Georgi Stankov

15 март 2008

За това как един латински крал поискал да завладее българските земи, но вместо това загубил главата си и кралството си

автор: Georgi Stankov

Българите в Родопите много пъти с гордост са заявявали своето българско чувство и принадлежността си към Родината. Един от случаите, в които жителите на Южните Родопи са подкрепили своята страна и народ, е по време на българо-латинската война, водена от цар Калоян.



През пролетта на 1201 година Западна Европа била обзета от трескаво вълнение. По призива на папа Инокентий III за освобождение на Светите земи и гроба Господен, хиляди кръстоносци от днешните Франция, Италия и Фландрия се стекли за нов поход на изток. Водач на този Четвърти поред кръстоносен поход станал авторитетният Бонифаций, маркиз на Монферат. Той бил, по думите на съвременника му Вилардуен, един от най-добрите рицари на света.

На картината - избирането на Бонифаций за лидер на кръстоносната войска. Обърнете внимание на червено-белия флаг - това е знамето на маркизите Монферат

Походът започнал през 1202г. Скоро излезли наяве скритите приоритети на кръстоносците. Те забравили за какво са тръгнали и водени от разни кроежи и алчност, започнали война с Ромейската империя - Византия. На 12 април 1204г. превзели Константинопол - столицата на света, вторият Рим. И създали своя държава - Латинската империя.
За няколко месеца мощната латинска армия завладяла Тракия, Епир, Тесалия, Южна Македония, Пелопонес и егейските острови. Очаквало се, че Бонифаций Монфератски ще стане император на новата държава, но отново тънките задкулисни сметки на някои рицари за власт и богатство объркали плановете. Старият венецианският дож Енрико Дандоло имал други намерения и успял да наложи младия граф Балдуин Фландърски за владетел на империята. Бонифаций се задоволил с титлата "крал на Солун".

На картината - превземането на Цариград, миниатюра от 13в., неизвестен автор

Българският цар Калоян първом опитал с добро да се спогоди с латинците. Някъде в Тракия той се срещнал с видния рицар Пиер дьо Брашо и предложил да се разберат човешки и да сключат договор. Нямало резултат. После царят проводил пратеничество, което също предложило мир и приятелство. Рицарите обаче имали други мисли в главите си. Вашият господар е незаконен владетел, казали те на пратениците, защото е бунтовник и е отнел земя от ромеите насилствено, с бунт. Сега ние владеем Константинополската империя и нейните бивши владения също ни се полагат.
Калоян отговорил с достойнство, че владее земите си с по-голямо право, отколкото те владеят Константинопол; защото той освободил земята, която неговите предци били загубили, а те завладели Константинопол, който дори най-малко не им принадлежал.
През ноември 1204г. българският цар в писмо предупредил и папа Инокентий III: "За латинците, които навлязоха в Константинопол, съобщавам на ваша светлост да им пишете да стоят далече от моето царство - така моето царство няма да им стори никакво зло".
Думите на Калоян са показателни - в тях е есенцията на българщината през вековете: "Чуждата земя не щем, своята не ще дадем!"
Така или иначе, българите осъзнавали, че с новите съседи няма да се разберат като хора.

И войната започнала.

На 14 април 1205г., една година след като тържествувала в превзетия и ограбен Цариград, кръстоносната армия била разбита при Одрин. През юни 1205г. последвала нова българска победа при Сяр. На 31 януари 1206г. българите победили кръстоносците и при Русион. При едно кратко сражение през февруари 1206г. край Родосто, венецианците панически избягали. Тракия, Южна Македония и Северните Родопи били освободени, като оцелял само един латински отряд, който доста месеци стоял обсаден в Станимака /Асеновград/. През цялата следваща година имало множество маневри и преследвания между българи и латинци, но така и не се стигнало до решително сражение.
(Гербът с трите лъва е български герб, а гербът с кръстовете е на латинската империя)

