Georgi Stankov

08 ноември 2010

За една особеност в говора на с.Черничево, Крумовградско


Автор:ст.н.с. д-р Георги Митринов, Институт по български език, секция "История на българския език", БАН

Здравей адаш!
Прочетох с интерес публикацията ти в сп. Родопи „Въведение в Черничево” (2010, № 3-4, с. 67-71), в която пишеш с такава любов за това „твое” източнородопско село, че дори и непредубеденият читател ще се заинтригува. А това е голям успех. Освен това даваш и данни за миналото на Дунята, сиреч вече се очертаваш като сериозен летописец на селото, което заслужава да има написана своя история. Аз като занимаващ се главно с родопското говорно богатство, се заинтересувах от споменатите данни за говора на с. Черничево, Крумовградско и написах нещо по един интересен за мен проблем – тройното членуване в местния говор. И тъй като ти прояви интерес към споделеното от мен, ти изпращам въпросния текст. Надявам се с твоя помощ да уточним някои факти за днешното състояние на говора на с. Черничево. 

***
За съжаление все още няма публикувани цялостни научни изследвания за говора на с. Черничево, Крумовградско, но все пак той е подробно проучен, като данни за него са включени в мащабното диалектоложко проучване Български диалектен атлас (БДА), т. 1, Югоизточна България, Ч. І Карти; Ч. ІІ Коментари (С., 1964). В атласа подробно са разгледани фонетичните, морфологичните, синтактичните и някои лексикални особености на говора. Според данните, публикувани там, говорът на с. Черничево, наред с говора на съседното с. Аврен, Крумовградско, заема особено място сред източнородопските говори в района. Тук трябва да поясним, че двата говора са родопски по тип. Малко неточно е определено в статията на Г. Станков, публикувана в сп. „Родопи”, кн. 3-4 от 2010 г. под заглавие „Черничево – поглед към миналото” , че „в Черничево се говори източен рупски говор” (с. 68). Не че няма частица истина в това мнение, но да видим според класификацията на рупските говори като какъв е определен говорът на с. Черничево. Първо трябва да уточним, че в българската диалектоложка наука се обособява група югоизточни или рупски говори. Тя обхваща говорите в южната част на Тракийската низина, в Странджа, Турска и Гръцка Тракия, Родопите, Разложко, Гоцеделчевско (Ст. Стойков. Българска диалектология. С., 1993: 120). Към тях трябва да добавим и тези от районите на Драмско, Сярско и Солунско в Югоизточна Македония, днес в Гърция, които в класификацията на Ст. Стойков от 60-те години на ХХ век не са били включени. Някои от основните отлики на тая говорна група са: наличие на голям брой меки съгласни (день, конь, зеть, пъть, въльк, китьки, мальки и др.), наличие на отметнато ударение  при съществителни и глаголи (вода, жена, дъски, излеза, иди, плати, погледна, молите) и др. в областта на фонетиката; значителен брой запазени падежни остатъци при имената и местоименията, изобилие на умалителни имена, като широка е употребата на такива със суфикс –инка (главинка, моминка, ръчинка), наличие на глаголна наставка –овам (гладовам, даровам, куповам) в областта на морфологията и др.
  От своя страна рупските говори се делят на източни, централни и западни. Групата на източните рупски говори включва  тези в Странджа и в Беломорска Тракия, на изток и юг от Родопите. Централните рупски говори са наречени още родопски, а западнорупски са говорите в Разложко, Гоцеделчевско, Драмско, Сярско, Солунско. Отделните диалектни подгрупи имат свои отлики, наред с много общи особености помежду си. Освен това има и преходни говори, които притежават характерни особености на две съседни говорни групи.
  Според данните от БДА говорите на източнородопските българоезични села в Крумовградско, разположени на югозапад, юг и югоизток от гр. Крумовград и от околните турскоезични села, са родопски по тип. Става въпрос за говорите на селата Протогерово, Лозенградци, Момчилградско; на Тихомир, Стрижба, Царино, Девисилите (група села: Девисилово, Голям Девисил, Малък Девисил, Девисилица, Лимец), Егрек, Аврен, Черничево, Крумовградско; Горни Юруци, Ивайловградско. Говорите на тия села, без последните три, притежават ред архаични особености като наличие на гласна ы (былка, вые, дабытак, стары, жоны, мышка, рыба), на т.нар. „акане” (арало, вадоса, какошка, рабата, капач, калиба, тагава), на носов изговор, главно в краесловие (бешен, збираон, зьоон, одихмен, паннаон, рекаан, смен, станаан, тарчêхмен), които ги представят като едни от най-архаичните български говори. Досега повече е писано за говора на с. Тихомир, Крумовградско, като му е посветено и отделно изследване (Ст. Кабасанов. Един старинен български говор. С., 1963).
  За тези говори е характерно тройното членуване при имената и местоименията (женаса, жената, женана; потêс, потêн, потêт; селосо, селоно, селото), наличие на множество падежни остатъци (за родително-винителен падеж: срошна моêкте сына; лêба немашен; старêк чулêка гльодаан; за дателен падеж: дай чулêкусу; купих моемте сыну молифче;  казах младойте жони; дай казойте зарьо; дай телетуте зарьо; донесте телцемте трêва; каза младемтêм инсана; прададе жонамтê басмытê) и др. в областта на морфологията.
  Говорите на селата Черничево и Аврен, Крумовградско имат свое специфично място сред съседните източнородопски говори. Единствени те са със застъпник на старобългарските задни носов и еров вокал гласна ъ, характерен за тракийските говори: стб. ©, ú > ъ: къшта < стб. к©шта, пъть < стб. п©ть, ръка < стб. р©ка; дъш < стб. дъждъ, дъска < стб. дъска, дъну < стб. дъно, ръжда < стб. ръжда.
  Застъпник на старобългарските предни носов и еров вокал е гласна е: стб. ­, ü > е: зеть < стб. з­ть, клетва < стб. кл­тва месу < стб. м­со, рет < стб. р­дъ тенак < стб. тьнъкъ, лесен < стб. льсьнъ.
  Според класификацията на родопските говори по застъпниците на носовите и ерови вокали, направена от Ст. Стойков, говорът на с. Аврен попада в групата на говорите на гр. Златоград и селата: Старцево, Златоградско, Бряговец, Крумовградско, Пчеларово, Кърджалийско, Оряховец, Ардинско, Лясково и Настан, Девинско и др. Тая група спада към групите с двувокален тип застъпници. За тях е характерно, че застъпник ъ на задни носов и еров вокал и застъпник е на предни носов и еров вокал се явяват под и без ударение (Ст. Стойков. Към вокалната типология на родопските говори. – В: Сб. Стойко Стойков. Избрани езиковедски трудове. С., 2008, с. 239).
  По-интересна е ситуацията с говора на с. Черничево, Крумовградско, който е обособен в отделна група към тривокалния тип застъпници от четвърти вид. Моделът е с гласна ъ, застъпник на старобългарските задни носов и еров вокал, независимо от ударението (зъп, мъш, къшта, ръка, ръкаф, къпина, мъжъ; сън, дъш, мъх, ръш, бъчва, вън, сънова, слатък и др.). Предните еров и носов вокал имат застъпник под ударение гласна е (зет, пет, клетва, гледа; лек, лесну, тенку), а без ударение - гласна а: месьац, девьат, зайак; льаснинъ, гладан, болан (Ст. Стойков. Към вокалната типология..., с. 243).
  Така по застъпниците на старобългарските носови и ерови вокали тези родопски говори се явяват преходни между същинските родопски и тракийските говори в Беломорието, тъй като за една част от родопските говори, главно в Среднородопието, е характерен общ застъпник на старобългарските носови и ерови вокали (кồшта, пôть, дôш, рôш, зьôть, мьôк, льồсан, тьồнак). Такъв преходен към тракийските говори, по застъпниците на старобългарските задни и предни ерови и носови вокали, се явява и златоградският говор (Ст. Стойков. Българска диалектология. С., 1993, с.139).
  Както бе споменато по-горе, за говорите на селата Черничево и Аврен, Крумовградско не са характерни наличието на „акане”, на гласна ы и на носов изговор в краесловие, както за говорите на околните села. Нещо повече, за тях не е характерно и наличието на тройно членуване при имената, една съществена отлика на родопските говори, по данни от картите на БДА, т. 1. Интересно е, че се откриват различия в речта на местното християнско и мохамеданско население в отделните села, но те не са свързани с най-важните диалектни особености. Възможното обяснение за това говорно състояние несъмнено е свързано с историята на двете села. Единствено в тия две села от района оцелява българско християнско население след масовите помюсюлманчвания в Родопите. А тези села са едни от най-старите в тая част на Родопите. Засвидетелствани са с християнско население в османски регистри от ХVІІ век. Село Аврен е отбелязано със стари имена Ак виран и Ак еврен в състава на Димотишка каза на Созополски вилает, по тогавашното административно деление в османската империя, в регистъра