста му отива и малко натрошено сирене. Всичко е въпрос на личен вкус. Да ви е сладко!

За приготвянето на този вкусен черничевски омач ми помогнаха баща ми Ангел и майка ми Петронка.