Georgi Stankov

03 февруари 2008

Два спомена и една перспектива за Черничево от Кирил Капустин

Представих ви чудесните фотографии, които г-н Кирил Капустин е направил и публикувал в сайта Images from Bulgaria през лятото на 2006г. Днес той разказва пред читателите на блога "Черничево" спомените си от двете си посещения в селото, както и виждането си за неговото развитие.

Спомени за Черничево:

Обичам Родопите още от дете. Всяка моя ваканция минаваше в Крумовград - имам баба там. Вече нямам летни ваканции, но при всеки удобен случай ходя до Крумовград, за да си почина от лудницата тук... :)

1996г.
В Черничево попаднах за първи път през далечната 1996 година. Тогава с един мой приятел от Крумовград - казваше се Руси - решихме за разнообразие да се включим в бригада на горското стопанство за маркиране на дърветата за подборна сеч в граничната зона до с.Черничево. Работата се състоеше да тичаме от дърво до дърво и с блажна боя да рисуваме "Х"-ове с чертички на почти всяко дърво. Това ставаше под зоркия контрол на двама горски пазачи. От време на време попадахме на табелки с надпис "ВНИМАНИЕ: МИНИ!" /все пак работихме зад кльона/, но според горските всичко беше наред, защото мините "отдавна са изгърмели - те кат' минат прасетата и ги вдигат". Както и да е, все още разполагам с всичките си крайници.
С Руси живяхме в сградата на горското в селото, до площада. Имахме си касетофон тип "лего" /купчинка ел.части, които като се наредят и почват да свирят/ и 2 касетки с "Хиподил" - какво повече му трябва на чов
ек... В стаята ни нощуваше и колония прилепи, които оакваха целия под, а самите те оставаха чисти. Я опитайте Вие така надолу с главата, де? Как го правеха - това си остава загадка за мен и до ден днешен.
В селото се запознах с много интересни хора. Дали обаче заради злоупотребата с алкохол в местната дискотека - гараж, или просто заради многото изминали години, не мога да си спомня нито едно име. Въпреки това добре си спомням за две момчета от Крумовград - единият живееше в къща точно до пощата и май учеше в спортно училище в Кърджали - гребната им база. Другият беше с избит преден зъб и условна присъда за опит за убийство или побой. Може и за двете. :)

2006г.
Второто ми ходене до селото бе точно след 10 години - практически на същата дата, но през 2006г. Бяхме двамата с приятелката ми Ели, отидохме с кола. Нямах проблем с намирането на селото - все пак ходил съм вече там, макар и преди години, макар и с морска болест по завоите... Направи ми впечатление, че селото е много пусто и някак "мъртво". Времето е спряло, нещата не са се променили, просто сградите са станали по-разрушени. Нямяхме водач и затова обикаляхме сами наоколо. Исках да снимам вътре в някоя от изоставените къщи, но ми беше неудобно.

Перспективи

Мисля, че точно в това "спряло време" в селото се крие и потенциала му.
На хората все повече и повече ще им писва от лъскави курорти, претъпкани плажове и т.н. Все повече хора ще търсят друг вид туризъм - етно или селскостопански туризъм. Чужденци са готови да плащат много пари, само за да попаднат на място, където да докоснат наистина дивата природа или видят определен вид растение/животно. Има хора, готови да дадат пари. Въпросът е обаче, има ли хора от селото, готови да ги вземат? Ако отговорът е "да", тогава:
- има ли място, където туристите да отседнат в селото? Лукс не е необходим, достатъчни са елементарни жизнени условия - стая с легло, баня, ресторант /механа/...
- Има ли кой да се грижи за тях? Ако туристът си тръгне щастлив - сигурно е, че пак ще се върне, а и ще доведе други. Професията на човека тук се нарича "аниматор".
- Какво ще предложим на посетителите? Например - идват 4 човека за 3 дни - каква е програмата за тези 3 дни?

- Каква реклама ще се прави на възможностите за туризъм в селото?


Благодаря на Кирил Капустин, че отдели от времето си, за да направи този банер "Черничево" (88х31 пискела), който всеки желаещ ще може да постави на своята уеб страница!

Блог "Черничево" е готов да публикува спомените на всеки местен жител или гост на селото, който желае да ги сподели с читателите.

7 коментара:

Bla каза...

Много странен блог. Палци горе. :)

Анонимен каза...

Страхотно!

Прекалала съм детските си лета в Черничево при баба ми, и съществуването на този блог ме развълнува особено и ме накара да вярвам, че Черничево все още не е умряло.

Относно възможностите да го съживим с общи усилия, ето какво ми идва наум:
Там на малко хълмче в Черничево все още се крепи старата къща на баба ми, познавам и други наследници на хора от Черничево, които имат празни и изоставени имоти, въпросът е, че почти не останаха трудоспособни хора да живеят там, които да могат да задвижат нещо на място. За маршрути - никакъв проблем, обходили сме всичко наоколо, и между другото продължаваме да ходим през летата. В този край има нещо необяснимо завладяващо.

Така че, ако има ентусиасти, можем да си организираме един обзорен тур и да обсъдим евентуални планове. Освен в Черничево имаме къща и в друго родопско село Гугутка, което не е далеч и също крие своите тайни.

Ние с мъжа ми и децата сме четирима, с брат ми петима, така че който желае, да се записва :-)

Още веднъж поздравления за блога!!!
Стискам ти ръката, Георги!

Антония

Анонимен каза...

Много хубаво разказано!
Поздравления!
Авторът е навътре в нещата, на ти с историята, а и добър разказвач!

dina

andi каза...

поздравления

Georgi Stankov каза...

Благодаря от името на Кирил Капустин, който написа този чудесен пътепис.

Михаела каза...

Здравейте и поздравления за прекрасния блог:)))
По въпроса за местата за настаняване и желанието на местни хора да поемат инициативата за развитие на туристически услуги - гледам, че поста е от миналата година и все още няма отговор на поставените в него въпроси. През това време дали нещо се е променило? Имам предвид дали някой е успял да направи къща за гости, макар и с малко места, или някаква друга инициатива, свързана с еко и селския туризъм?

Georgi Stankov каза...

Здравейте, Михаела! Няма открити къщи за гости, но ще Ви пиша, ако нащо се промени.

Чух, че има някакъв интерес хора да си купят къщи за почивка, защото ги привлича близостта на Гърция (в близките години до съседното село Аврен ще се открие ГКПП). Какво се случва - не знам.

Може да потърсите повече информация за друго близко село - Чукурите, където започнаха строежи. Писал съм тук за това: http://chernichevo.blogspot.com/2009/02/blog-post.html

LinkWithin

Blog Widget by LinkWithin