за 1626-1627 г. и за 1635 г. съответно с по 44 немюсюлмански домакинства. Село Черничево с тогавашно име Давудлу хан, спадащо към вакъв на Мурад ІІ, Димотишка каза, е отбелязано само за 1626-1627 г. с 18 немюсюлмански домакинства. Така се оказва, че Аврен и Черничево са едни от старите села в Югоизточните Родопи, от които по-късно се разселва българско население и създава нови  села в полските райони на Гюмюрджинско. След възникването на новите български села оцелялото местно християнско население в двете източнородопски села поддържа тесни връзки с българското християнско население в Гюмюрджинско. Интересно е да се отбележи, че говорите на българските християнски села в гюмюрджинското поле спадат към групата на тракийските говори, поради което за тях не е характерно наличието на ярки родопски диалектни особености като тройно членуване при имената  и местоименията например. От друга страна тройно членуване не е запазено и в речта на местното българско мохамеданско население на селата Аврен и Черничево, Крумовградско, чиято реч е по-архаична от тази на християните, предвид на това че битът му е бил по-консервативен и е водило по-затворен живот. Като цяло тройно членуване не е засвидетелствано в тия два говора, по данни от БДА, т. 1, на чиито карти № 152-157 в част І и в коментарите към тях в част ІІ (с. 112-115) е посочена тая липса.
  Това обаче не пречи на някои изследвачи да отбелязват наличие на характерното явление в тия говори, без да са провели теренни проучвания там. Така в едно изследване се твърди че: „...границата на тройното членуване на имената в родопските говори (вж. Карта 2 в приложението) на изток започва от крумовградското село Горни Юруци, като включва с. Аврен и с. Черничево, които не са отбелязани в коментарите към к. № 152-157 (БДА-І, ч. ІІ, с. 112-115)” (Ел. Николова-Каневска. Тройното членуване в родопските говори. Пловдив, 2006, с. 15). Тоя цитат е повторен дословно и в автореферат на дисертация за присъждане на научната степен Доктор на филологическите науки (С., 2009, с. 5) на Елена Тодорова Николова (в случая става въпрос за едно и също лице). Според нея за днешното състояние на тия два говора е характерно наличието на тройно членуване. Това донякъде може да бъде вярно за говорното състояние в средищното с. Аврен, от където българите християни вече са се изселили окончателно, а тяхното място е заето от преселници от околните български мохамедански села, главно от Девисилите. Така новите заселници са пренесли и тройното членуване. Такова преселване обаче няма в с. Черничево, предвид на това, че то е по-отдалечено от Девисилите, а освен това не е и административен център.
  В предишни спорове с авторката моето становище, че тройното членуване е ново явление за говора на с. Аврен, Крумовградско, навлязло там с преселването на население от Девисилите, не бе възприето. Освен това се оказа, че нейните данните на са от втора ръка и от неспециалисти.  На самата публична защита тя дори разви тезата, че двете села Аврен и Черничево, Крумовградско са нови и населението, заселило се в тях, било дошло от по-стари тракийски села в Южните Родопи. Тая теза не се опира на никакви конкретни данни от изследвания. Дори обратно, в изследвания, посветени на историята на Западна Тракия, се твърди, че Аврен и Черничево са едни от старите села в областта, от които са се разселили българи в ред тракийски села в Беломорието. Така например в книгата на Г. Попаянов „Народностен лик на Западна Тракия”, Бургас, 1942 г. се споменава че най-стари села в Гюмюрджинско са Сачанли, Манастир, Дуня (дн. с. Черничево), Аврен, Юглук (сега несъществуващото с. Дарец, Крумовградско). От тия села се разселило население в Беломорието. От Дуня преселници имало в селата Калайджидере, Чадърли, Еникьой, Портолаго.
  Така според изнесените данни е видно, че говорите на селата Аврен и Черничево, Крумовградско имат свое специфично място сред останалите източнородопски говори отсам границата с Гърция. Освен това те се явяват преходни между родопските и тракийските говори в Беломорието. Предмет на цяло отделно изследване може да бъде проучването на събрания по програмата за БДА диалектен материал от говора на с. Черничево, като се посочат неговите родопски и тракийски особености. И въобще говорът на Дунята чака своите изследвачи.


-------------------------------------
Забележка: За да видите оригиналния текст на статията на д-р Митринов, моля последвайте следния линк

Отзиви за статията в списание "Родопи"

автор: Georgi Stankov

Излизането на първата статия за Черничево в специализирано издание от двайсетина години насам породи вълна от положителни реакции. 

Първо, редакцията на списание "Родопи" хареса материала и в лицето на заместник главния редактор доц.Гиневски ни отправи покана да продължим да публикуваме на страниците на списанието. 

Второ, научната общественост отново прояви интерес към Черничево. Д-р Георги Митринов, старши научен сътрудник в Института по български език на БАН, ни изпрати два прекрасни текста. Първият разглежда развитието на краеведството в контекста на информационното интернет общество и се спира на нашия блог като илюстрация на тази тенденция. Вторият текст има много висока (според мен) научна стойност, защото разглежда черничевския говор на фона на останалите наречия в Родопите.

Трето, аудиторията на списание "Родопи",  съставена от любознателни и културни люде (например екипът на Окръжната библиотека в гр.Кърджали), изрази задоволството си от появата на статия за селото в периодичния печат. Успокоява ни фактът, че има кой да чете графоманските ни усилия  :)

---------------- 

Благодарим на г-н Митринов, че написа статията във връзка с Черничево и блога "Черничево" като носител на "модерното краеведство". Тя беше публикувана първо в блога "Георги Митринов", където има сбирка от различни статии на учения. Следва линк към текста:

Следва: втората статия на г-н Митринов, посветена на една особеност на  черничевския диалект - членуването на съществителните и прилагателните думи!

07 ноември 2010

Представяне на Черничево в списание "Родопи"

автор: Georgi Stankov

Статията "Въведение в Черничево" (сп."Родопи" бр.3-4/2010г.) стана първата публикация за село Черничево, публикувана в специализирано издание през последните 20 години. Авторът съм аз.

Няма да преразказвам статията - тя е синтез на много от нещата, за които в блога съм писал "на парче". За интересуващите се: списанието би трябвало да е в наличност в библиотеките на Смолян, Кърджали и Пловдив, както и в Народната библиотека в София. 


----------------------------

По-долу ще направя опит да разгледам появата на цитираната статия в контекста на развитието на българското общество, на краезнанието и на дуневедството* през последните две десетилетия. 

Черничево дълги години отсъстваше от страниците на специализираната краеведска литература. За това имаше обективни причини. Без да изчерпвам всички възможни, ще посоча три: 1) спирането на списание на "Родопи" с главен редактор Николай Хайтов; 2) значителното отслабване на публичния интерес към краезнанието като последица от разместването на социалните, културните и икономическите пластове в нашето общество; 3) недостатъчната предприемчивост сред потомците на черничевци за съхраняване на паметта на селото и за представянето му пред академичните среди и пред широката общественост. 

Бавно и трудно, но устойчиво, през последните три - четири години започна положителна промяна. 

