Както и преди съм писал, древното, историческото, наследеното от деди и прадеди име на Черничево е Дуня, или Дунята. Наред с устните предания за това, че "ние сме местни", името е още едно доказателство за непрекъснатото населяване на района от българите от средновековието до днес. Защо е доказателство ли? Защото от стари времена местните дунци наричат средновековния некропол край селото Дунското гробе. То е част от интересен триъгълник северно от днешното село. Триъгълникът - това са три съседни възвишения, на които са запазени основите на три средновековни забележителности: некрополът Дунското гробе, параклисът на върха Църквище (Клисе сърт) и крепостта Градището. Започваме представянето на средновековното наследство с Дунското гробе!
Средновековният християнски некропол е датиран от XII-XIIIв. от н.е. Разположен е на възвишение на около три километра североизточно от селото.
Погребенията са с ориентация изток - запад. Особеното е, че гробовете са зидани отстрани. Срещал съм информация, че ограждането и покриването на гробовете с плочи или ограждането им с камъни е широко разпространена практика през цялото българско средновековие в Южна България. (А дали този обичай не е далечен отглас от традицията на тракийските долмени и гробници?).
От трудовете на известния археолог и изследовател на Родопите Иван Балкански знаем, че в някои от гробовете са намерени бронзови накити. За съжаление, по-късно иманяри напълно са поругали гробището. Затова слагам клетва над иманярите, които посмеят да ровят в нашето наследство: "Да пукнат дано!"
На съседния връх Клисе сърт (Църквище) има останки от средновековен параклис. Църквище е най-високият връх в близост до Черничево (915м.). Следващата ми публикация ще е за него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар