Georgi Stankov

22 август 2007

17 и 18 август 2007г. - на събор в Черничево

автор: Georgi Stankov

Сбъдна се едно мое отколешно намерение - да отида на редовния събор, който става в края на месец август в с.Черничево. Тази година беше малко поизтеглен напред - за 17-18.08.2007г. Няма да се спирам на сергиите с дрънкулки за деца и жени, нито на обичайните скари и бира. Ще отбележа само, че музиката беше "на живо", изпълнена от оркестър "Родопска младост" с ръководител Мануш Саръев. Приветствия произнесоха зам.-министърът на регионалното развитие Димчо Михайлевски и кметът на община Крумовград - Себихан Мехмед.

Интересните неща бяха други. Например, изживях голямото удоволствие да видя как потомците на старите християнски и мюсюлмански родове от Черничево заедно играят българско хоро - нещо, които навремето в държавата на шериата е било невъзможно, защото имамите и ходжите са забранявали.

Другото ценно нещо за моя личен интерес беше срещата с роднини - от Хаджимарковския род. Сближихме се със семейството на една моя трета братовчедка, с която имаме общи прапрадядо и баба. Това са Комня, Веселин и Антон Ламбреви от Кърджали.

Това, което обаче най-много ме впечатли, беше присъствието на едно
семейство помаци - гости от Гърция
- оказа се, че били приятели с едно българомохамеданско семейство от Черничево. За хората от някогашното село Хадживиран бях чувал от черничевските овчари, които през последните години, свободни от погледа на граничарите, редовно пасат стадата си покрай границата и така общуват с комшиите. Навремето, през 40-те години на 20в., един овчар от Хадживеран, наречен Курназов, пасял козите и овцете на черничевци. Когато обаче БКП върнала Беломорска Тракия на Гърция и границата изведнъж разделила Родопите от беломорските пасбища, доста добитък /включително и на моя род/ останал в гръцко, в Хадживеран. Това село е на около 5-6 километра от Черничево, ако хванеш напряко през поляните и горичките. Заради границата и липсата на ГКПП, гостите бяха били дългия път до Свиленград и оттам - към Крумовград и Черничево. Днес Хадживиран си има гръцко име - Версини. Местните обаче наричат селото си Аджурен /развалена версия на Хадживеран/.

Кое ме шокира при тази среща? Бяха 5 души - едно цяло семейство от мъж и жена с две дъщери, както и един мъж - женен за сестрата на жената. Първо, облеклото на жените. Като изключим по-малкото момиче, майката и голямата щерка бяха облечени от глава до пети, и на главите си носеха кърпи. Девойката беше много красива. Представете си икона с най-нежното лице на Богородица, с хубави бадемови очи и изписани вежди.

Всъщност, нормално е за едно селце на края на Гърция, където цивилизацията е останала - за добро или за зло - доста встрани, хората да се носят по старите си верски обичаи.
Обаче истинският шок беше от това, че те...

не говореха български.

Или по-точно - разбираха, но не искаха да говорят. Чел съм, че по някаква турско-гръцка спогодба /може би Лозанската?/ мюсюлманите в Гърция минали под общ знаменател и така за всички било договорено учение на турски език. Сега обаче нагледно видях и разбрах за какво става дума. В Гърция пълзи

постепенно потурчване на помаците.

Турция ги "държи" с общата религия, със задължителното обучение на турски език, с претенцията да защитава правата им като мюсюлмани. Мои познати от Черничево ми казаха, че по-младите поколения помаци в Гърция се определят като "турци", а само старите се наричали "ахряни" /това е старото название на родопските българомохамедани/. Всъщност, знае се, че десетилетия наред гръцкото правителство се отнася с помаците като с турци и едва от няколко години се сети да признае с половин уста, че всъщност помаците са славофони, но все още не признава, че говорят български диалект.

И резултатът е видим - пораженията върху самовъзприемането на тракийските помаци са жестоки. От едни просто дълбоко вярващи мюсюлмани /в което няма лошо/, се превръщат в турци! Като ги питах дали знаят стари народни песни /защото ревностно търся и записвам такива/, главата на гостуващото семейство ми каза:

"Стари песни нема."

Въсщност има стари песни, но са на изчезване. Емо е мой много добър познат черничевец /самият той е българомохамеданин/, който е ходил в гръцка Тракия и ми каза, че по тамошните помашки села само старите мъже пеели местните песни, наследени от дядовци и прадядовци. Младите карали предимно на турски и загърбвали едновремешните обичаи.

Пък какви турци са, можете да прецените сами - дори оригиналното турско име на селото си Хадживеран са го нагодили към езика си, та е станало Аджурен...

За моя баща беше интересно да разбере, дали гостите познават Курназови, които едно време гледали животните на Черничево. Този Курназов, който е бил овчар, веднъж вдигнал малкия ми баща и го сложил на гърба на един голям еркеч... Та това беше един от вълнуващите детски спомени на баща ми. И виж ти, оказа се, че Курназови са се преместили в Гюмюрджина /Комотини/ и един от тях бил на около 90 години. Той питал Емо жив ли е още бай Станко, който едно време бил мюдюрин /кмет/ на селото. Питал също

дали си стои старата круша до къщата на бай Станко...

А тя наистина си е там все още дава плод! Беше приятно, че някой някъде още помни дядо ми...

Помолих гостите от Хадживеран да ги снимам, но бащата не се съгласи, особено за дъщерите му /а Ви уверявам, по-голямата е приказна красавица. Право е казано, че хубавият кон и под съдран чул се познава/. Затова снимах само баджанака му - Мехмед /на снимката долу/. Той е дружелюбен 34-годишен българин /е, надали се осъзнава като такъв/, който е женен, има четири дъщери и работи като строител. Макар че е родом от Хадживеран, сега се е преместил в по-южно село, където има повече работа /този процес на икономическа миграция е доста засилен в крайните северни села на Тракия/. Общителен и сладкодумен, Мехмед свободно се впусна с разговор с мен и /като изключим нововъведените научно-технически термини, различните културни натрупвания и липсата на познания за книжовния български език у него и за местния диалект - у мен/ може да се каже, че добре се разбирахме! Както самият Мехмед каза,

"трябват две месечини да се разбираме съвсем добре".

Сиреч, с малко практика, приказката ни ще тръгне като по вода.
Проблемът е, че тази практика не е само до него и мен, тя е необходима хиляди помаци, които живеят в Гърция и са под заплахата да загубят езика на дедите си... и с това окончателно да се потурчат... за съжаление. Тези тъжни мисли се виеха в главата ми, наред с радостното вълнение от срещата със загубените и забравени наши сънародници - мюсюлмани.

09 август 2007

Долмените в местността "Хамбардере" край Черничево

(Забележка: Оригиналната статия е от 2007. В края на 2014г. добавих още снимки и видео.)

Когато заговорим за тракийска древност, Черничево има особено място в разговора. В една своя книжка археологът Николай Овчаров посочи района на Черничево като място на едни от най-старинните останки на тракийската материална култура. Вярно, Черничево няма рисувани гробници, златни съкровища и монументални комплекси. Но си има долмени, и то какви! Какво знаем за тях?

На Първия международен симпозиум "Севтополис", провел се в гр.Казанлък от 4 до 8 юни 1993г. под надслов "Надгробните могили в Югоизточна Европа", българският учен доц. Георги Нехризов представя доклада "Могилните некрополи в Източните Родопи". Според автора, в Източните Родопи са обособени три зони с долмени - северна, централна и южна, - "отличаващи се по степента на наситеност с надгробни могили и хронологическите рамки на използването им."

Долмен от Хамбардере. Моя фотография от юли 2006г.
Към южния район спада и нашето славно село Черничево, както и в селата Руса, Катрония и Кила, намиращи се в най-северните кътчета на Гърция. Районът, посочва Г. Нихризов, подобно на другите два, е изграден "изцяло от метаморфни скали - гнайси, шисти, амфиболити, които са значително тектонски напукани. Климатът е много добре изразен континентално-средиземноморски със зимен максимум на валежите." 

Същият долмен, декември 2014г. 



Стилистично некрополите в българската част са идентични на некрополите в гръцката част на южните Родопи. "Долмените са изградени от по четири плочи-шисти и са били покрити с друга, те са еднокамерни, в отделни случаи с оформено преддверие, при някои върху пода също е поставена плоча. Някои от тях имат малък отвор, изсечен странично на източната къса страна."

Също така, в някои от тях са намерени парчета от керамика и други археологически находки. Смята се, че се некрополите в южните Родопи са изградени през края на първия и през втория период на ранножелязната епоха (това значи, че са над 3000-годишни! Те са връстници минимум на Троянската война, а вероятно и на времето на Орфей).

И най-важното: според г-н Нехризов, долмените в най-северните части на Гърция и в района на Черничево са особен тип тракийски долмени, които се отличават от тези в по-северните части на Родопите, в Сакар и в Странджа. Той смята, че има основание да се говори за обособяването на източнородопските долмени в отделен тип на тракийските долмени. Според мен, най-вероятно в тази част на Родопите е живяло отделно тракийско племе, което е създало своя по-особена конструктивна традиция в изграждането на долмени.