Първо, в Смолян започна издаването на списание "Родопи", което дава заявка да продължи традициите на старото, хайтовото списание. Вярно, засега заявката е по-голяма от резултата, но началото е положено. Списанието е съвместно издание на Смолянския филиал на Варненския свободен университет и на Областната управа на Смолянска област. На страниците му намират място проучвания на уважавани изследователи: доц. Христо Гиневски, д-р Румен Ковачев от Ориенталския отдел на Националната библиотека, езиковедът доц. Георги Митринов от Института по български език на БАН и други.

Второ, в обществото се увеличи интересът към различни теми от историята на българските земи и народност. Макар и маргинализирано в сериозните медии, краезнанието надига глава чрез алтернативните медии. Блогове, форуми и групи във Фейсбук бележат тази промяна. Имам лични наблюдения върху този процес и ще ги обобщя така: има хора, и то млади, в творческа възраст, за които връзката с родовото минало е важна и които си казват "Ако чакаме животът в България да се подобри, да нямаме никакви грижи и тогава да си направим родословните дървета, да се съберем на родови срещи и да напишем нещо за родните си села, може и да не доживеем такова време. По-добре да започнем още сега!" 

Трето, започнахме да се учим и на социално предприемчество. Може би преходът от епохата на соца, когато всичко беше осигурено, подредено и предвидимо, беше притъпило изобретателния черничевски дух. Черничевските потомци се окопитиха и адаптираха към усповията на XXIв. Търсят и намират начини, а с труд и постоянство резултатите идват.

---------------------
дуневедство - новоизкована дума, с която ще маркираме всички дейности по събирането, систематизирането, запазването и разпространяването на информация за Черничево.

22 юли 2010

Георги Дренски: Спомен за Черничево

Днес Георги Дренски живее в Англия, но преди повече от 20 години съдбата го срещнала с Черничево. Като всеки човек, който се е докоснал до нашия родопски край, той отнесъл със себе си чудни детски спомени за селото и хората. Ето какво разказа Георги за читателите на блога:


Живях там със семейството ми в периода 87-90 година. Родителите ми работеха като медици в местната болница. Идваха хора от околните села. Майка ми беше зъболекар и беше вечно затрупана от пациенти. Баща ми беше доктор.

Беше сладък комунизъм, човече. Имахме прости детски мечти, телевизията почваше късно следобяд. Като нямаше телевизия - четях книги... много книги. В училището бяхме 10 деца в класа и всички ни държаха изкъсо. В първите години имахме само 1 учител - даскал Манолов. Бивш старшина... Такива му бяха и методите, де... като на военен. Имаше яка дрянова пръчка... Не помня вече в чия глава я потроши, но училищният майстор му направи нова - изработена на струг, изрисувана педантично с пирограф и заострена на върха. Имахме следобеден режим, за който даскала следеше стриктно. От 2 до 4 след училище нямахме работа навън... Учителският блок знаеш е срещу здравната служба... нямаше мърдане. А са те видели да се шляеш следобяда - на другия ден си на дъската да даваш обяснения... Нямаше тън мън... Ходеше се под строй в столовата, в голямото междучасие се строявахме във фоайето, пеехме песни, класът с най-чиста и подредена стая получаваше знаменце... Училището имаше овощна градина, работилница, столова и място за животни зад столовата... мисля че хранеха прасета с отпадъците от храната...Караха ни да правиме суровачки... такива, народни, с пуканки, ошав, вълна... не от ония боклуци със станиол по тях, дето продаваха на битаците...


Лятото имахме норматив - да береш билки... мисля, че шипки беряхме... Аз отделно се напъвах да бера дни розови цветчета... мисля, че слез му викаха... Сушен чинеше баснословните 33 лева за кило суха билка... Цяло лято се напъвах по ливадите... изкарах 27 лева от туй нещо... 3-4 клас хлапе съм бил...