И сега идва ред да разкажем за славните подвизи на южнородопските българи в тази война.Във войната латинците понесли тежки загуби. Загубили императора си Балдуин, стотици рицари, хиляди войници. Загубили и престижа си. Трябвало да се направи ответен удар срещу българите.
Към края на лятото на 1207г. солунският крал Бонифаций Монфератски изпратил вестители до император Анри Фландърски - новият господар на Константинопол.
Солунският крал предложил на цариградския император заедно със свитите си да се срещнат на реката, течаща край Кипсела. Двамата владетели прекарали два хубави дни, с трабадури и поети. Поговорили си за семействата си и роднините си, радвали се на изискана рицарска компания, която явно им липсвала в дивите балкански земи, пълни с опасни и невъзпитани български селяци. На раздяла Бонифаций и Анри се договорили през октомври да се срещнат с целите си войски и да се насочат към Одрин, за да нападнат Калоян.
Бонифаций замислял да завладее българските земи... Да, но си направил сметката без кръчмар. Родопчани не били съгласни с него.
Връщайки се към своите владения, Бонифаций отишъл в град Месинопол /в развалини край днешния Комотини, или Гюмюрджина/, където останал пет дни. След това местните гърци помолили маркиза да се насочи на север, към Месинополската планина /днес Гюмюрджински снежник/, намираща се на един ден път от града. Каква е била целта на похода, не е известно, но като се знае вечната любов на гърците към българите, може да предположим, че е бил наказателна акция против непокорните и твърдоглави българи.
Маркизът навлязъл в Южните Родопи. Летописецът Вилардуен не споделя с нас какво са правили кръстоносците в българските села. Когато решили да си тръгват към Месинопол, обаче, "местните българи" се събрали и нападнали отряда им. От всички страни към латините се посипали стрели и копия. Както подобава на един доблестен рицар, Бонифаций се нахвърлил върху нападателите, но нашите не отстъпили. Българите устояли на облечените в желязо рицари. В боя една стрела ранила Бонифаций под плешката и той започнал да губи кръв. При тази гледка хората му загубили дух и се обезсърчили, а българите атакували още по-мощно. За да спасят живота си, повечето от уплашените латинци изоставили ранения си водач, както и честта си на бойното поле. Само неколцина останали с него и били убити.
Това се случило на 4 септември , лето господне 1207-мо.
Главата на Бонифаций, маркиз Монфератски и крал на Солун, сюзерен на константинополския император Анри, била отсечена и изпратена от родопчани на българския цар Йоаница /Калоян/.

Заключение:
Тази история свидетелства за здравия народностен дух на "местните българи", живеещи около Гюмюрджински снежник, в Южните Родопи. Най-вероятно това са били обикновени селяни - овчари и ловци, които се събрали като народно опълчение, за да дадат отпор на чуждоземния нашественик.
През средновековието трима чуждоземни владетели - нашественици са намерили смъртта си по нашите земи. Първият е ромейският император Никифор Геник - същият, който в Плиска газил малки деца с рала, и чиято глава после Крум Страшни направил на чаша. Вторият е император Балдуин Фландърски - надменният рицар, който не искал мир с българите и затова свършил живота си като Калоянов пленник в Търново. Третият е крал Бонифаций Монфератски, който бил надвит от българските селяни в Родопите. Дори само заради този факт, трябва да отдадем заслуженото на родопчани!
За Бонифаций още приживе били писани сонети и възхвали. Прославен е в писма и спомени на хората от неговия антураж. Например провансалският трабадур Rembo de Vaqueiras доста добре си преживявял покрай него, посвещавайки му стихове и песни.

(на картината вляво - поетът Рембо, който живял в двора на Бонифаций и се препитавал като негов придворен трабадур)


А за българите, с които се е бил, никой нищо не е писал. Не се знае от кои села са били, не е известно и кой ги е предвождал. Знаем, че преди това дълго време /близо 130 години/ нашите в Южните Родопи не били част от българската държава. Управлявали ги чужди хора, ромеи, които надменно ги назовавали с грозни и презрителни епитети. Присмивали им се, че миришат на овча кожа и че са безписмени. Но те пазели рода си и знаели на чия страна са. И го показали в най-точния момент. Осем века по-късно, в днешните модерни времена, има на какво да се научим от тях, нали?
Това писание е в тяхна памет!


Използван източник: електронното издание на мемоарите
Завладяването на Константинопол от френския летописец и участник в събитията Жофроа дьо Вилардуен.

Картините са взети от англоезичната Уикипедия.

03 февруари 2008

Два спомена и една перспектива за Черничево от Кирил Капустин

Представих ви чудесните фотографии, които г-н Кирил Капустин е направил и публикувал в сайта Images from Bulgaria през лятото на 2006г. Днес той разказва пред читателите на блога "Черничево" спомените си от двете си посещения в селото, както и виждането си за неговото развитие.

