автор:
Georgi Stankov
Днес е Денят на Ботев. В този ден почитаме загиналите за свободата герои, паднали в битка. Но наред с тях, много от мъчениците на българската свобода не бяха бунтовници, революционери, хъшове или комити. През петте века иго десетки и стотици хиляди мирни жители паднаха като свидна жертва на освобождението ни.
И в този момент, заедно с целия български народ, потомците на черничевци също почитаме нашите свидни покойници, които станаха курбан на българската свобода.
България изплати свободата си с кръвта на изкланите в Батак през 1876г. и Стара Загора през 1877г. Родопа изкупи свободата си с кръвта на мъчениците от родопските села. Черничево, Гугутка, Аврен, Хухла, Покрован, Ятаджик. Илиева нива - това са имена, скъпи за всички нас, потомците на източнородопските българи.
 |
Вратата в къщата на Толоеви |
През лятото на 1913г., при злощастното
Разорение на тракийските българи, 20% от християните в Черничево са избити с нож, брадва и куршум. Най-старият е Славил Дяков на 80г., най-малките са няколко деца по на 1 годинка, сред тях чичото на баща ми - Павел. Свидетелство за онези страшни дни е една врата в стария родов дом на Толоеви. Тази врата е на повече от сто години, а самата къща на рода Толоеви е сред най-старите постройки в селото, наред с църквата "Св.Атанасий", която тази година навършва 160 години.
Красива врата, оригинална и стилна. Но не за красотата й ще ви говоря тук. Вгледайте се!
Вратата е насечена. Тя носи следите от ножовете на башибозуците. В стаята, зад нея, били скрити жени и деца, а отвън разлютените нападатели напирали. Башибозуци - лицето на смъртта и безчестието. В този момент част от черничевските мъже се появили и отблъснали нападателите... Над 90 други селяни обаче загинали...
Пред тази врата - мълчалив свидетел на едновремешните ужаси, може само да се мълчи. А тя шепне. За сподавания плач на децата, за бързо туптящите сърца на момите, за безсилно преплетените пръсти на стариците. Без думи тя казва всичко!
Фотография: Стефан Стоянов, Кърджали