Georgi Stankov

18 септември 2007

Старата Станкова круша

автор: Georgi Stankov

Незаменима круша. Намира се в двора на старата къща на Станковия род, която вече не съществува. Крушата е висока колкото голям орех, а сам човек със сигурност не може да я обгърне с ръце. На възраст е повече от сто години. Баща ми твърди, че е същата, каквата е била и преди около 65 години , откогато са най-ранните му спомени, свързани с дървото. Тогава се хващал на един клон /сега е изсъхнал, но още си стои/ и се люлеел на него.
В предния си пост писах, че един българомохамеданин от съседното гръцко село Хадживеран преди 60г. идвал в Черничево при дядо ми Станко. Този човек - Курназов - разбрахме, че днес живее в Гюмюрджина и на възраст е около 90- годишен. Когато срещнал черничевци, ги попитал дали е жив бай Станко и стои ли си още голямата круша в двора му.
Плодовете на това дърво не са от най-големите, но не са и дребни като едни киселяци, коите се срещат по някои планински места. Като ги оставиш да презреят, та чак да загният леко, както се получава с плодовете на мушмулата, стават сладки като мед и направо се топят в устата. Странно е чувството, когато се сетя, че ръцете на прадядо ми Ангел и прабаба ми Златка са събирали плодовете на същото това дърво, както после и ръцете на дядо ми и баба ми, че на това дърво се е люлял баща ми като дете...
Няма друга такава круша в целия този родопски край!

LinkWithin

Blog Widget by LinkWithin