Спомени за Черничево:

Обичам Родопите още от дете. Всяка моя ваканция минаваше в Крумовград - имам баба там. Вече нямам летни ваканции, но при всеки удобен случай ходя до Крумовград, за да си почина от лудницата тук... :)

1996г.
В Черничево попаднах за първи път през далечната 1996 година. Тогава с един мой приятел от Крумовград - казваше се Руси - решихме за разнообразие да се включим в бригада на горското стопанство за маркиране на дърветата за подборна сеч в граничната зона до с.Черничево. Работата се състоеше да тичаме от дърво до дърво и с блажна боя да рисуваме "Х"-ове с чертички на почти всяко дърво. Това ставаше под зоркия контрол на двама горски пазачи. От време на време попадахме на табелки с надпис "ВНИМАНИЕ: МИНИ!" /все пак работихме зад кльона/, но според горските всичко беше наред, защото мините "отдавна са изгърмели - те кат' минат прасетата и ги вдигат". Както и да е, все още разполагам с всичките си крайници.
С Руси живяхме в сградата на горското в селото, до площада. Имахме си касетофон тип "лего" /купчинка ел.части, които като се наредят и почват да свирят/ и 2 касетки с "Хиподил" - какво повече му трябва на чов
ек... В стаята ни нощуваше и колония прилепи, които оакваха целия под, а самите те оставаха чисти. Я опитайте Вие така надолу с главата, де? Как го правеха - това си остава загадка за мен и до ден днешен.
В селото се запознах с много интересни хора. Дали обаче заради злоупотребата с алкохол в местната дискотека - гараж, или просто заради многото изминали години, не мога да си спомня нито едно име. Въпреки това добре си спомням за две момчета от Крумовград - единият живееше в къща точно до пощата и май учеше в спортно училище в Кърджали - гребната им база. Другият беше с избит преден зъб и условна присъда за опит за убийство или побой. Може и за двете. :)

2006г.
Второто ми ходене до селото бе точно след 10 години - практически на същата дата, но през 2006г. Бяхме двамата с приятелката ми Ели, отидохме с кола. Нямах проблем с намирането на селото - все пак ходил съм вече там, макар и преди години, макар и с морска болест по завоите... Направи ми впечатление, че селото е много пусто и някак "мъртво". Времето е спряло, нещата не са се променили, просто сградите са станали по-разрушени. Нямяхме водач и затова обикаляхме сами наоколо. Исках да снимам вътре в някоя от изоставените къщи, но ми беше неудобно.

Перспективи

Мисля, че точно в това "спряло време" в селото се крие и потенциала му.
На хората все повече и повече ще им писва от лъскави курорти, претъпкани плажове и т.н. Все повече хора ще търсят друг вид туризъм - етно или селскостопански туризъм. Чужденци са готови да плащат много пари, само за да попаднат на място, където да докоснат наистина дивата природа или видят определен вид растение/животно. Има хора, готови да дадат пари. Въпросът е обаче, има ли хора от селото, готови да ги вземат? Ако отговорът е "да", тогава:
- има ли място, където туристите да отседнат в селото? Лукс не е необходим, достатъчни са елементарни жизнени условия - стая с легло, баня, ресторант /механа/...
- Има ли кой да се грижи за тях? Ако туристът си тръгне щастлив - сигурно е, че пак ще се върне, а и ще доведе други. Професията на човека тук се нарича "аниматор".
- Какво ще предложим на посетителите? Например - идват 4 човека за 3 дни - каква е програмата за тези 3 дни?

- Каква реклама ще се прави на възможностите за туризъм в селото?


Благодаря на Кирил Капустин, че отдели от времето си, за да направи този банер "Черничево" (88х31 пискела), който всеки желаещ ще може да постави на своята уеб страница!

Блог "Черничево" е готов да публикува спомените на всеки местен жител или гост на селото, който желае да ги сподели с читателите.

28 януари 2008

Продава се заставата в Хамбардере

автор: Georgi Stankov

Заставата в Хамбардере се продава! Това става ясно от обявите в сайтовете за имоти в интернет. След няколкогодишно изоставяне, едно от наследствата от епохата на социализма в нашия край може би скоро ще се сдобие с нов собственик. Заставата представлява комплекс от сгради, разположени в красива местност само на 7-8км. източно от селото. По-долу публикувам съдържанието на обявата за продажбата на прочутата застава "Хамбардере":

Цена: 259 000 евро
Цена/кв.м.:
26 евро
Квадратура: 10 000кв.м.

Плътност: 30%
Кинт: 1.2
Кота корниз: 10

Атрактивен имот със статут на "Вилно селище за ловен туризъм", подходящо за развитието на ловен и риболо
вен туризъм в района на Източни Родопи. В непосредствена близост до Гърция, обграден от Държавно едродивечово стопанство 4530 хектара и множество язовири. Възможно финансиране по Програми на ЕС от Министерството на земеделието и продоволствията, МРРБ, МОСВ, МТСП.
Локация:
Имотът се намира на 30км. от Крумовград, 45 км. от Граничния пунк за Гърция - Ивайловград и 60км. от Маказа. На 20км. се намира с.Аврен, където предстои да бъде изграден през 2008г. КПП з Гърция.
Забележителности:
- Резерват за белоглав лешояд "Студен кладенец" - 30км.;
- Паметници на културата "Армира" и "Лютица";
- Тракийските археологични комплекси "Перперикон" и "Татул" - 60км.;
- Язовирите "Кърджали" и "Студен кладенец" - 50км.;
- Язовир "Ивайловград" - 40км.;
- Бяло море - Гърция - 90км.
Дейности:
- Ловен и риболовен туризъм - в района се намира Държавно едродивечово стопанство 4530 хектара;
- Рекреационен туризъм;
- Конна езда;
- Фотосафари;
- Селскостопанска дейност /ферма за овце, крави, щрауси и др./.
Описание:
Имотът е в регулация със статут на Ловно вилно селище, върху който има изградени 6 масивни постройки, с обща застроени площ от 920кв.м., които са разположени върху 10000кв.м. земя;
- два склада 80кв.м.;
- гараж с две клетки 88кв.м.;
- външна тоалетна 15кв.м.;
- жилищна сграда 132кв.м., състояща се от два двустайни апартамента с кухни и един едностаен с два санитарна възела и една баня;
- клуб склад 138кв.м.;
- административна сграда 472кв.м. и един полуподземен етаж 60кв.м. - състояща се от 12 стаи, голям коридор, столова с кухня, баня, тоалетна и сушилна.
До имота минава асфалтов път, водещ към двата гранични пункта Маказа и Ивайловград. В близост има два микроязовира и малка река, подходящи за риболов. Така също на 100м. разположено и едно от многото "чакала" за обстрел на едър дивеч /диви прасета, елени, лисици, зайци, пернат дивеч, вълци и др./.

Може да допълним още, че освен всички изброени забележителности, в Хамбардере има и множество долмени. Ето тук съм писал за тях. А на възвишението Църквище има останки от основите на средновековна църква, както и от некропол.
Разбира се, продажбата на заставата отваря една доста по-обширна тема - за бъдещото развитие на района. Изглежда екологичният туризъм в момента е като че ли единствената надежда за инвестиции в Черничево. Тютюнът може и да е средство за препитание, но истината е, че на все повече млади хора вече не им се работи такава работа. Всеки търси други възможности за реализация. А Черничево има ресурси да развива екологичен, селски, ловен и както щете го наречете туризъм - Бяла река например е едно прекрасно място! Ами околните върхове и бърчини!
Дано с продажбата на заставата да се открият и нови работни места за хората от Черничево!

25 януари 2008

Свободни снимки на Черничево от Кирил Капустин

автор: Georgi Stankov

Един български фотограф, роден в Беларус - Кирил Капустин - откри и запечата красотата на Черничево и споделя снимките си с всеки, който пожелае да ги разгледа. В сайта Images from Bulgaria ще откриете прекрасни фотографии на нашето село. Само трябва да напишете в търсачката на сайта ключовата дума "Черничево". Също можете да изберете Албумите на регион Кърджали и там сред другите албуми от областта, също ще срещнете "Черничево".
Можете да използвате снимките свободно, дори и за комерсиални цели. Необходимо е само да цитирате името на автора и да посочите адреса на сайта.
Честно казано, освен радостта, при вида на снимките изпитах и едно малко тъжно чувство. Черничево е невероятно място, с хубава природа и изключително добри, работливи и почтени жители. Било е многолюдно село, правили са се събори за чудо и приказ, улиците са се огласяли от смеха и песните на младежите, но днес не е така. Много къщи бавно гинат и отнасят със себе си спомена за отминалите времена, за надеждите, мъките и мечтите на хората, които са се раждали и умирали в тях. Това още повече ме мотивира да продължа с усилията си за запазване на нашето общо черничевско наследство. Хората, които са били преди нас, го заслужават.

Ще се радвам, ако разгледате снимките на г-н Капустин и ако коментирате тук някои от тях!

09 декември 2007

В памет на Младен Калеев

автор: Georgi Stankov

В една от предишните публикации видях коментар от г-н Колев, който е служил в застава "Младен Калеев" в началото на 70-те години на 20в. Все още на входа на Черничево стои ръждясалата табела с надпис "Тук всяка къща е застава и всеки жител - граничар"[1]. Което си е вярно, защото в началото на 50-те години гръцките диверсанти няколко пъти са прониквали на територията на страната или пък са се опитвали да установят контакт с местните жители - естествено, не за да защитават демокрацията, защото самата Гърция по това време съвсем не е била демократична страна.