Помня всичките ми суъченици... поименно. Някои вече ги издирих тук... Помня всяка пътека, всички сокаци, както им викаха, училището, младежкия дом , кметството, стопанските дворове, поляните с дивите череши, новия тогава асфалт по пътя за село Благун, военния и учителския блок, детската градина, заставата, язовира, стадиона насред селото, пансиона за деца на центъра и двора му с лъвовете, загледани някъде в далечината... Не слизах от колелото, което дядо ми ми беше купил. Колко съм падал с това колело... Коленете ми бяха вечно обелени... Лятото правехме какво ли не - играехме футбол на игрището, ходехме на риба, правехме си лъкове, майсторяхме едно скривалище в храстите над бунището близо до учителския блок... Ходил съм да нижа тютюн... ей така, от любопитство. Беше ми интересно... Всичките ми спомени от това време са така живи в главата ми... сякаш е било вчера. А откак се преместих в града, животът почна да тече бързо... нямаше време да се загледам в нещо... всичко ставаше набързо, претупано, без старание. И затова често си мисля за времето в това малко село... какво беше, какво е станало с хората, как изглежда всичко сега... Иска ми се да ида, но и ме е страх... Страх ме е, че няма да видя една позната физиономия... страх ме е, че нищо от това, което помня, не е същото... Не бяхме войници, но дисциплината беше войнишка... такъв беше и надписа на входа на селото... Тук всяка къща е застава и всеки жител граничар.


След 3 години живот в това село, нашите най-накрая се решиха и на второ дете. Голяма работа беше. Много се радвах тогава.


Снимки имам в училищния двор със Жанчето Куршумова, която също поканих в групата и с някои съученици от училищни тържества...Черно бели , но са ми в България. Като се прибера ще ги потърся... А случки - колкото искаш, бях хлапак и само бели правехме... Сещам се веднъж със сина на горския - Алек се казва момчето и е брат на Жана- излезнали сме зимата... валяха страшни снегове там... и скитахме около старите казани - по пътя за заставата някъде се падаха. Хората бяха изкопали няколко големи ями, които се пълнеха с вода и май после ползваха за напояване... Е тия ями бяха хуубавичко замръзнали нея зима и на цялата скука решихме да им разбиеме леда... Мъчна работа, камъните замръзнали... намерихме 2-3, метнахме ги, ама леда не мърда :D Нямаше повече камънаци и аз викам: чакай, ще събера тия от леда и пак с тях... Голяма глупост, човек :D Хлътнах в ямата и пропаднах до над кръста... добре, че Алек не се паникьоса и ме хвана и издърпа... щях да се удавя като едното нищо... Прибрах се премръзнал и целия мокър... Като се стопли времето и се стопи леда, премерихме колко е дълбока дупката с водата... над 2 метра беше... Щях да оставя кокали в тая заледена дупка... Били сме на по 10-12 години тогава... Приятел, казват, в нужда се познава. Други хора живееха там. По нашия край викаме... планината ражда хора, а полето - тикви.

17 юни 2010

Младен Калеев - допълнение # 1

автор: Georgi Stankov

Уважаеми читатели,

добавих портрет на лейт.Калеев в статията В памет на Младен Калеев.

Изображението е включено в албум на Гранични войски от 1978г. Научихме за него от нашия приятел Historian, автор на блога История на Македония.

-------------------------------------------

02 април 2010

На 20 март 2010г. читалището в Черничево възобнови дейността си

автор: Georgi Stankov

Датата 20 март 2010г. ще остане знаменателна в най-новата история на Черничево. В топлата предпролетна вечер черничевци възобновиха редовната културно-просветна дейност на старото читалище "Бѣло море 1929".

Председател на читалищното настоятелство е Динко Иванов Дяков.

Вечерта премина в две части - черничевци първо се сбраха на седянка, с благи приказки, почерпка и песни, а после по стар обичай посрещнаха първа пролет с хвойнов огън.


Огънят се разгоря на площада. Мирисът на горяща хвойна... нямам думи да го опиша. Пълни душата!


************************
Информацията и снимките са ни предоставени от г-н Иван Узунов от гр.Пловдив - приятел на Черничево и черничевски зет.
************************

LinkWithin

Blog Widget by LinkWithin