Пълният текст на доклада е достъпен тук.

С бр.65 на Държавен вестник от 1994г., археологическият обект "Некропол от долмени - м.Хамбардере" е обявен за паметник на културата от национално значение. 

Фотографиите в статията са от м."Хамбардере." Посетих я през лятото на 2006г. и направих няколко снимки. На горната снимка ясно се вижда страничният отвор, за който споменава Нехризов. 

Повече мои снимки на долмените: 










Най-запазеният долмен, фотография от декември 2014г. 
И за финал: видео от Хамбардере, записано през декември 2014г.:

04 август 2007

Една ценна австро-унгарска карта

автор: Georgi Stankov

В навечерието на Първата световна война Австро-унгарската армия разполагала с превъзходни топографски карти на източна и централна Европа, в които естествено попадат и българските земи.

Ето една такава карта от 1907г.: ВИЖ (и ако искаш - изтегли!). Картата е много подробна, а има и още едно преимущество - разделена е на части и всеки може да си изтегли тази част, която го интересува. Това, което ни интересува нас, е частта от картата, озаглавена Xanthi (Ксанти). Там е включен районът на Южните Родопи, влючително и с.Черничево.


общ изглед на района Ксанти

За да се ориентирате по-добре, запомнете следното:

Черничево е наречено Dautli (Dudli), на няколко километра западно е съседното българско село Аврен (Akviran). Селата са в посока север-североизток от Гюмюрджина (Gumuldzina).

*************************************************************

Разорението на тракийските българи през 1913г.

автор: Georgi Stankov


Класическа книга, написана от академик Любомир Милетич и издадена от Българската академия на науките. Плод на личните му срещи и анкети със стотици пострадали българи от Източна и Западна Тракия, трудът "Разорението на тракийските българи през 1913г." е документално четиво, което задълбочено изследва и представя жестокостите, на които са подложени тракийските българи през лятото на 1913г. от страна на башибозука. Целта на добросъвестния учен не е да търси сензации или да разпалва вражди, а да открие истината и да я предаде на потомството.
Има подробно описание на зверствата, на които са подложени християните в Черничево. Авторът коректно казва, че не е посетил лично селото, поради неговата отдалеченост, а е потърсил информация от К.Нефтянов - управител на земеделската банка в Ортакьой /днес Ивайловград/, който отишъл на място. В книгата селото е посочено с официалното си османско име, което е носело по това време - Дутли /знае се още и като Дутлу/. В текста по-нататък също се споменава и за бежанци от с.Дуня, но Милетич не е знаел, че става дума пак за същото село /защото Дуня или Дунята е старото българско име на Черничево/.
Посочени са поименно над 90 българи, избити от башибозука. Какво да кажа... тук са няколко души от моя род - дядо Ангел, чичо Павел, баба Стойка... и още. Дядо ми Станко тогава бил 6-годишен и по-късно разказвал, че край една река башибозуците стреляли по него и му викали "гяурско копеле"...
Задължителна книга за всеки, който се интересува от миналото на българския народ!

Източник: "Разорението на тракийските българи през 1913г." от акад.Любомир Милетич, Българска академия на науките, София, Държавна печатница, 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб "Тракия" - София, 1989 г., София

03 август 2007

Коза

автор: Georgi Stankov

Домашната коза (Capra Hircus) е ценно животно за хората в Черничево. От козите местните жители в продължение на векове добиват мляко и млечни продукти, месо, кожа и др. Козето сирене е нещо много вкусно и днес несправедливо е подценявано от някои придирчивци, защото уж миришело странно. Чунким френското мухлясало сирене не мирише, но за него се плащат луди пари! Както и да е. Козли (като този на снимкато долу) също са се намирали, тъй като и те имали своя роля, но броят им е бил значително по-малък...
Някои от тях били скопявани /т.нар. еркечи/ и ставали доста едри, та на тях се падала честта да носят най-големите чанове начело на стадото.

01 август 2007

Шипка

автор: Georgi Stankov

Шипката (Rosa canina) е вид диворастяща роза, която отлично
се е приспособила към климата на Източните Родопи.
Храстът расте на воля в гори, из поляни, край реки и ниви до 2000 метра надморска височина и, предпазен от своите тънки и остри бодли, понякога достига внушителни размери - до 3-4 метра.
Черничевци берат плодовете на шипката и ги сушат за чай.

LinkWithin

Blog Widget by LinkWithin