Това ме мотивира да публикувам снимките на паметника, издигнат в чест на лейтенант Младен Калеев близо до селото. От това, което съм чувал, Младен Георгиев Калеев е роден в с.Рогозен, Врачанско, в Северна България. Бил е партизанин през 40-те години, а  когато БКП взема властта, станал граничар и комадир на граничната застава в Черничево. Понеже бил семеен, със съпругата си живеели при дядо и баба (колко пъти съм влизал в тяхната стая). Баща ми си спомня, че наричал качамака "мамалига" (влашка дума, която използват северняците). Броени дни преди да загине, в Крумовград се родила единствената му дъщеря - Зоя. В този момент л-т Калеев бил в по служба в близкото село Аврен (там било комендантството на няколкото околни застави, но командирът излязъл в отпуска и се налагало Калеев да го замества) и веднага, щом се освободил и се върнал в Черничево, влязъл в "хоремаг"-а и почерпил всички. Казал: "Кой каквото е пил дотука, нищо да не плаща - аз плащам. И кой каквото ще си поръчва - пак на моята сметка!" Радостта му била голяма, защото преди това около 12 години с жена му били семейство, но нямали деца.

Няколко дни по-късно загинал в престрелка с гръцки диверсанти. Те влезли на няколко километра в нашата територия, което си било явна провокация. Когато местни овчари докладвали на Калеев за диверантите, той тръгнал с няколко войници да ги открие и задържи. В едно длче близо до Бяла река попаднали в гръцката засада и започнали ожесточена престрелка. Един диверсант, качен на дърво, уцелил командира и той загинал на място. Младен Калеев е погребан в родния си край.

По-късно вдовицата на кап.Калеев посещавала Черничево - минели се, не минели няколко години и отивала да види познатите си черничевци там, като не пропускала да посети и хазяите и да влезе стаичката - тяхното последно семейно глездо, в което заченали и дъщеря си, ... Какво ли й е било на сърцето, когато влизала в тази стаичка?

Черничевци уважавали Калеев като човек и командир, а гибелта му прибавила и допълнителна светлина около личността му. В духа на идеологизмите от "Студената война", в него управляващите видели добър пример модел за младежите: комунист, герой, добър човек. Така заставата получила неговото име. Цели 4 паметни знака е имало в негова чест: плоча на лобното му място в деренцето, друга плоча край пътя към селото (на снимките), голям бюст пред новото училище и барелеф на фасадата заставата (вече липсва). Неслучайно и селският събор от онова време се провежда около датата на неговата смърт. Иначе по-рано черничевци са правели два събора, според вероизповеданието - на Гергьовден и на Байряма.[2]

Според спомените на баща ми, загинал е на около 40-годишна възраст.
Снимките, които съм правил на паметника, са две. На едната в гръб е баща ми, който оставя диво цвете на паметната плоча. Надписът гласи: "Тук на 21.8.1952 година при изпълнение на служебния си дълг загинаха в жесток бой с враговете на НРБ граничарите: лейтенант Младен Георгиев Калеев и редника Илия Райков Русев". Баща ми обясни, че всъщност лобното им място е на около километър навътре в гората, където също има паметна плоча. Загиналият млад войник Илия Русев е родом от с.Крум, Димитровградско. (Допълнение от 27.08.2011г.: След дискусия в секцията за коментари допълвам, че е по-вероятно името на Русев да е сгрешено на паметника. Изглежда, че имената му са Илия Стоянов Русев).
Днес дъщерята на лейтенант Младен Георгиев Калеев - Зоя живее и работи в София, където е учител по физическо възпитание в 8 СОУ.

--------------------------------------
Допълнение от 17.06.2010г.:

Добавяме портрет на лейт. Младен Калеев от албум на Гранични войски, 1978г.




Намеря ли снимки на Калеев и повече информация около инцидента, при който е загинал, своевременно ще ги публикувам. 











- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - -  


Допъленение от 2013г.: 
Записах спомените на баща си на видео. Част от разказа е за Калеев: 


Бележки:
[1] надписът вече е махнат (2014г.)
[2] в началото общоселският събор се провеждал на Чобановите чаири. Започвал с посещение на паметника край пъта и голям курбан. След построяването на новото училище, съборът се прави в неговия двор.

LinkWithin

Blog Widget by LinkWithin